Сив кит: Разлика между версии

Както говори наименованието им, тези китове са тъмно сиви на цвят, нашарени с множество по-светло сиви и бели петна от струпване на [[морски жълъд]]и ([[ракообразни]] от подклас ''Cirripedia'') и белези от [[китова въшка | китови въшки]] (ракообразни от сем. ''Cyamidae''). За разлика от Ивичестите китове имат само 2- – 5 гънки на гушата си и нямат гръбен плавник, а само няколко гръбначни издатини.

Азиатската популация сиви китове наброява не повече от 300 индивида, чиито миграционен маршрут е все още неизвестен, но се предполага че е между [[Охотско море]] и бреговете на [[Южна Корея]]. По-голямата американска популация наброява 20- – 22 хиляди индивида които мигрират между крайбрежията на [[Аляска]] и [[Долна Калифорния]], [[Мексико]].

Сивите китове мигрират на юг през есента за да се размножават и женските да родят своите малки в по-топли води. През пролетта се отправят на север за да се хранят. При лятната си миграция към [[Берингово море | Берингово]] и [[Чукотско море]] американските сиви китове изминават около 16- – 22 хиляди километра със средна скорост от 5 км/ч. и това е една от най-дългите годишни миграции на [[бозайници]]. Наблюдението на сиви китове по маршрута на тяхната миграция е превърнато в туристическа атракция, която предоставя на всеки реалната възможност да се докосне до тези изключителни създания в естествената им среда.

Като представители на [[Беззъби китове | Беззъбите (баленови) китове]] сивите китове се хранят с бентосни (дънни) ракообразни, които обръщайки се на една страна (обикновено дясната) загребват от морското дъно и пресяват с помощта на [[Балена|балени]]те си от вода и пясък. Хранят се обилно през лятото в северните води, а през останалата част от годината разчитат предимно на натрупаните [[мазнини]]. По време на миграцията обаче не пропускат възможност да се нахранят.