Червонец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 23x тире, 9x тире-числа, 5 интервала (ползвайки Advisor) |
м Disambiguated: Петър II → Петър II (Русия) (2), Павел I → Павел I (Русия) (2), деноминация → Деноминация (финанси) |
||
Ред 15:
При Петър I червонци се сечели от [[1701]] по [[1716]] г., след което били заменени с монети с номинал 2 рубли с по-ниска проба. За да се отличават златните рубли от червонците, вместо двуглав орел на тях бил изобразен георгиевски кръст.
Сеченето на червонци било възобновено от [[Петър II (Русия)|Петър II]] през [[1729]] г. При царуването на [[Елизавета I]] на червонците освен годината се нанасяли и сведения за месеца и по-рядко – за датата на сечене. На червонците на Елизавета бил изобразен [[свети Андрей]]. При царуването на [[Екатерина II]] червонци на практика не били сечени. Известни са само редки монети, датирани към [[1763]] и [[1766]] г. От [[1768]] г. в монетния двор в [[Санкт Петербург]] започнали тайно да секат [[нидерландски дукат]]и, които до [[1867]] г. покривали нуждите на царското правителство от златни монети за външна търговия.
''Красненькая'' („червеничка“) се наричала заради цвета на фона и банкнотата на кредитните билети от 10 рубли от [[1909]] г.
Ред 30:
|1701 – 1702, 1714
|--
|[[Петър II (Русия)|Петър II]]
|1729
|
Ред 47:
|
|--
|[[Павел I (Русия)|Павел I]]
|1796, 1797
|
|}
При [[Павел I (Русия)|Павел I]] за кратко било възобновено сеченето на златни монети без номинал с маса и проба, обичайни за червонеца, но бързо се отказали от тях, заменяйки ги със серия от 5- и 10-рублеви монети с висока .986 проба, която по-късно била снижена до .917. От това време хората започват да наричат червонци всички златни монети с номинал 5 и 10 рубли, сечени в Императорска Русия.
=== Бели червонци ===
Ред 60:
== Съветска Русия и СССР ==
Първите години на съветската власт били белязани с разстройство на системата на парично обращение и високи темпове на ръста на [[инфлация]]та. В [[обращение]] били царски кредитни билети, думски пари (от „Дума“ – руския парламент), „керенки“ (от „[[Керенски]]““, ценни книжа и „совзнаки“ (от „съветски парични знаци“), които обаче не се ползвали с доверието на населението. Първата [[Деноминация (финанси)|деноминация]] от [[1922]] г. (обмен в съотношение 1:10000) вкарала известен ред в паричната система, но не могла да спре инфлацията. На XI-ия конгрес на Руската комунистическа партия (болшевики) било взето решение за създаване на устойчива съветска валута, като в резолюцията на конгреса се казвало:
{{цитат|За момента е необходимо на всяка цена незабавно връщане към златно парично обращение, така че твърдо да се покаже, че нашата икономическа и финансова политика решително се ориентира към възстановяване на златното обезпечение на валутата<ref>КПСС в резолюциях и решениях съездов, конференции и пленумов ЦК. – 8-е изд. – М.: Политиздат, 1970. – Т. 2.</ref>.}}(КПСС в резолюциях и решениях съездов, конференции и пленумов ЦК. – 8-е изд. – М.: Политиздат, 1970. – Т. 2.)
| |||