Сребро: Разлика между версии

'''Среброто''' (на [[латински език|лат.]] '''argentum''', ''сребро'', химичен знак '''Ag''' ) е [[химичен елемент]], преходен [[метал]], с пореден номер 47 в [[Периодична система на елементите|Периодичната система на елементите]]. То е с бял цвят и красив метален блясък. Спада към групата на [[благороден метал|благородните метали]]. Среброто има най-високата [[Специфична електропроводимост|електропроводимост]] сред металите. Лесно се поддава на обработка и се използва в електронните продукти, както и в [[бижутерия]]та.

Среброто е блестящ [[метал]] с относителна плътност 10,5. Топи се при 961,78 °C, а кипи при 2 162 °C, като парите са му едноатомни и синьо оцветени. То е доста меко и ковко и може да се обработва механически, но все пак е по-твърдо от [[злато]]то и по-меко от [[мед (елемент)|медта]]. Може да се изкове на лист с дебелина около 2 [[μm]], който пропуска светлина със синьозелен цвят. Леенето на среброто е невъзможно, тъй като подобно на медта в стопено състояние то разтваря значителни количества въздух, като при застиването [[кислород]]ът се отделя и разкъсва втвърдената повърхност. Неговите сплави обаче могат да се леят. Среброто е най-добрият [[проводник]] на [[електричество]] и [[топлина]]. То не се окислява, затова се причислява към “благородните„благородните метали”метали“.

Тъй като среброто е меко, най-често се среща [[сплав]]ено с други метали и обикновено с мед. Сребърните сплави се употребяват за приготвяне на бижута, сребърни монети и др. Съдържанието на среброто в сплавта се изразява в проба или титър. Тя показва колко части Ag се съдържат в 1000 части сплав. Среброто се сплавя с много метали, включително и с [[живак]]а.

Малко се разтваря във вода, но тази част, която е разтворена, определя ясно алкалната реакция на разтвора. AgOH е силна основа, което се доказва от това, че сребърните соли, производни на силни киселини, не се хидролизират.

При нагряването на отворена система Ag₂O се разлага равновесно:{{Br}} Ag₂O ⇔ 2Ag + 1/2O₂ – 6,95 kcal.{{Br}}Налягането на газовата фаза при около 190°С е 1 at, а при 302°C – около 20,5 at. Като се има предвид, че [[парциално налягане|парциалното налягане]] на кислорода във въздуха съставлява 152 mm Hg, е очевидно, че среброто не може да се окисли на въздуха при нагряване. Ето защо Ag₂O се явява ендотермично съединение при нормална температура, като при нагряване се разлага, обаче нагряването не предизвиква реакция, а само променя скоростта на разложителния процес. Водородът и въглеродът го редуцират до метал при 100 °С. С него взаимодейства и H₂O₂. Разтваря се в киселини, амоняк, както и в разтвори на цианиди:{{Br}}Ag₂O + 4NH₂ + H₂O ⇔ 2[Ag(NH₃)₂]OH,{{Br}} Ag₂O + 2HNO₃ -> 2AgNO₃+H₂O. {{Br}}Комплексният сребърно-амонячен хидроокис е силна основа. Ако към негов разтвор се добави подходящ редуктор (формалдехид и др.) и стъкленият съд е чист, среброто се отделя под формата на [[огледало|огледален]] слой и се образува т. нар. сребърно огледало. При престой от разтвора се отделя черна кристална маса от сребърен нитрид Ag₃N, която има свойства на [[експлозив]]. Донякъде се разтваря в концентрирани алкални основи, при което се получават аргенити, в които участва йонът AgO.

Получава се като бяла утайка при процеса{{Br}} 2Ag + Cl₂ -> 2AgCl.{{Br}} Среща се и като минерал. Много малко разтворим във вода: 1 литър вода разтваря при 18 °С около 1,2.10^-5 мола AgCl, но се разтваря в разтвори на [[цианид]]и, [[амоняк]], тиосулфати поради образуването на комплексни съединения, респ. йоните [Ag(NH3)₂], [Ag(CN)₂], [Ag(S₂O₃)₂]. Не се разтваря в киселини, обаче концентрирана HCl го разтваря доста поради образуването на комплексните йони [AgCl₂]. Относителна плътност 5,5- – 5,6. Топи се при 450 °С и образува оранжева течност, която затвърдява в рогоподобна маса. Тъй като AgCl има термично разширение почти като стъклото и добра [[адхезия]] към него, понякога се използва като спойка между стъклени плочи.

Над 1000 ˚С се изпарява. Кипи при 1554 ˚С. Сухият AgCl може да присъединява амонячни молекули, като се образува съединения от вида: AgCl.xNH3, където х = 1- – 3. Сребърният хлорид взет в суспензия се редуцира от цинков прах, като се получава т.нар. молекулно сребро:{{Br}} 2AgCl + Zn -> Ag + Zn + 2Cl.{{Br}}Редуцира се и от атомарен водород.

Той представлява жълта утайка, която е най-малко разтворима от халогенидите: 1 литър вода при 18 ˚С съдържа около 1,2,10^-8 мола AgI. Известен е в три полиморфни форми: a-AgI, която е устойчива до 137 ˚С; b-AgI, устойчива до 146˚С, и y-AgI (гама-AgI), устойчива до температурата на топене 552 ˚С. В отнасянията си към амоняка, цианидите, тиосулфатите и др. е близък до хлорида. С HI и алкалните йодиди образува доста стабилни и при това с голямо разнообразие комплексни съединения: K₂[AgI₃], K[AgI₂] и др. Интересно е, че полиморфната форма y-AgI е около 4000 пъти по-електропроводима, отколкото a-AgI. Изследванията са показали, че този факт се дължи на йонна проводимост. Гама-AgI кристилизира в кубична кристална решетка, но атомите Ag нямат определени места; те са блуждаещи в кристалната решетка и определят високата проводимост. Всички сребърни халогениди и сребърни съединения въобще са светлочувствителни; те се разлагат под влияние на светлината, така че независимо от механизма на фотохимичния процес, който е доста сложен и не е изучен изцяло, дават елементарно фино диспергирано сребро, което обагря масата в тъмен цвят. Особено светлочувствителен е AgBr.

Това е най-често срещаната в практиката сребърна сол. Получава се от сребро и HNO₃:{{Br}} Ag+2HNO₃⇔AgNO₃+NO₂+H₂O.{{Br}}Представлява безцветни, ромбични нехигроскопични кристали, разтворими добре във вода и до някъде в спирт, ацетон и пиридин. Водният му разтвор има неутрална реакция. Относителна плътност 4,35. Топи се при 208,5 ˚С. Познат е в две полиморфни форми с температура на превръщане 159,6 ˚С. Разтворимостта му във вода силно се увеличава с повишаване на температурата. При 100 ˚С в 100 cm³ вода се съдържат 925 g AgNO₃. При нагряване се разлага до нитрит, който при по-висока температура преминава в сребро:{{Br}} AgNO₃ ⇔ AgNO₂ + 1/2O₂.{{Br}} Редукционно действашите вещества го превръщат в елементарно сребро. По тези причини, ако попадне върху кожата, я багри в черно. Полученото сребро при процеса 2Ag + Hg ⇔ Hg + 2Ag се разтваря в живак, като се образуват съединенията Ag₃Hg₄, Ag₃Hg₂, Ag₃Hg, които като твърди образуват дървото на Диана. С KNO₃ образува двойна сол, докато с NaNO₃ – смесен метал. Популярно наименование на сребърния нитрат е "адски„адски камък"камък“. Намира приложение в галванотехниката, фотографията, при производство на огледала, в медицината за изгаряне на мъртви места, в козметиката за изкуствени “луни”„луни“ и др.

От тривалентните съединения са получени Ag₂O₃ при анодно окисление на разтвор от AgO в HNO₃, освен това К[AgF₄], както и съединения с комплексен характер и относително сложен състав.

Среброто под формата на златно сребърна сплав (''electrum'') се използва за сечене на [[монета|монети]] още от около 700 пр. Хр. от [[Лидия|лидийците]]. По-късно започват да го рафинират и да секат монети от чисто сребро и много народи са използвали среброто като основа на монетарната си система — – т. нар. сребърен стандарт, който се използва от разпадането на Византийската империя до 19-и век. През 19-и век много нации, сред които [[САЩ]] и [[Великобритания]], преминават от сребърен към [[златен стандарт]] на националната си валута, а през 20-и век той бива заменен с други механизми за стабилност на националните валути.

Главната употреба на среброто е като скъпоценен метал. В чисто състояние среброто е 92,5 %, примесено е обикновено с мед — – стерлингово сребро. Бижутата и сребърните изделия обикновено се правят от тази смес. Често то се покрива отгоре с [[тънки слоеве|тънък слой]] от чисто сребро .999 , за да му се придаде блясък, или пък от [[родий]], за да се наподоби злато.

При излагането на фотографската плака на светлина AgBr се разлага до елементарно сребро, и то пропорционално на силата на [[светлина]]та. В общи черти механизмът на фотохимичния процес е следният: при облъчване на сребърния халогенид се емитират [[електрон]]и и при това в нарастваща степен в реда AgI-AgCl-AgBr. По всяка вероятност протича двуетапен процес. При това образът, очертан от отделилото се сребро, не се вижда и затова се нарича латентен или скрит. За да стане латентният образ видим, той се проявява. [[проявител|Проявяването]] става в тъмна стая с вещества, които поначало действат редукционно. При това редукционният процес по скорост е пропорционален на [[Експозиция (фотография)|експозиция]]та на светлината. Тъй като плаката е още светлочувствителна (в нея се намира още непроменен AgBr), тя се фиксира като се промива с [[фиксаж]].

През 1998 г 30,98% от използваното сребро в света е било с приложение във фотографията като сребърен нитрат и сребърен халогенид, а през 2001 това количество спада до 23,47%, като 20,03% отива за нуждите на бижутерията, 38,51% за промишлени приложения и само 3,5% за монети и медали. Употребата на сребро във фотографията бързо намалява поради намалялото търсене на фотографски филми — – през 2007&nbsp; г. само 14,3% от използваното сребро е за фотографски цели, което е половината от количеството през 1998 г.<ref>{{cite web|url=http://www.silverinstitute.org/supply_demand.php |title=Silver Supply & Demand|publisher=The Silver Institute|accessdate=2009-05-05}}</ref>

Сребърните йони и сребърните съединения унищожават болестотворни бактерии, вируси, водорасли и гъбички — – типично въздействие за тежките метали като [[олово]] или[[живак]], но за разлика от тях среброто не е така токсично за човека. Това антимикробно действие е известно отдавна и някога хората са държали водата в сребърни съдове или са пускали сребърна монета, за да запазят течностите от разваляне. За лекуване на рани се използва „сребърен памук“ и „сребърна марля“, предварително напоени със сребърен нитрат и изсушени ([[йон]]ите Ag⁺ имат дезинфекционно действие). Антимикробното действие на среброто продължава да е предмет на научни изследвания.<ref>{{cite journal |author=Chopra, I |title=The increasing use of silver-based products as antimicrobial agents: a useful development or a cause for concern? |journal=The Journal of antimicrobial chemotherapy |volume=59 |issue=4 |pages=587–90587 – 90 |year=2007|pmid=17307768 |doi=10.1093/jac/dkm006}}</ref>