Статуя на Свободата: Разлика между версии

Тя е проектирана от [[Фредерик Огюст Бартолди]] и открита на [[28 октомври]] [[1886]] година. [[Густав Айфел]], конструкторът на [[Айфелова кула|Айфеловата кула]], проектира вътрешната носеща конструкция. Представлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в тога, държаща [[Факла|факел]] в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на [[Декларация за независимост на САЩ |Американската декларация за независимост]].

Статуята е затворена за ремонт за голяма част от 1938 година. В началото на 1980-те се установява, че нещата са се влошили до такава степен, че се налага неотложно основна реставрация. Статуята е затворена в периода 1984- – 1986 г. След [[11 септември]] [[2001]] г., е затворена отново от съображения за безопасност и сигурност; отворена е за посещение отново през 2004 г. с ограничения за броя на посетителите, които могат да се изкачат до короната. Предвижда се да бъде затворена за около година в края на 2011 г., така че да може да се инсталира втора стълба. Достъпът на обществеността до балкона около факела е забранен от съображения за безопасност от 1916 година.

[[Файл:Édouard Laboulaye (photo).jpg|мини|150п|Едуар Рьоне дьо Лабуле (1811- – 1883)]]

[[Файл:Frederic Auguste Bartholdi crop.jpg|мини|150п|Фредерик Огюст Бартолди (1834- – 1904)]]

Възникването на идеята за изграждането на Статуята на Свободата може да се проследи до едно изявление на френския юрист и политик [[Едуар Рьоне дьо Лабуле]] от средата на 1865 година. По време на разговор след вечеря в дома му край [[Версай]] Лабуле, отявлен поддръжник на Севера в [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]] заявява: „Ако в Съединените щати трябва да бъде издигнат един паметник, в чест на тяхната независимост, бих сметнал за най-естествено той да бъде построен с обединени усилия — – общо дело на нашите две нации“.{{hrf|Harris|1985|7}}

Лабуле не прави този коментар като конкретно предложение, но той вдъхновява един млад скулптор, [[Фредерик Огюст Бартолди]], който присъства на вечерята.{{hrf|Harris|1985|7}} Поради репресивния характер на режима на [[Наполеон III]], Бартолди не предприема незабавни действия във връзка с идеята, освен че я обсъжда с Лабуле. Той влиза в контакт с хедива на [[Египет]] [[Исмаил паша]], предлагайки му план за изграждане в северния край на [[Суецки канал|Суецкия канал]] на огромен [[морски фар]] с формата на древноегипетска селянка в роба, държаща издигнат факел. Античен прототип на проекта е [[Родоски колос|Родоският колос]], бронзова статуя на древногръцкия бог [[Хелиос]] с височина над 30 m, разположена на входа на пристанището на [[Родос]].{{hrf|Harris|1985|7- – 8}} За целите на този проект са изготвени скици и макети, но така и не се пристъпва към неговата реализация.

Американският проект отново е забавен от [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]], в която Бартолди взима участие.{{hrf|Harris|1985|8- – 9}} След войната и установяването на либералната [[Трета република (Франция)|Трета република]] Бартолди и Лабуле решават, че условията са подходящи за реализирането на проекта им и е време да го обсъдят с влиятелни американци.{{hrf|Harris|1985|8- – 9}}{{hrf|Khan|2010|60–6160 – 61}}

През юни 1871 година Бартолди заминава за Съединените щати с препоръчителни писма от Лабуле.{{hrf|Moreno|2000|39–4039 – 40}} Още при пристигането си в [[Нюйоркски залив|Нюйоркския залив]] Бертолди набелязва [[Остров на Свободата|острова на Бедлоу]] като подходящо място за паметника, тъй като всички кораби, пристигащи в [[Ню Йорк]] трябва да преминат край него. Той с радост научава, че островът е собственост на правителството на Съединените щати, след като щатът [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] му го предава през 1800 година за нуждите на отбраната на пристанището. Както отбелязва Бартолди в писмо до Лабуле, по този начин островът е „земя, обща за всички щати“.{{hrf|Harris|1985|12- – 13}} Наред със срещите с мнозина влиятелни нюйоркчани, Бартолди посещава и президента [[Юлисис Грант]], който го уверява, че няма да бъде трудно островът да бъде използван за поставянето на статуята.{{hrf|Khan|2010|102–103102 – 103}} Бартолди пресича двукратно Съединените щати с железниците и се среща с много американци, които според него проявяват симпатии към проекта.{{hrf|Moreno|2000|39–4039 – 40}} Въпреки това той остава загрижен от това, че общественото мнение и от двете страни на Атлантика не е достатъчно ентусиазирано от проекта, поради което двамата с Лабуле решават да изчакат със започването на публична кампания.{{hrf|Harris|1985|16- – 17}}

Бартолди прави първият макет на своята концепция за паметника през 1870 година.{{hrf|Khan|2010|85}} По-късно синът на негов приятел, американският художник [[Джон Лафарж]], твърди, че Бартолди прави първите скици за статуята по време на посещението на неговото ателие в [[Род Айлънд]]. Той и продължава работата си по концепцията след връщането си във Франция.{{hrf|Khan|2010|85}} По това време Бартолди създава и няколко скулптури, предназначени да повдигнат френския патриотичен дух след поражението от [[Прусия]]. Сред тях е монументалният [[Белфорски лъв]] с дължина 22 m — – елементи от неговата характерна за [[Романтизъм|Романтизма]] емоционалност Бартолди ще използва и в Статуята на Свободата.{{hrf|Harris|1985|10- – 11}}

Монументът е висок 46,5 m и е поставен върху платформа (55,5 m) на Острова на Свободата в устието на река [[Хъдсън (река)|Хъдсън]].

На главата на женската фигура има 7-лъчева корона, символизираща 7-те [[море]]та и [[континент]]и. 25 прозорчета напомнят за съкровищата на света. Жената държи в дясната си ръка факла (а и американското знаме след 13 юни 1927), а в другата - – [[Декларация за независимостта|Декларацията за независимостта]] от [[4 юли]] [[1776]] г. Под краката ѝ са разкъсаните вериги на робството.