Бигорски манастир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎История: Поправяне на цитат, връзка към публикация на източника.
Ред 29:
В статия за „[[Цариградски вестник]]“ от 1 януари 1859, българският просветен деец [[Йордан Хаджиконстантинов-Джинот]] твърди, че обителта е построена от цар [[Самуил]].
 
{{цитат|В Дебр соществует една велика обител, називаемая Буйгор, т.е. храм „Святаго Предтеча и Крестителя Йоана”Йоана“, болгарски „хожат”„хожат“ — ту има от 15 до 20 калугери, безпрестанно служи се Богу безкровная жертва.
Тая обител е зидана от царя Самоила Болгарскаго, кой е населил град Преспа, а днеска е село заборавено. По отпадении болгарскаго царства тая обител опустила се и разорила се до основание, после обновена от многотрудних монахов.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/jhk/jhk_2.htm#15 „Статистическо описание на Дебрска река в Стара Болгария“] в Йордан Хаджиконстантинов–Джинот, „Българин съм“, предговор, съставителство и редакция проф. д-р Иван Радев, „Абагар“, Велико Търново, 1993, стр. 129.</ref>}}
Ред 57:
На 2 август 2017 г. по време на служба в памет на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]] монасите изпълняват „[[Изгрей зора на свободата]]“, химн на [[ВМРО]], забранен от югославските власти след 1949 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/bigorskite-monasi-peyat-na-balgarski-izgrey-zora-na-svobodata-video | заглавие= Бигорските монаси пеят „Изгрей зора на свободата“ |достъп_дата = 2017-08-06 |фамилно_име= |първо_име= |дата=2017-08-03 |труд= |издател=Faktor.bg |език= |цитат= }}</ref><ref>{{YouTube|vLLN2rN7q70|„Изгрей зора на свободата“}}, изпълнен от монасите на Бигорския манастир на 2 август 2017 г. по време на служба в памет на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]].</ref> В проповед, държана през същия ден, бигорският игумен архимандрит [[Партений Фидановски]] защитава сключването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България, „нашия най-братски съсед“, като определя подписването му като „четвърти Илинден“ след Илинденското въстание от 1903 г., създаването на Македонската федеративна република през 1944 г. и обявяването на независимостта на македонската държава през 1991 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bigorski.org.mk/vesti/bogosluzhbi/2017-ilinden/ | заглавие=Илинден |достъп_дата = 2017-08-06 |фамилно_име= |първо_име= |дата=2017-08-03 |труд= |издател=Бигорски манастир |език= |цитат= }}</ref>
 
На 8 август 2017 г. в знак на благодарност за подкрепата на монашеското братство за подобряването на отношенията между Република Македония и Република България в манастира посещение прави [[Димитър Главчев]], председател на [[44 Народно събрание]]. В поздравителното си слово към госта игуменът архимандрит Партений заявява, че духовната връзка между двете страни е неразкъсваема и изразява вяра и надежда, че „България ще помогне на своя най-близък съсед Македония да преодолее тежките изкушения, които са изправени на нейния исторически път, за да може тя успешно да устои като държава в своите физически граници, без да бъдат накърнявани нейните културни и народни черти“.<ref>[{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bigorski.org.mk/vesti/nastani/2017-poseta-na-pretsedatelot-na-narodnoto-sobranie-na-republika-bugarija/ „Посета| заглавие=Посета на Претседателот на Народното Собрание на Република Бугарија“],Бугарија официален|достъп_дата сайт= на2017-08-09 Бигорския|фамилно_име= манастир,|първо_име= |дата=2017-08.-08.2017. Посетен|труд= на|издател=Бигорски 09.08.2017.манастир |език= |цитат= }}</ref>
 
== Външни препратки ==