Разлика между версии на „Печатна преса“

м
м (без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 3x А|А(Б))
Печатарските машини се делят според начина си на работа на офсетни, флексографски, за висок и за [[дълбок печат]]. По типа на хартията печатните преси се делят на листови и ролни.
 
Текстовете на книгите, списанията и вестниците често се набират с помощта на редоотливни наборни [[машини]] — линотипи. '''Линотипът''' се състои от три основни апарата: наборен, отливен и разпределителен. Освен полуавтоматичните линотипни машини в полиграфията се използват и линотипни [[Автомат (механизъм)|автомат]]и с [[Програмно осигуряване|програмно управление]]. Сложни [[текст]]ове, като [[речници]] на чужди [[езици]], формули, таблици, обикновено се набират на '''монотипи''' — буквоотливни наборни машини. При монотипа редовете се набират от отделни [[букви]]. Производителността на тази машина е до 180 букви за една минута.
 
Лавинообразното нарастване на печатната [[индустрия]] затруднява дори бързите линотипи. Големите печатници разполагат с [[фотонабор]]ни автомати, които работят още по-бързо. Един фотонаборен апарат може да „набере“ за една смяна толкова текст, колкото биха набрали няколко десетки линотипьора.