Уикипедия

Съпротива (политика): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-власт +власт)
м Disambiguated: съпротива → Съпротива (психология), форматиране: 6x кавички, 3x тире, 2x тире-числа, 4 интервала, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 1:
'''Съпротива''' се нарича отказът за [[подчинение]] или активните опозиционни действия срещу [[Власт (институционална)|власт]] (началство) или [[правителството]].
 
При това е от второстепенно значение, дали властимащия, срещу когото се упражнява съпротива, упражнява [[господство]]то [[легалност|легално]], [[легитимност|легитимно]] или пък нелегално. Оценки като „справедлива съпротива“, целите и средствата на съпротивата, моралните и правните потребности се предпоставят от гледната точка на говорещия: зависи от кого, на кое място и по кое време се извършва оценката. Съпротивляващият се ще оценява съпротивата винаги различно от този, срещу когото съпротивата е насочена. Последният по правило обаче е властимащият, който същевременно притежава силата за определяне на правото и закона. Съответно съпротивата се намира извън установения ред.
 
== Контекст и разграничение ==
Съпротивата като форма на обществено и политически [[сблъсък]] се съдържа в политическата култура на Европа още от Античността. В почти всички [[обществен строй|обществени строеве]] е съществувал или съществува [[консенсус]], че съпротивата е необходима и легитимна в определени случаи. В конкретните случаи мненията понякога се различават.
 
Съпротивата се различава от [[революция]]та, защото по принцип не е насочена към ново формиране на обществения ред. Така напр. централна цел би могло да бъде възстановяването на старо право или на отменен правен ред. Обаче едно започнало като съпротива движение може да се влее в една революция.
Ред 16:
Формите на съпротивата са различни и зависят в голяма степен от господстващите обществени отношения и правила. Така например се прави разлика между пасивна съпротива и активна съпротива, без двете в действителност да се различават.
 
Форми на съпротивата са например [[вътрешна емиграция]] ([[:de:Innere Emigration|нем.]]), [[гражданско неподчинение]], мирна съпротива, шеговито партизанство ([[:en:Spaßguerilla|англ.]]), [[пряко действие]] (дайръкт екшън), и [[насилие|насилствени]] сблъсъци с началството или [[държавна власт|държавната власт]]. В случаите на съпротива с насилие пред упражняващите я стои най-често [[етическа дилема]]. Стихотворението на [[Бертолт Брехт]] „[[Към потомците]]”“ (An die Nachgeborenen) описва тази дилема с изречението: „''Ах, ние, които искахме да подготвим почвата за дружелюбността, ние самите не можехме да бъдем дружелюбни.''”“ Крайна форма на насилствената съпротива е [[тероризъм|тероризмът]].
 
Съпротивата може да бъде [[личност|лично]], [[колектив]]но или [[йерархия|йерархически]] организирана. Организацията на съпротивата в и чрез групи се нарича ''съпротивително движение''.
Ред 28:
=== Съпротива като понятие от ежедневието ===
# Широко понятие: Съпротива е нападението срещу отношенията на власт и господство, т.е. тя е насочена преди всичко срещу държавата, срещу правителства, срещу всяка форма на авторитет. Тази дефиниция включва всяка форма на анти-действия срещу държавата и началството, от укриването на данъци до тероризма.
# Общо понятие: "Където„Където неправдата стане право, съпротивата става дълг"дълг“ <ref>Wo Unrecht zu Recht wird, wird Widerstand zur Pflicht.</ref> Тази [[парола]], първоначално цитат на Бертолт Брехт, става популярна в началото на 1970-те години в движението против АЕЦ срещу планираната ядрена електроцентрала във [[Вюл на Кайзерщул]]. Изречението е толкова общо важимо, че освен социалните движения го използват и [[Националдемократическата партия на Германия]], в сферата на рекламата и [[Съюз на данъкоплатците (Германия)|Съюзът на данъкоплатците в Германия]] и по този начин довеждат понятието за съпротива до абсурд.
# Индивидуално понятие: Съпротивата е възражението на немощния срещу мощния, с утопия за справедливо общество, към каквото трябва да бъдат съизмерими и собствените му действия. При тази дефиниция индивидуалните утопии за справедливо общество и моралът на Всеки се противопоставят на общото схващане за понятието. <!-- Individueller Begriff: Widerstand ist das Aufbegehren der Un-Mächtigen gegen die Mächtigen, mit einer Utopie für eine gerechte Gesellschaft, an der sich auch die eigenen Handlungen messen lassen müssen. In dieser Definition stehen die individuellen Utopien von gerechter Gesellschaft und die Moral eines Jeden einer allgemeinen Fassung des Begriffs entgegen. -->
 
Ред 38:
[[Мишел Фуко]] дефинира съпротивата като нападение срещу отношенията на власт и господство, които се движат и утвърждават в същите тези отношения. Оттук той стига до извода, че съпротивата взаимно се обуславя със властта като неин антипод. Отношенията на власт могат да съществуват само при разнообразие на точки на съпротива, те са налични в мрежата на власт както като противници, така и като опорни точки, като пробойни за нападение <!-- Einfallstore букв порти за нападение --> или мишени.
 
„Затова по отношение на властта няма едно Място на Големия Отказ – душата на бунта, фокуса на въстанието, чистия закон на революционера. Ами има отделни съпротиви: възможни, необходими, невероятни, спонтанни, диви, самотни, съгласувани, лакейски, насилствени, непримирими, готови на компромис, заинтересовани или готови на жертва съпротиви, които могат да съществуват само в стратегическото поле на отношенията на власт. (…) И както държавата се уповава на институционалната интеграция на отношенията на власт, така стратегическото кодиране на точките на съпротивата може да доведе до революция.“ <ref>Michel Foucault, Sexualität und Wahrheit, Bd. 1: Der Wille zum Wissen, Frankfurt a.M. 1977</ref>
 
=== Антонио Грамши: Съпротивата като революционна утопия ===
[[Антонио Грамши]] определя съпротивата като революционна утопия, която се разраства от това, че се носи от субектите в главите на хората и в обществото: като борба за [[хегемония]] в [[гражданско общество|гражданското общество]], като пресечни точки в ансамбъла на техните отношения. Основа е теорията на Грамши за съзнателно действащите хора, която той развива от „[[Тези относно Фойербах|Тезите относно Фойербах]]”“ на [[Карл Маркс]]. От взаимоотношението между човешкото съзнание и обществената практика индивидът приема участие в организми, което той съзнателно извършва. <!-- Aus der Wechselbeziehung zwischen menschlichem Bewusstsein und gesellschaftlicher Praxis geht das Individuum eine Teilhabe an Organismen ein, derer er sich tätig bewusst ist. --> „Затова може да се каже, че всеки става друг в такава степен, променя се, в каквато той променя съвкупността на отношенията, чиято пресечна точка е той, като околна среда се разбира ансамбълът на отношенията, които всеки отделен приема.“ <!-- Daher kann man sagen, dass jeder in dem Maße selbst anders wird, sich verändert, in dem er die Gesamtheit der Verhältnisse, deren Verknüpfungszentrum er ist, verändert, wobei unter Umwelt das Ensemble der Verhältnisse zu verstehen ist, die jeder einzelne eingeht. -->
 
Индивидите получават своята идентичност чрез своите действия, като се движат в, но и със своите отношения, отразяват техните противоречия и се вписват в тях. <!-- Die Individuen erlangen ihre Identität durch ihr Handeln, indem sie sich in, aber auch mit ihren Verhältnissen bewegen, die Widersprüche darin aufnehmen und sich dazu verorten. --> Капиталистическото общество е проникнато от хегемония, чрез която една класа успява да впише отделните хора в отношенията на зависимост. Това се случва на първо място не по принуда, а поради особен вид обществен авторитет, който обвързва индивидите в централни структури и институции и така ги поставя в съответствие с господстващия ред. Пространството за това съответствие е мнимата сфера извън господството, чиято главна функция е да осигурява съгласие на подтиснатите с ценностите на господстващата класа. Това е гражданското общество, което от една страна трябва да запази равновесието на хегемонията, чрез непрекъснато възпроизвеждане на съответствието и при това ще стане място на борбата за освобождение
 
Съпротивата, която е борба за хегемония, се нуждае от „сърцата и главите”главите“ на индивидите: субектите са изхода към промяната, на основата на съзнателно дейсващия човек. Но това означава също, че индивидите са (твърде) свикнали на колективност, за да разкрият противоречията в процесите на своите действия и да развият способност за критика, в смисъл, че те са пресечни точки в ансамбъла на своите отношения. <ref>Antonio Gramsci, Philosophie der Praxis. Gefängnishefte 10 u. 11, Hamburg 1995</ref>
 
=== Пиер Будрьо: Съпротивата като колективен процес ===
[[Пиер Будрьо]] ([[:fr:Pierre Bourdieu|фр.]]) дефинира съпротивата наистина практически: Съпротива възниква тогава, когато конкурентните борби бъдат преодолени в полза на борби, които поставят под въпрос господстващия ред: чрез реални, ефективно мобилизирани сили, практически класи, които започват да действат колективно и публично в ''социалното поле''.
 
== Вижте също ==
* [[Съпротива (психология)|съпротива]]
* [[Експеримент_на_Милграм]]
 
== Литература ==
<small>
*de Benedictis, Angela (Hrsg.): ''Wissen, Gewissen und Wissenschaft im Widerstandsrecht (16. - – 18. Jahrhundert),'' auch unter dem ital. Titel: ''Sapere, coscienza e scienza nel diritto di resistenza (XVI - – XVIII sec.''). (=Studien zur europäischen Rechtsgeschichte. 165). Frankfurt am Main 2003. ISBN 3-465-03280-2
*Cardauns, Ludwig: Die Lehre vom Widerstandsrecht des Volks gegen die rechtmäßige Obrigkeit im Luthertum und im Calvinismus des 16. Jahrhunderts. (Vorwort von Arthur Kaufmann). Darmstadt 1973. (Erstveröffentlichung Bonn 1903).
*Eberhard, Winfried: ''Monarchie und Widerstand. Zur ständischen Oppositionsbildung im Herrschaftssystem Ferdinands I. in Böhmen''. München 1985. (= Veröffentlichungen d. Collegium Carolinum. 54)
Line 62 ⟶ 63:
*Quilisch, Tobias: ''Das Widerstandsrecht und die Idee des religiösen Bundes bei Thomas Müntzer. Gleichzeitig ein Beitrag zur Politischen Theologie''. Berlin 1999. (= Beiträge zur politischen Wissenschaft. 113) ISBN 3-428-09717-3
*Quin, Eckehard: ''Personenrechte und Widerstandsrecht in der katholischen Widerstandslehre Frankreichs und Spaniens um 1600''. Berlin 1999. (= Beiträge zur politischen Wissenschaft. 109). ISBN 3-428-09413-1
*Scheible, Heinz (Hrsg.): ''Das Widerstandsrecht als Problem der deutschen Protestanten 1523- – 1546''. (= Texte zur Kirchen- und Theologiegeschichte 10) Gütersloh 1969.
*Suter, Andreas: ''Regionale politische Kulturen von Protest und Widerstand im Spätmittelalter und der Frühen Neuzeit''. In: Geschichte und Gesellschaft 21 (1995), S. 161- – 194.
*Wolgast, Eike: ''Die Religionsfrage als Problem des Widerstandsrechts im 16. Jahrhundert''. Heidelberg 1980. (= Sitzungsberichte der Heidelberger Akademie der Wissenschaften. Phil.-hist. Kl. 1980/9)
*Wolzendorff, Kurt: ''Staatsrecht und Naturrecht in der Lehre vom Widerstandsrecht des Volkes gegen rechtswidrige Ausübung der Staatsgewalt''. Breslau 1916. (= Untersuchungen zur Deutschen Staats- und Rechtsgeschichte. 126.)
* [http://www.kz-kaltenkirchen.de/archivtexte/index.htm www.kz-kaltenkirchen.de/] Anpassung oder Widerstand - – Ein Unterrichtsvorschlag (KZ-Gedenkstätte Kaltenkirchen: Siehe "Archivtexte„Archivtexte / Informationen für Lehrer/innen"innen“)
*[http://www.gdw-berlin.de/ Gedenkstätte Deutscher Widerstand]</small>
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Съпротива_(политика)“.