Андрю Джаксън: Разлика между версии

'''Андрю Джаксън''' ([[15 март]] [[1767]] - [[8 юни]] [[1845]]) е седмият ([[1829]]-[[1837]]) [[президент на САЩ]]. До неговото избиране всеки президент е бил или член на плантаторския елит на [[Вирджиния]], или се е казвал Адамс. Прякорът на Джаксън е „СтарияСтария орех“орех („СтарияСтария пекан“пекан), но също е известен и като „ОстрияОстрия нож“нож. Той е първият президент, който е живял в американските гранични райони. Джаксън се превръща в символ на цяла ера в американската история, понякога наричана '''„Годините на Джаксън“''' или '''„Джаксъновата ера“''', ера която доминира от войната от [[1812]] година до [[Гражданска война в САЩ|Гражданската война]].

Доброволците от Тенеси, водени от Джаксън, са атакувани от [[семиноли]]те, но това оставя техните селища без охрана и той ги изгаря заедно с реколтата. В проведеното от него разследване той намира писма, които доказват, че британците и испанците тайно помагат на племената. Джаксън вярва, че Съединените Щати няма да са сигурни, докато Испания и Великобритания подтикват индианските племена за война, и поддържа тезата, че неговите действия са самозащита. Той пленява Пенсакола с едва няколко предупредителни изстрела и изхвърля испанския губернатор. Пленява, разпитва и екзекутира двама британци, които правят доставки и дават консултации на индианците. Действията на Джаксън предизвикват ужас в племената на семинолите поради своята безмилостност по време на битка.

Това създава международно напрежение и много служители в администрацията на Монро настояват Джаксън да бъде наказан. Той е защитен от Държавния секретар [[Джон Куинси Адамс]]. Когато испанският пълномощен министър настоява за „заслужено наказание” за Джаксън, Адамс му отговаря „Испания трябва веднага да реши или да изпрати войски във Флорида, с които да даде адекватна защита на нейната територия …, или да предаде на Съединените Щати провинцията, за да може да се упражнява собственост и контрол, нещо, което може би ще предизвиква раздразнение у някой”някого”. Адамс използва завоеванията на Джаксън и слабостта на Испания, за да я убеди (в договора Адамс– ОнисАдамс–Онис) да предаде Флорида на Съединените щати, а Джаксън е назначен за губернатор на новата териотириятеритория.

Като президент Джаксън работи за снемането на правата на Втората банка на Съединените Щати. Първата банка на Съединените Щати е създадена от [[Александър Хамилтън]] като способ за организиране и контрол на федералните плащания. Тази първа банка се закрива през [[1811]] година. Тя е последвана от втора банка, одобрена от Джеймс Мадисън, която трябва да решава икономическите проблеми, причинени от [[Британско-американска война|Войната през 1812 година]]. По негово мнение банката трябва да бъде закрита, понеже:

Друга известна криза по време на президентството на Джаксън е „кризата на обезсилването” („кризата на отделянето”) от [[1828]]–[[1832]] година, която води до вътрешни противоречия и несъгласия относно търговските мита. Високите мита („ненавистните мита”) върху вноса на много от широко използваните стоки се разглеждат от южните щати като нечестно облагодетелстване на северните производители и индустриалци за сметка на купувачите на промишлените стоки, а това са преди всичко фермерите от Юга. Въпросът става особено наболял след като вицепрезидентът [[Джон Калхун]] се обявява в защита на искането на родния си щат [[Южна Каролина]] за анулиране на митата от 1829 година. Неговият по–общ възглед е, че не съдилищата или Конгресът, а щатите са крайни арбитри за конституционността на федералните закони, тъй като централното федерално правителство е творение на щатите. Оттук следва правото на щатите да анулират закони на Конгреса, ако те са срещу техните интереси. Въпреки че Джаксън симпатизира на интерпретацията на Юга в дебата около митата, той е силен привърженик на федерализма (силен съюз със силно централно правителство) – точно противоположно на идеите на Калхун, което води до разрив между двамата. Особено известен е инцидентът от [[13 април]] [[1829]] година по време на тодишния банкет на Демократическата партия в чест на Джеферсън, когато Джаксън извиква наздравица „Нашият федерален Съюз ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАПАЗЕН”, което отправя директно предизвикателство към Калхун. Той отговаря с треперещ глас „След нашата свобода най-скъп ни е съюзът”<ref>{{cite book |title= История на американския народ |last= Бринкли |first= Алън |authorlink= |coauthors= |year= 1999 |publisher= Рива |location= |isbn= 954-8440-067 |pages=231 |url= |accessdate=}}</ref>.

Една част от чероките, водени от майор Ридж, договарят с администрацията на Джаксън Споразумението от Ню Екота, документ със спорна законност, отхвърлен от повечето членове на племето. Съгласно споразумението чероките подлежат на изселване в [[Оклахома|Индианската територия]] на запад от [[Мисисипи]]. Разпоредбите на договора са приложени стриктно от следващия президент [[Мартин Ван Бурен]], което води до смъртта на хиляди чероки и името на договора е променено на Споразумението на сълзите.

На [[30 януари]] [[1835]] година се извършва неуспешен опит за покушение срещу Джаксън на [[Капитал Хил]]. Това е първият опит за убийство срещу американски президент. Докато Джаксън напуска погребението на конгресмен от [[Южна Каролина]], душевно болен мъж на име [[Ричард Лоурънс]], безработен бояджия, изскача и стреля от упор. Пистолетът засича и преди някой да може някойуспее да реагира, убиецът вади втори пистолет, който по една щастлива случайност също засича. Вместо да напусне възможно най– бързонай–бързо мястото, 67– годишният67–годишният президент напада с бастуна си своя атентатор. Несъстоялият се убиец, който твърди, че Джаксън му е попречил да се възкачи на английския трон, впоследствие е оправдан поради [[невменяемост]] и изпратен в изгнание.

Джаксън остава със силно влияние след оттеглянето му в Хермитидж, домът му в [[Нешвил]] през [[1837]] година. Макар и самият да е робовладелец, Джаксън е твърд поддръжник на съюза и отказва да даде каквато и да било подкрепа на разговорите за отделяне на щати. Той умира на [[8 юни]] [[1845]] година на 78 -годишна възраст от хронична [[туберкулоза]], [[воднянка]] и проблеми със сърцето. Последните му думи са „О, не плачете! Бъдете добри деца и всички ще се видим в [[Рая]]”. Въпреки, че подкрепя правото на отделните щати да притежават роби като собственост, по-късно е приеман като философски предшественик на [[Конфедерацията]] и е изобразен на конфедералната банкнота от 1000 [[долар]]а. Джаксън бил висок 200 см. ( 6 [[фут]]а и 2 [[инч]]а) и е тежал само 65 килограма (140 [[паунд]]а).

[[Категория:ЛичностиСенатори (Джаксънвил)на САЩ]]