Ричард Франсис Бъртън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
смяна шаблон |
м инфо кутия - допълване, форматиране; форматиране: 25x кавички, 6x тире, 15 интервала, А|АБ, заглавие-стил, й→ѝ, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 16:
| подпис =
}}
'''Ричард Франсис Бъртън''' ({{lang-en|Richard Francis Burton}}
Пътува сам и дегизиран до [[Мека]], превежда ''[[Хиляда и една нощ|„Хиляда и една нощ“]]'' и ''[[Кама Сутра|„Кама Сутра“]]'', пътешества с [[Джон Хенинг Спик]], за да открият [[Велики африкански езера|Големите езера]] на Африка и изворите на [[Нил]], посещава с [[Брайъм Йънг]] [[Солт Лейк Сити]], пътешества и пише много. Неговите трудове обстойно критикуват колониалната политика на [[Британската империя]].
Бъртън е [[капитан]] в армията на [[Източноиндийска компания|Източноиндийската компания]] като служи в [[Индия]], а по-късно участва и в [[Кримската война]]. След това е ангажиран от [[Британско кралско географско дружество|Кралското географско дружество]] да изследва източното крайбрежие на Африка, като той е първият европеец, който вижда езерото [[Танганайка]]. В по-късния си живот е британски [[Консул (дипломация)|консул]] във Фернандо По (днес о-в [[Биоко]], [[Екваториална Гвинея]]), [[Сантос]], [[Дамаск]] и [[Триест]]. Член е на Кралското географско дружество и през 1886 е посветен в рицарство.
== Ранни години
Роден е на [[19 март]] [[1821]] година в [[Торки (Англия)|Торки]], [[Девън]], [[Англия]],<ref>В своята автобиография погрешно твърди, че е роден в семейното имение Баръм Хаус – вижте Lovell, Mary S. „A Rage to Live“, Abacus, 1998, стр. xvii</ref> в семейството на полковник Джоузеф Бъртън и Марта Бейкър. През 1825 семейството се премества да живее в [[Турс]], [[Франция]]. От 1829 учи в подготвително училище в [[Ричмънд (пояснение)|Ричмънд]], [[Съри]], като през следващите години често пътува до Франция и [[Италия]]. От малък показва интерес към езиците и бързо научава [[Френски език|френски]], [[Италиански език|италиански]], [[Неаполитански език|неаполитански]] и [[латински език]], както и няколко [[диалект]]a. По време на детството си Бъртън е често сред [[цигани]] и мнозина смятат, че неговия буен, емоционален и скитнически характер е отражение на това ранно общуване. Той е обичан много от циганите, които го смятат за един от тях.
Постъпва в [[Тринити Колидж (Оксфорд)|Тринити колидж
== Пътешествия и изследователска дейност (1851 – 1860) ==
=== Подготовка и пътуване до Мека (1851 – 1853) ===
[[Файл:Richardburtonarabicdress.JPG|мини|150п|ляво|Бъртън в арабско облекло]]
Назначен в изследователска експедиция в [[Синдх]], която му дава възможност да се смесва с хората, като често по пазарите минава за местен и успява да заблуди дори своя учител по местен език, както и своя полковник и сътрапезниците си. Неговите странствания из Синдх са като подготовка за пътуването му до [[Мека]], а седемте години в Индия поставят основите на несравнимото му познаване на живота и нравите на Изтока, особено сред по-низшите класи. Проучванията му на индийската [[проституция]], както мъжка, така и женска, са шокиращи за неговите сънародници.
Пътуването му до
Геройството да придружаваш мюсюлманските ''хаджии'' ([[Поклонник|поклонници]]) до свещените градове обаче не е толкова опасно, колкото се предполага. Неколцина европейци са го осъществявали преди и след Бъртън. Независимо от това, той го прави с голямо умение. Той е първият англичанин, направил такова пътуване.
{{цитат|''Неговите живи описания, изразителен стил и дълбоко личният „отпечатък“ я открояват сред книгите от този ранг; неговото вникване в семитския начин на мислене и неговата картина на арабските маниери ѝ придават стойност на исторически документ; неговият лек хумор, остра наблюдателност и дръзка неуравновесеност при изказване на мнения със странен, необичаен, но убедителен език, я прави рядкост в литературата.''|}}
=== Пътешествие в Сомалия (1854 – 1855) ===
След завръщането си в [[Кайро]] от Мека, Бъртън отплава за Индия, за да се присъедини към своя полк. През март 1854 се премества в политическия отдел на Източноиндийската компания и заминава за [[Аден]] на [[Арабски полуостров|Арабския полуостров]], за да се подготви за нова експедиция, подкрепена от Кралското географско дружество, за изследване на вътрешността на [[Сомалия]], тъй като британските власти искат да защитят търговските пътища през [[Червено море]]. Бъртън се надява да открие големите езера, които е чувал от арабските пътешественици. Съпровожда го капитан [[Джон Хенинг Спик]] и още двама млади офицери, но Бъртън осъществява най-трудната част от пътешествието сам – пътуването до Харар, тогавашната столица на Сомалия (днес в [[Етиопия]]), в която дотогава не е влизал нито един европеец. Бъртън изчезва в пустинята и за него не чуват нищо цели четири месеца. Когато се появява отново, се оказва, че не само е бил в Харар, но и че е разговарял с [[емир]]а, престоял десет дена там, изложен на смъртна опасност, и че яздил по обратния път през пустинята почти без вода и храна, през цялото време следван по петите от сомалийски копиеносци.
Опитът му не го разубеждава и той поема на път отново, но близо до [[Бербера]] неговата група влиза в схватка с племената, в която един от младите му офицери загива. Джон Хенинг Спик е ранен на единадесет места, а на Бъртън се забива копие между челюстите. Книгата му „''Първи стъпки в Източна Африка“'' (1856), описваща тези приключения, се смята за една от най-вълнуващите му или една най-характерните му книги, пълна с познания, наблюдения и хумор.
След провала на експедицията, Бъртън се връща в армията и пътува до [[Крим]], надявайки се да участва в сраженията на [[Кримска война|Кримската война]]. Той служи в щаба на корпуса на [[башибозук]]а, местни бойци под британско командване в [[Дарданели]]те.
=== Търсене изворите на Нил (1856 – 1858) ===
[[Image:BurtonExploration.png|thumb|350px|Пътищата на Бъртън и Спик (1857 – 1858, червен пунктир), самостоятелното пътуване на Спик (1858, зелените точки) и Спик и Грант (1860 – 1863, виолетовите точка и тире)]]
През 1856 г., Бъртън се връща в [[Африка]], изпратен от Външното министерство, под покровителството на Кралското географско дружество, за да потърси неизвестните дотогава извори на река [[Нил]]. Както и в сомалийската експедиция и тук го съпровожда капитан Джон Хенинг Спик.
От януари до март 1857 Бъртън посещава островите [[Пемба (остров)|Пемба]], [[Момбаса]], [[Танга]] и [[Пангани]] покрай източното крайбрежие на [[Африка]]. Изкачва се по река [[Пангани (река)|Пангани]] до планината [[Усамбара (планина)|Усамбара]] (2230 м). На 27 юни 1857, заедно с Джон Хенинг Спик от [[Багамойо]] (6º 30` ю.ш.) се изкачват по река [[Руву]], пресичат крайбрежната област [[Узарамо]], достигат на запад до подножието на платото [[Усагара]], откриват средното и горно течение на река [[Вами]], пресичат хребета Рубехо, продължават на северозапад и на 7 ноември достигат до [[Табора]]. В средата на декември тръгват на запад покрай реките [[Игомбе (река)|Игомбе]] и [[Малагараси (река)|Малагараси]] и на 13 февруари 1858 откриват езерото [[Танганика]] (34000 км<sup>2</sup>). През април изследват северната част на езерото, където откриват вливащата се в него река [[Рузизи]], а в северозападната му част откриват п-ов [[Убвари]].
На обратния път Бъртън се разболява и експедицията за дълго време се установява в Табора. Възползвайки се от това неочаквано задържане Спик убеждава Бъртън да му разреши самостоятелен маршрут към северното езеро, което арабите назовават Укереве, а местните жители – Нянза. В началото на юли 1858 Спик с малък отряд тръгва от Табора и на 30 юли достига до дълъг и тесен залив, а на 3 август открива и самото езеро Нянза ([[Виктория (езеро)|Виктория]]). Твърденията на Спик, че е открил отделно езерото Виктория, водят до остър спор, но откритията на езерата под ръководството на Бъртън довеждат до следващи изследователски експедиции на Спик и [[Джеймс Огъстъс Грант]], на сър [[Самюъл Уайт Бейкър]] и на [[Дейвид Ливингстън]] и [[Хенри Мортън Стенли]].
Както се казва в изданието на ''Encyclopædia Britannica'' от 1911 година, отчетите на Бъртън до Кралското географско дружество и книгата му „''Езерните региони на Екваториална Африка“'' (1860), са „''същински предци на многобройната литература за 'най-тъмната Африка''<nowiki/>'" и заедно със следващите изследователски пътешествия в [[Източна Африка]] довеждат пряко до британското колониално господство върху по-голямата част от континента.
== Дипломатическа и научна дейност (1861 – 1889) ==
През 1861 г. официално постъпва на дипломатическа служба като консул във Фернандо По, днес о-в [[Биоко]], [[Екваториална Гвинея]], като през същата година е първият европеец, който се изкачва на вулкана [[Камерун (вулкана)|Камерун]] (4070 м). По-късно служи в [[Сантус]], [[Бразилия]], [[Дамаск]] и [[Триест]]. Написва книги за всички тези места. Службата му в Дамаск ражда неговата „''Неизследвана Сирия“'' (1872) и изглежда идеален пост за него, но поради свадливия му характер довежда до неговото преместване в Триест.
Множеството негови книги от този период са пълни с факти и язвителни забележки по адрес на неговите противници, но не успяват да станат много популярни. Както се казва в ''Encyclopædia Britannica:'' „''Бъртън няма чара на стила или въображението, който прави безсмъртен даден пътепис''“.
През 1863 г., Бъртън става съосновател на Лондонското антропологично дружество с д-р [[Джеймс Хънт]]. По думите на самия Бъртън, главната цел на дружеството (чрез публикуване на списанието ''Anthropologia'') е „''да снабди пътешествениците с орган, който да спаси техните наблюдения от външната тъмнина на ръкописа, и да отпечатва любопитна информация от тях по социални и сексуални въпроси''“.
На [[5 февруари]] [[1886]] кралица [[Виктория (Обединено кралство)|Виктория]] му връчва Ордена на Свети Майкъл и Свети Джордж, т.е. посвещава го в рицарско звание.
Най-прославен от неговите трудове е преводът на ''[[Хиляда и една нощ|„Хиляда и една нощ“]]'', публикуван на английски именно под това заглавие (''The Thousand Nights and a Night'') в 16 тома, (1885 – 1888). Като паметник на неговите енциклопедични знания за живота на източните страни, този превод е най-голямото му постижение. Научната дейност и превод биват критикувани, но работата разкрива дълбоки познания на речника и обичаите на [[мюсюлманите]]: не само на тяхната [[философия]], но и на техния таен сексуален живот, не само на класическия [[арабски език]], но и на народния жаргон. „''Антропологичните бележки''“ на Бъртън – както по-ранните в Индия, така и в „''Хиляда и една нощ''“, по времето когато са публикувани, са сметнати за [[порнография|порнографски]]. Преводът на ''[[Благоуханната градина|„Благоуханната градина“]]'' е изгорен от вдовицата му Изабел Аръндел Гордън, защото сметнала, че ще навреди на репутацията му.
Други забележителни трудове са „''Викрам и вампира, индуски приказки“'' (1870) и неговата незавършена история на фехтовалното майсторство „''Книга за сабята“'' (1884). През 1880 превежда също ''„Лузиадите“'' [[Португалия|португалски]] национален епос от [[Луиш ди Камоиш]], а на следващата година написва увлекателна [[биография]] на този поет и авантюрист. Книгата му „''Евреинът, циганинът и ислямът“'' ([http://www.jrbooksonline.com/jgei.htm достъпна] в Интернет на антисемитски сайт), е публикувана през 1898, като съдържа множество [[антисемитизъм|антисемитски]] митове.
== Смърт (1890) ==
Бъртън умира в [[Триест]] рано сутринта на [[20 октомври]] [[1890]] година от [[сърдечен удар]] на 69-годишна възраст. След смъртта му, неговата съпруга Изабел Бъртън изгаря много от неговите документи, включително списания и планиран нов превод на „''Благоуханната градина''“, наречен „''Ароматна градина''“, за който и предлагат 6 хил. [[Гвинея (монета)|гвинеи]] и който тя смята за „[[магнум опус]]“. Тя вярвала, че така защитава репутацията на съпруга си, но действията ѝ са широко осъдени.
Изабел написва биография на съпруга си, която е документ за неговия всеотдаен живот.
Двамата са погребани в забележителна гробница под формата на бедуинска палатка от мрамор и камък, проектирана лично от Изабел в гробището на Римската католическа църква „Света Мария-Магдалена“ в Мортлейк, Югозападен Лондон. Ковчезите им могат да се видят през прозорец в задната част на палатката, до който се стига чрез къса фиксирана стълба.
== Памет ==
* На негово име е наименуван залив ({{coord|4|13|S|29|04|E|}}) в северозападната част на езерото [[Танганика]].
* Бъртън е един от главните герои на романите от поредицата „''Речен свят''“ от [[Филип Хосе Фармър]].
* Образът му е използван широко и в поредицата исторически романи за Флешмън на [[Джордж Фрейзър|Джордж Макдоналд Фрейзър]].
== Цитати ==
* „Той, както добре е казано, е роден в епохата на кралица
* „Преди да навърши средна възраст, той компресира в своя живот повече учение, повече лишения и повече успешни начинания и приключения, които биха били достатъчни да изпълнят съществуванието на пет-шест обикновени мъже“. Лорд Дарби, парламентарист от 19 век.
== Избрани съчинения ==
* „Синд или нещастната долина“ (''Scinde or the Unhappy Valley'', 1851)
* „Синд и расите, които населяват долината на Инд“ (''Sindh and the Races That Inhabit the Valley of the Indux'', 1851)
* „Гоа и сините планини“ (''Goa and the Blue Mountains'', 1851)
* „Медина и Мека“ (''Al-Medina and Meccah'', 1855)
* „Първи стъпки в Източна Африка“ (''First Footsteps in East Africa'', 1856)
*
* „Езерните региони на екваториална Африка“ (''Lake Regions of Equatorial Africa'', 1860)
* „Градът на светците“ (''The City of the Saints'', 1861)
* ''
* ''Абеокута и Камерун'' (''Abeokuta and the Cameroons'', 1863)
* ''Мисия при Гелеле, крал на Дахомей'' (''A Mission to Gelele, King of Dahomé'', 1864)
* ''Мъдрост от Западна Африка'' (''Wit and Wisdom From West Africa'', 1865)
* ''Планините на Бразилия'' (''The Highlands of Brazil'', 1869)
* ''Писма от бойните полета на Парагвай'' (''Letters From the Battlefields of Paraguay'', 1870)
* ''Неизследвана Сирия'' (''Unexplored Syria'', 1872)
* ''Занзибар'' (''Zanzibar'', 1872)
* ''Ultima Thule,'' 1872
* ''Етруска Болония'' (''Etruscan Bologna'', 1876)
* ''Синдбар'' (''Sindbar'', 1877)
* ''Земята на Мидиан'' (''The Land of Midian'', 1879)
* ''На Златния бряг за злато'' (''To the Gold Coast for Gold'', 1883)
* ''Хиляда и една нощ'' (''The Thousand Nights and a Night'', 1885 – 1888)
== Бележки ==
| |||