Ржана планина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 4x А|А(Б)
м препратка; форматиране: 11x заглавие-стил, 5x тире, 3x кавички, 2x тире-числа, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 20:
'''Ржана планина''' е [[планина]] в северния клон на Мургашкия дял на [[Стара планина|Западна Стара планина]], [[област Враца]] и [[Софийска област]], между [[Искърски пролом|Искърския пролом]] и [[Ботевградска котловина|Ботевградската котловина]]. По източното ѝ подножие преминава условната граница между [[Предбалкан|Западния Предбалкан]] и [[Стара планина|Западна Стара планина]]
 
== Географско положение, граници, големина ==
Ржана планина има овална форма с диаметър около 15- – 16 км. На север [[Искърски пролом|Искърският пролом]] я отделя от [[Врачанска планина]], а на запад и югозапад долината на река [[Габровница (приток на Искър)|Габровница]] (десен приток на [[Искър]]) – от [[Голема планина]]. На изток долината на Малката река (десен приток на [[Искър]]) и седловина висока 567 м я отделя и същевеременно свързва с планинския рид [[Гола глава]] на [[Предбалкан]]а. На югоизток склоновете ѝ плавно се понижват към [[Ботевградска котловина|Ботевградската котловина]].
Билото е широко и заравнено с надморска височина 1200-1400 м, над което стърчат отделни заоблени върхове. Най-висока точка е връх '''[[Козница (връх)|Козница]]''' (1636,3 м), разположен в южната ѝ част, на около 2 км северно от село [[Осеновлаг]].
 
Билото е широко и заравнено с надморска височина 1200- – 1400 м, над което стърчат отделни заоблени върхове. Най-висока точка е връх '''[[Козница (връх)|Козница]]''' (1636,3 м), разположен в южната ѝ част, на около 2 км северно от село [[Осеновлаг]].
===Върхове===
 
=== Върхове ===
{| class="wikitable sortable"
! Име !! [[Кота]] ([[метър|m]])
Line 39 ⟶ 40:
|}
 
== Геоложки строеж ==
Планината е моделирана върху източната част на Берковската антиклинала и е изградена предимно от [[гранит]]и. Кристалинни [[палеозой]]ски скали заемат ограничени площи по южните ѝ склонове.
 
== Климат и води ==
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. От планината водят началото си реките [[Ръжанска река]], [[Габровница (приток на Искър)|Габровница]], [[Боговица (река)|Боговица]], [[Рударска река]], [[Джерньовица (река)|Джерньовица]], [[Габреница (река)|Габреница]].
 
== Почви ==
Почвите са [[Кафяви горски почви|кафяви]] и [[Сиви горски почви|сиви горски]].
 
== Флора ==
Билото е обрасло с храсти, [[Боровинка|боровинки]], [[Хвойна|смрика]] и тревна растителност с богат състав. Склоновете ѝ са покрити с плътни гори от [[бук]], а в ниските планински пояси преобладава [[габър]]ът. Ограничено разпространение имат и [[Дъб|дъбовите гори]]. Подножията са заети от обработваеми земи.
 
== Фауна ==
== Защитени територии ==
== Населени места ==
Във вътрешността на планината са разположени селата [[Еленов дол]], [[Игнатица]], [[Краево]], [[Радотина]] и [[Рашково]], а по периферията ѝ: [[Зверино]], [[Злидол]], [[Лютиброд]], [[Оселна (област Враца)|Оселна]] и [[Ребърково]] (по долината на река [[Искър]]); [[Габровница (Софийска област)|Габровница]] и [[Осеновлаг]] (по долината на река [[Габровница (приток на Искър)|Габровница]]); [[Лютидол]] (по долината на Малката река) и [[Новачене (Софийска област)|Новачене]] и [[Гурково (Софийска област)|Гурково]] (на югоизток към [[Ботевградска котловина|Ботевградската котловина]].
 
== Туризъм ==
В северното подножие на Ржана планина, на десния бряг на [[Искърски пролом]] е сгушен [[Черепишки манастир]], а в югозападното ѝ подножие, в долината на река [[Габровница (приток на Искър)|Габровница]] – манастирът "[[Седемте престола]]" ("Света„Света Богородица"Богородица“).
 
== Пътища ==
През планината и по нейните подножия преминават участъци от три пътя от Държавната пътна мрежа.
* По източното ѝ подножие, от [[Ребърково]] до [[Новачене (Софийска област)|Новачене]], на протежение от 19,1 км – участък от първокласен [[Републикански път I-1]], [[Видин]]—[[София]]—[[ГКПП Кулата - Промахон|ГКПП "Кулата"„Кулата“]].
* По северното ѝ подножие, по долината на река [[Искър]], от [[Ребърково]] до [[Черепишкия манастир]], на протежение от 7,5 км – участък от второкласен [[Републикански път II-16]] [[Ребърково]]—[[Своге]]—[[София]].
* През източната ѝ част, от [[Ребърково]] до [[Литаково]], на протежение от 25,2 км – участък от третокласен [[Републикански път III-161]] [[Ребърково]]—[[Литаково]]—[[Ботевград]].
 
== Вижте още ==