Редакции на старобългарския език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-руси +руси)
м форматиране: 67 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 1:
В [[средновековие]]то [[старобългарски език|старобългарският език]] се използва като писмен език в редица славянски и неславянски страни. Така се оформят различни '''редакции''' (''рецензии'', ''изводи'') '''на старобългарския език'''.
 
Старобългарският език се разпространява и дълбоко се вкоренява в книжовната традиция на [[хървати]], [[сърби]] и [[руснаци|руси]], а от [[11 век|11]] до [[17 век]] се използва като писмен език в [[Литва]] (където се използва западен вариант на руската редакция) и до [[18 век]] в [[Румъния]] (където се използва среднобългарска и сръбска редакция). През тази епоха старобългарският език, чрез редакциите си, измества [[латински език|латинския език]] от почти цяла Източна [[Европа]], като от друга страна напълно изолира [[гръцки език|гръцкия език]].
 
От културно-историческа гледна точка най-важни са [[сръбска редакция на старобългарския език|сръбската]], [[хърватска редакция на старобългарския език|хърватската]] и [[руска редакция на старобългарския език|руската]] редакции на старобългарския език, въз основа на които се създават богати средновековни славянски литератури.
 
== Най-ранни редакции на старобългарския език ==
Още преди да се установи като официален писмен език в родината си, старобългарският език започва разпространението си сред други славянски народи. За това е причина т.нар. [[моравска мисия|моравска мисия на солунските братя]]. Най-старите открити славянски ръкописи са отзвук от делото им. Обаче всеки народ, използвал създадения вече славянски писмен език, оставя следи от своя жив говор. Например т.нар. Фрайзингенски ([[Брижински листи|Брижински]]) листи, писани с латиница, са представител на [[словенска редакция на старобългарския език|каринтийско-словенската редакция на старобългарския език]], а отклоненията от кирилометодиевата традиция са в областта на [[фонетика]]та: ''ą'' > ''o'', ''u''; ''št'' > ''k’'', ''žd'' > ''g’'', ''ě'' > ''e'', ''ę'' > ''e''. Тази и останалите редакции на старобългарския книжовен език, се характеризират по-скоро с локално оцветяване, отколкото с нарушаване на цялостната му структура. На българска територия дори се създават т.нар. [[книжовно-правописни школи на старобългарския език|книжовно-правописни школи]], които по същността си са пак редакции на старобългарския език, по-точно на Кирило-Методиевата норма. Паметници като [[Киевски листове|Киевските листове]] и [[Пражки глаголически листове|Пражките фрагменти]] са представители на [[моравска редакция на старобългарския език|моравската редакция на старобългарския език]]. Докато в първия ръкопис моравизмите са ограничени до предаване на ''št'' с ''c'' (=''ц'') и ''žd'' със ''z'', във втория се среща и група -''dl''- (''šьdlъ'', вм. ''šьlъ''), случаи като ''udariša'' < ''udarišę'', ''vьšěchъ'' (<*''wĭch''-), вм. ''vьsěchъ'' и др.
 
== Книжовно-правописни школи на старобългарския език ==
В [[България]] диалектните особености в отделни области, чийто центрове са [[Преслав]] и [[Охрид]], са предпоставка за обособяване на различни течения, свързани със създаването на регионален колорит в старобългарския език. Естествено, дори и след изоставянето на [[глаголица|глаголическата азбука]], Кирило-Методиевата традиция е била толкова силна, че присъства във всяко старобългарско произведение.
 
Правописните школи се характеризират с:
{| border="1"
|- valign="top"
|
Най-стара, '''Кирило-Методиева'''
|
'''Преславска едноерова'''
|
'''Преславската двуерова'''
|- valign="top"
|
Два знака за еров звук: ''ъ'', ''ь''
|
Един знак за еров звук: ''ь''
|
Два знака за еров звук: ''ъ'', ''ь''
|- valign="top"
|
Рефлекси на сричкотворните ''r'', ''l'' с възходяща звучност: ''rъ'', ''rь'', ''lъ'', ''lь''
|
Рефлекси на сричкотворните ''r'', ''l'' с низходяща звучност: ''ьr'', ''ьl''
|
Рефлекси на сричкотворните ''r'', ''l'' с възходяща звучност: ''rъ'', ''rь'', ''lъ'', ''lь''
|- valign="top"
|
Два вида ''ы'': ''ы'' < *''у''<sub>1</sub> и ''ъj'' < *''y''<sub>3</sub>
|
Един звук ''ы'' < *''у''<sub>1</sub> и *''y''<sub>3</sub>
|
Един звук ''ы'' < *''у''<sub>1</sub> и *''y''<sub>3</sub>
|- valign="top"
|
Разлика ''dz'' ≠ ''z''
|
Смесване на ''dz'' и ''z''
|
Разлика ''dz'' ≠ ''z''
|- valign="top"
|
Форма ''tuždь'' (чужд)
|
Форма ''štuždь'' и ''čuždь'' (чужд)
|
Форма ''štuždь'', ''čuždь'' и ''stuždь'' (чужд)
|- valign="top"
|
Глаголна форма ''naricają'', ''naricaješi''
|
Глаголна форма ''naričą'', ''naričeši''
|
Глаголна форма ''naricają'' и ''naričą''
|- valign="top"
|
Минало действително причастие I: ''mol’ь'', ''ljubl’ь''
|
Минало действително причастие I: ''molivь'', ''ljubivь''
|
Минало действително причастие I: ''molivъ'' (рядко ''mol’ь'')
|- valign="top"
|
За гръцката дума ''κόσμος'' (свят) се използва ''mirъ'': ''vьsь mirъ'', ''mirъ sь''
|
За гръцката дума ''κόσμος'' (свят) се използва ''utvarъ'': ''vьsь utvarь'', ''utvarь sь''
|
За гръцката дума ''κόσμος'' (свят) се използва ''mirъ'': ''vьsь mirъ'', ''mirъ sь''
|}
 
Има и четвърта, едноерова, с ''ъ'' школа, която не е много добре проучена.
 
== Хърватска редакция на старобългарския език ==
Ред 92:
За първоначалната сръбска редакция на старобългарския е характерно силното влияние на двете преславски школи, като предимство има едноеровата, в съответствие с особености на самия [[сръбски език]], където не се различават вече два ера. Най-старият сръбски паметник – ''Мирославовото евангелие'' е писано с ''едноерова кирилица'', но има и два знака за носовките ''ą'' и ''ę''. Но по-нататък за сръбската редакция е характерно изоставяне на [[носовка|носовките]] и замяната им с ''оу'' и ''е'', което отговаря на сръбската фонетика. От 15 век са известни две нови школи на редакция на старобългарския език: т. нар. ''[[Моравска школа|Ресавска школа]]'', която реформира правописа и по образец на [[среднобългарски език|среднобългарската]] търновска школа въвежда [[диакритични знаци]]; другата школа е т.нар. ''босанска школа'', отразяваща в правописната си система диалектното състояние в една сръбско-хърватска област, а именно на т.нар. [[икавизъм]] – за [i] се употребяват трите знака за [i], [y] и [ě], а смесването на [i] и [y] е по начало характерна черта за [[южнославянски езици|южнославянските езици]], в които [y] се уеднаквява по звучене с [i].
 
== Руска редакция на старобългарския език ==
{{основна|Руска редакция на старобългарския език}}
 
През [[10 век]] бива прието [[християнство]]то и в [[Киевска Рус]] и за това на първо време са нужни богослужебни книги, написани на разбираем език. През 10 век такъв език е само старобългарският книжовен език. По този начин се оформя и [[руска редакция на старобългарския език|руската]] (източнославянската) редакция на старобългарския, в която само голямата носовка се заменя с ''оу'', a още в първите руски паметници се наблюдава смесване между знаците за [''ě''] и [''ja''], които в източнославянски вече имат еднаква фонетична стойност. В този книжовен вариант се запазват основните фонетични особености на старобългарския:
* Непълногласни съчетания [''ra''], [''rě''], [''la''], [''lě''], вместо пълногласни източнославянски [''oro''], [''ere''], [''ole''], [''elo'']
* Съчетания [''ra''], [''la''] в началот на думи, пред съгласни, там където според източнославянските норми би трябвало да бъде [''ro''], [''lo'']
* Употреба на ''ръ'', ''лъ'', ''рь'', ''ль'', вместо източнославянските ''ър'', ''ъл'', ''ьр'', ''ьл'' между съгласни.
* Съчетания ''жд'' и ''шт'', вместо ''ж'' и ''ч'' (<*''dj'', *''tj'', *''gt''’, *''kt''’).
* Съчетания ''жд'', вместо ''зж'', ''жж'' (<*''zg''’, *''zgj'', *''zdj'') и ''шт'', вместо ''шч'' (''щ'') (<*''sk''’, *''skj'', *''stj'').
* Употреба на ''ю'', вместо ''оу'', ''ie'', вместо ''о'', и ''а'', вместо ''ia'', в началото на думите.
 
В руската редакция се запазват и някои морфологични, синтактични и лексикални старобългаризми.
 
== Културно-историческо значение на старобългарския език ==
Културно-историческото значение на старобългарския език е многостранно. На първо място, той изиграва роля за културното обособяване на славяните. На второ място, той изиграва роля на катализатор и стимулатор при създаването на всички славянски езици, като при едни оказва по-силно въздействие и оставя по-дълбоки следи, а при други служи като пример. Не на последно място е значението на двупосочното въздействие на старобългарския език върху [[български език|новобългарския книжовен език]]: от една страна непрекъсваната връзка с традицията на българска почва, и от друга – силната струя рускоцърковнославянско влияние.
 
Когато започва да действа задържащо за развитието на отделните славянски книжовни езици, и когато те тръгват по собствения си път на развитие, старобългарският език е изпълнил вече своята историческа мисия като "[[лингва франка]]" и остава в историята на световната цивилизация наред със [[санскрит]], [[старогръцки език]] и [[латински]].