Съветско-финландска война (1941 – 1944): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB |
м Disambiguated: Карелия (пояснение) → Карелски провлак, форматиране: 6x тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 31:
Въпреки подписването на мирен договор с [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], военното положение е запазено поради разрастващата се [[Втора световна война]] в [[Европа]], сложната ситуация с продоволствията и отслабената финландска армия. Страховете за повторна агресия от страна на СССР карат Финландия да започне превъоръжаване на армията и укрепване на новите, следвоенни граници ([[Линия Салпа]]). Делът на военните разходи в бюджета за [[1940]] г. нараства до 45%.
През периода април-юни [[1940]] г. Германия окупира [[Операция Везерюбунг|Норвегия]]. В резултат [[Финландия]] губи доставките си на торове, което в комбинация с намалените селскостопански площи вследствие от [[Зимна война|Зимната война]], води до рязко спадане в производството на хранителни стоки. Част от дефицита покриват от [[Швеция]], a друга част от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], които използват проблема с продоволствията, за да оказват влияние<ref name="Paasikivi">J.K.Paasikivi, ''Toimintani Moskovassa ja Suomessa 1939
Германската окупация на Норвегия прекъсва преките отношения на Финландия с [[Англия]] и [[Франция]]. През май [[1940]] г. Финландия поема курс за възстановяване на добрите отношения с Германия.<ref>Мельтюхов М. И. „Упущенный шанс Сталина. Советский Союз и борьба за Европу: 1939 – 1941“, стр. 172 [http://militera.lib.ru/research/meltyukhov/index.html]</ref> На пресата е наложена [[цензура]] на критиката по отношение на действията на [[нацистка Германия]]. След падането на Франция през юни [[1940]] г. цензурата се усилва.
Ред 54:
== Разположение на силите ==
=== Финландия ===
* Югоизточната армия с командващ [[Ерик Хейнрикс]] е разположена в Карелския провлак. В нейния състав влизат 6 дивизии и 1 бригада. Нейната цел е превземането на [[
* Карелска армия с командващ [[Карл Леннарт Ойсч]]. В нейния състав влизат 5 дивизии и 3 бригади. Нейната задача е овладяване на Източна Карелия и настъпление в посока [[Петрозаводск]] и [[Олонец]].
* Финландските военновъздушни сили наброявали около 300 самолета.
Ред 161:
Този проблем в решен от подписаното от президента на Финландия [[Ристо Рюти]] писмо, в което е написано, че нито той, нито неговото правителство няма да действа в посока на сключването на мир, който не би одобрила Германия. На 26 юни 1944 година президентът лично подписва това изявление.
На фронта от 20 до 24 юни съветските войски неуспешно се опитват да пробият линията ВКТ. В процеса на тези атаки се разкрива слабо място в отбраната – в близост до селището Тали, където местността е подходяща за използване на танкове. На [[25 юни]] в този участък съветското командване използва голямо количество бронетехника, което позволява да се направи пробив в финландската отбрана с дълбочина 4
[[Image:Panzerfaust6.jpg|thumb|333px|Финландски войници в окопи при Ихантала. Единият от войниците държи Панцерфауст (Брониран юмрук).]]
Ред 187:
** даване под аренда на СССР полуострова Поркала (разположен в близост до [[Хелзинки]]) за период от 50 години (върнат на финландците през 1956 година);
** предоставяне на СССР на право за преминаване на войски през Финландия;
** репарации в размер на 300 милиона щатски долара, които е трябвало да бъдат изплатени в течение на 6 години<ref>Мемоари на Манерхейм стр.
== Резултати от войната ==
В хода на финландското настъпление бива окупирана съветската източна Карелия, която никога не е била част от Финландия, но исторически е била населена и с финско-угорски народи<ref name=cultinfo3>[http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/007/054/54589.htm Корелы]</ref>. В [[Карелия]] бива установен режим на терор, насочен срещу не финландско говорещото население на тази територия.
От 64188 съветски военнопленници, преминават през финландските [[Концентрационен лагер|концентрационни лагери]], по данни на финландците умират 18318<ref name="Ylikangas">[[Хеики Уликангас]], ''[http://www2.vnk.fi/julkaisukansio/2004/j05-heikki-ylikankaan/pdf/fi.pdf Heikki Ylikankaan selvitys Valtioneuvoston kanslialle]'', Правителство на Финландия</ref>. В допълнение в тези лагери биват затворени 24000 души от цивилното население, сред които етнически руснаци, от които по финландски данни, около 4000 умират от глад<ref name="Laine">Laine, Antti, ''Suur-Suomen kahdet kasvot'', 1982, ISBN 951-1-06947-0, Otava</ref> <ref name="Jatkosota">Maanpuolustuskorkeakoulun historian laitos, ''Jatkosodan historia 1
Финландските войски през 1941 – 1944 година обезпечават блокадата на Ленинград от север. [[11 септември]] [[1941]] година президентът на Финландия Рюти заявява на германския посланик в Хелзинки:
Ред 218:
* А. Б. Широкорад, Северные войны России. М.: АСТ; Мн.: Харвест, 2001 [http://militera.lib.ru/h/shirokorad1/index.html]
* Якимович, К. Тайпале: Сто дней кровопролитного сражения советско-финской войны. СПб., 2002.
* Советско-финляндская война 1939 – 1940. T. 1
* „Зимняя война“: работа над ошибками (апрель-май 1940 г.). Материалы комиссии Главного совета Красной армии по обобщению опыта финской кампании. Ред. Н. С. Тархова. M., 2004.
* Барышников, В. Н. Вступление Финляндии во вторую мировую войну 1940 – 1941 года. СПб., 2005.
| |||