Отваря главното меню

Промени

м
Disambiguated: образОбраз (оптика), рентгенРентгенография; Unlinked: Обект, Екран, форматиране: 6x нов ред, 3x заглавие-стил, 2x 6lokavica, ин
[[File:Company of ladies watching stereoscopic photographs by Jacob Spoel 1820-1868.jpg|thumb|Дами, разглеждащи стереоскопични изображения. Картина на Якоб Спул, нарисувана преди 1868 г.]]
[[File:Charles Street Mall, Boston Common, by Soule, John P., 1827-1904 3.jpg|thumb|''Гледка от Бостън, ок. 1860 година''; ранна стереоскопична картичка]]
'''Стереоскопия''' е техника за постигане или подсилване на [[илюзия]]та за дълбочина на [[Образ (оптика)|образ]]а чрез средства за стереопсис, предназначени за бинокулярно [[зрение]]. Думата ''стереоскопия'' произлиза от [[гръцки]] (στερεός (''стереос'') – „твърд, солиден“ и σκοπέω (''скопео'') – „да гледам“, „да видя“).
 
Повечето стереоскопични методи представят две отделни [[изображение|изображения]] за лявото и дясното [[око]] на зрителя. Тези двуизмерни изображения се комбинират в [[мозък]]а и така се създава илюзията за триизмерна дълбочина. В контраст на пригодените за показване на триизмерни изображения 3D дисплеи, тази техника се различава до известна степен от тях, позволявайки на наблюдателя да получава „повече информация“ относно показаните триизмерните [[обект]]иобекти, движейки [[глава]]та и очите си.
 
== Общ преглед ==
Стереоскопията намира приложение както в снимки, така и във [[филм]]ови продукции, като за двете очи са осигурени различни изображения, обединени под влиянието на стереопсис. Важно е да се отбележи, че докато всички точки от изображението са съсредоточени в една и съща [[Равнина (математика)|равнина]], без оглед на дълбочината им, [[фокус (оптика)|фокус]]ът не е дублиран, следователно илюзията е незавършена.
 
Има два стереоскопични ефекта, които са необикновени за човешкото око: първо, несъответствието между конвергенцията и акомодацията, причинено от разликата между позицията на обект спрямо [[екран]]аекрана и източника на [[светлина]], и второ, възможно разминаване (несъответствие) на образите, причинено от несъвършено отделяне на изображенията по някакъв начин.
 
Въпреки че терминът „3D“ e повсеместно използван, важно е също така да се отбележи, че наблюдаването на двойки 2D изображения е видимо различно от показване на изображение в три пълни измерения. Най-забележимата разлика е, че при триизмерните екрани, движейки главата и очите си, човек няма да получи, така да се каже, „повече информация“ за триизмерните обекти. [[холограма|Холограмни]] или волуметрични дисплеи нямат подобно ограничение. Подобно на [[технология]]та за звуковъзпроизвеждане, при която е невъзможно пресъздаването на триизмерен [[звук]], така, че да звучи през двойка звукоговорители, не бихме могли да наречем двойни 2D изображения „триизмерни“. [[Термин]]ът „стереоскопичен“ e точният, но „по-обременителен“ термин от общоприетото название „3D“, утвърдено след десетки години неправилна употреба. Макар че повечето стереоскопични дисплеи не могат да бъдат класифицирани като триизмерни, всички триизмерни са стереоскопични, защото срещат [[критерий|критериите]] за такива.
Повечето 3D дисплеи използват създадения през 1838 г. от [[Чарлз Уитстоун]] стереоскопичен метод за предаване на изображение в три измерения.<ref>Уилям Уелинг. Photography in America, стр. 23</ref> Уитстоун използвал стереоскопа си с [[рисунка|рисунки]], защото по това време още не е била открита [[фотография]]та. Ето какво казва самият той<ref>[http://www.stereoscopy.com/library/wheatstone-paper1838.html Contributions to the Physiology of Vision]</ref>:
[[File:Charles Wheatstone-mirror stereoscope XIXc.jpg|thumb|Огледалният стереоскоп на Уитстоун]]
 
 
{{цитат|С илюстративни цели съм използвал само контурни фигури. Ако бях използвал сенки или оцветяване, на някого би могло да му хрумне, че ефектът е частичен или цялостен поради една или друга причина, докато по този начин няма място за съмнение, че той се дължи на едновременното възприемане на две монокулярни проекции, по една на всяка ретина. Ако се изисква изобразяването на обекти, които имат значителни прилики с реалните, сенки или оцветяване могат да бъдат използвани за подсилване на ефекта. С малко старание един художник ще може да нарисува и оцвети две компонентни рисунки, които да представи на някого и в резултат да постигне перфектна идентичност с реалния обект. Цветя, кристали, бюстове, вази, инструменти и др. могат да бъдат представени по този начин, за да изглеждат като истински.}}
 
 
Стереоскопията е използвана при фотограметията и също така за забавление. Тя е полезна при преглеждането на изображения, извадени от големи многоизмерни набори от [[данни]]. Ранен [[патент]] за 3D изобразяване в [[кино|кината]] и по телевизията принадлежи на [[Румъния|румънския]] физик Теодор Йонеско и е издаден през 1936 г. Модерната индустриална триизмерна фотография си служи с 3D скенери, които откриват и записват триизмерна информация. Триизмерната информация може да бъде реконструирана от две изображения (ляво и дясно) посредством [[компютър]] и чрез „кореспонденция“ на [[пиксел]]ите.
 
=== Визуални изисквания ===
Необходими са следните три нива на бинокулярното зрение, за да можете да разглеждате стереоизображения:
* Зрителен синтез
* Едновременно възприятие
За да се избегне напрежение в очите и други проблеми, трябва всяко око на наблюдателя да гледа само и единствено едно от двете изображения, така, че ако има обект, отдалечен в [[безкрайност]]та (например [[хоризонт]]), да бъде възприет безпроблемно от него. Очите трябва да гледат право напред и не бива да бъдат нито кръстосани, нито гледащи в различна посока. Ако не се съдържат обекти в безкрайността, изображенията трябва да бъдат разположени по-близо едно към друго, като това се вземе предвид при изработката на една стереограма.
 
Предимствата на технологията „страна до страна“ (''side-by-side'') са, че няма разминаване в [[яркост]]та и изображения могат да бъдат гледани при много висока [[резолюция]] и в пълен цветови спектър. Този метод е сравнително лесен за прилагане, тъй като предварителна обработка на изображенията не е нужна. Алтернативен начин за наблюдение, при който няма нужда от oптичнооптично оборудване, е чрез кръстосване на очите, но понякога може да бъде трудно или неудобно.
 
=== Наблюдение с невъоръжено око ===
Диаметрално срещуположно разположени изображения се отпечатват на полупрозрачен филм, след което той се прикрепя към картонен диск. Преимуществото на транспарентното разглеждане е в по-големия обсег на зрение. Този метод на разглеждане датира поне от 1931, когато американската компания „Tru-Vue“ започва производството на 35-милиметрови филмови ленти, предназначени за преносимо устройство за гледане на транспарентни изображения, направено от бакелит. През 1940-те е представен модифициран вариант на това устройство, но с по-малки размери, наречен „View-Master“.
 
=== Виртуален шлем ===
[[Image:EmaginZ800.jpg|thumb|Виртуален шлем с отделен видеоизточник]]
Шлемът за [[виртуална реалност]] представлява [[каска]] или [[очила]] с два малки [[LCD]] или OLED дисплея и увеличителни [[Леща (оптика)|лещи]], по една за всяко око. Той може да бъде използван за гледане на филми, изображения или играене на [[игра|игри]] или просто като виртуален [[дисплей]]. Един шлем може да бъде свързан с проследяващи главата устройства, които позволяват на потребителя да гледа наоколо във виртуалния свят, движейки своята глава, без да има нужда от контролери. Понякога се изисква значителна компютърна обработка на изображението, за да се избегне гадене у наблюдателя. Ако се използва шест-осово позиционно [[сензор]]иране, наблюдаващото лице може да гледа само в пределите на използвания уред. Благодарение на напредъка в [[компютърна графика|компютърната графика]] и миниатюризацията на техниката, тези устройства са все по-достъпни и на по-приемливи цени.
 
Виртуални шлемове или очила могат да бъдат използвани за наблюдение на прозрачни изображения, наложени върху картина от истинския свят, формирайки [[добавена реалност]]. Това става чрез отразяване на изображения през частично отразяващи [[огледало|огледала]]. Гледка от реалния свят се вижда през отразяващата повърхност на огледалата. Експериментални системи са използвани в гейминга срещу виртуални опоненти. Този тип системи имат широко приложение в поддръжката на сложни системи, предоставяйки на един техник „[[Рентгенография|рентген]]ово зрение“ чрез комбиниране на компютърни графики на скрити елементи и неговото собствено зрение. В допълнение, шлемове могат да служат и за разглеждане на технически данни и схематични диаграми, премахвайки необходимостта от неудобни [[хартия|хартиени]] [[документ]]и.
 
Аугментираното стереоскопично наблюдение намира приложение и в [[хирургия]]та, като по-често хирургът наблюдава предоставени от [[томография|томографичен скенер]] радиографични данни.
[[File:REALD.JPG|thumb|Кръгово поляризирани очила RealD]]
 
== Триизмерна технология ==
Триизмерната технология се дели на две категории, активна и пасивна. Зрителите, използващи активната технология, разполагат с дисплей.
 
 
==== Цветни анаглифни системи ====
 
''Основна статия: [[Анаглифни изображения]]''
 
Ефектът се постига чрез поставяне на двойка изображения едно над друго. Изработват се специални очила, накланящи видяното от дясното око нагоре и видяното от лявото око – надолу.
 
== Други методи, при които не е необходимо оборудване ==
 
=== Автостереоскопия ===
 
[[File:Nintendo-3DS-AquaOpen.png|thumb|[[Nintendo 3DS]] използва паралаксна бариера, за да показва триизмерни изображения]]
 
 
==== Холография ====
 
''Основна статия: [[Холография]]''
 
В холографията, както и при фотографските снимки, се използват материали на основата на сребърен [[халогенид]] (най-често сребърен бромид). При синтеза на фотографската емулсия съществува правопропорционална зависимост между големината на кристала на сребърния халогенид и [[светлочувствителност]]та. Поради тaзитази причина, за традиционната фотография се прилагат мерки за „растеж“ на кристалите на сребърния халогенид, за да се постигне високата им чувствителност, позната от любителската фотография. В холографията, обратно, са необходими мерки за избягване на големите сребърно-халогенидни кристали и стремежа те да бъдат възможно най-малки. Причината е, че за разлика от обикновеното фотографско изображение, където се записва проектираното с [[обектив|фотообектив]] плоско (двуизмерно) изображение директно върху фотоматериала, в холографията се записва интерференчна картина между опорния сноп светлина и отразената от обекта „предметна“ светлина.
 
Макар че холограмният ефект е един от най-убедителните, той рядко намира приложение извън лабораториите, имайки предвид огромния брой необходими изчисления.