Дебиан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
| име = Debian
| лого = Debian-OpenLogo.svg
| лого размер =
| скрийншот =
| скрийншот размер = 300x225px
| описание =
| разработчик = The Debian Project
| версия = 9.1 „Stretch“ <ref>https://www.debian.org/News/2017/20170722</ref>
Ред 28:
== Характеристики ==
[[File:Debian Installation Menu 1.jpg|thumb|Debian 7 - инсталационно меню]]
[[File:Debian Installer graphical etch.png|thumb|Графична версия на Debian инсталатора]]
Debian има достъп до онлайн хранилища които към днешна дата съдържат между 50 000 и 60 000 пакета компилиран софтуер,<ref>https://www.debian.org/distrib/packages</ref> което е една от най-големите колекции в света. Официално Debian съдържа само [[Свободен софтуер]] (в хранилището main), но несвободен софтуер също може да бъде изтеглен и инсталиран от хранилищата на Debian (contrib и non-free).<ref>https://wiki.debian.org/SourcesList</ref> Debian включва софтуер като офис пакетът [[Libre Office]], браузърите [[Mozilla Firefox]], [[Chromium]], плеърите [[VLC media player|VLC]], [[Rhythmbox]], редакторът на изображения [[GIMP]], уеб сървърите [[Apache]], [[nginx|Nginx]], базите данни [[MySQL|MySQL/MariaDB]], [[PostgreSQL]], [[MongoDB]], програмните езици [[PHP]], [[Python]], [[Пърл (език за програмиране)|Perl]], [[Ruby]], също така се поддържат езиците [[Java]], [[C Sharp|C#]], [[C++]], [[Rust]] и т.н., средите за разработка [[Eclipse (софтуер)|Eclipse]], [[NetBeans]], [[MonoDevelop]] и други.
Line 38 ⟶ 41:
Debian предлага различни мрежови инсталационни методи. Минимален инсталатор на Debian (290 МБ) е наличен в netinstall CD-то, като първо се инсталира само базата на Debian, а останалият необходим софтуер се избира от менюто на инсталатора и се изтегля от хранилищата чрез Интернет. Друга опция е инсталаторът да се зареди от Интернет.<ref>https://www.debian.org/distrib/netinst</ref>
Инсталационните образи могат да бъдат записани на флашки, като за [[x86-64|amd64]] и [[x86|i386]] архитектурите са налични хибридни образи които могат да бъдат използвани за създаването на [[Жива дистрибуция|Live USB]], чрез което операционната система да се зареди и използва без да бъде инсталирана.<ref>https://www.debian.org/CD/live/
По подразбиране, буутлоудъра е [[GNU GRUB]] версия 2, но името на пакета е просто grub, а версия 1 беше преименувана на grub-legacy.<ref>https://wiki.debian.org/Grub</ref>
Line 47 ⟶ 50:
== Пакетна система ==
<div class="thumb tright"><div class="thumbinner" style="width: 25ex;">
{| style="margin: 0 auto 1ex auto"
| style="width: 5ex" |
| style="width: 1ex" |
| style="width: 5ex" |
| style="width: 4ex" |
|-
| align="center" colspan="3" style="border: 1px solid" | upstream
|
|-
|
| style="font-size: larger" | ↓
| align="left" colspan="2" | packaging
|-
| align="center" colspan="3" style="border: 1px solid" | package
|
|-
|
| style="font-size: larger" | ↓
| align="left" colspan="2" | upload
|-
| align="center" colspan="3" style="border: 1px solid" | incoming
|
|-
|
| style="font-size: larger" | ↓
| align="left" colspan="2" | checks
|-
| align="center" colspan="3" style="background-color: #333; border: 1px solid #000; color: #fff" | unstable
|
|-
|
| style="font-size: larger" | ↓
| align="left" colspan="2" | migration
|-
| align="center" colspan="3" style="background-color: #333; border: 1px solid #000; color: #fff" | testing
|
|-
|
| style="font-size: larger" | ↓
| align="left" colspan="2" | freeze
|-
| align="center" colspan="3" style="background-color: #999; border: 1px solid #000; color: #fff" | frozen
|
|-
|
| style="font-size: larger" | ↓
| align="left" colspan="2" | release
|-
| align="center" colspan="3" style="background-color: #333; border: 1px solid #000; color: #fff" | stable
|
|-
|}
<div class="thumbcaption">Диаграма показваща жизнения цикъл на пакетите в Debian</div></div></div>
Пакетната система на Дебиан, dpkg и инструментите за работа с нея, основаващи се на [[Apt]], контролират зависимостите между пакетите. Затова Debian е операционна система със силно проследяване на зависимостите: когато потребителят инсталира програма, се проверява дали за нормалната ѝ работа не трябва инсталирането и/или донастройката на други програми. И ако това е нужно, се прави. По този начин се избягва търсенето на пакетни зависимости „на ръка“, характерно за [[Slackware]] и т.нар. „ад на зависимостите“ (dependency hell), познат от по-старите версии на [[Пакетна система RPM|rpm]]-базирани дистрибуции.
| |||