Отваря главното меню

Промени

м
препратка; форматиране: 7x заглавие-стил, 4x тире, 9 интервала, год.→г., кавички, тире-числа (ползвайки Advisor)
| име= Ригас Велестинлис
| име-оригинал = Ρήγας Βελεστινλής
| портрет= Ρήγας.jpg
| категория = революционер
| описание= гръцки революционер
| роден-място=[[Велестино]], [[Османска империя]]
| починал-място=[[Белград]], [[Османска империя]]
}}
 
'''Ригас Велестинлис''' или '''Ригас Фереос''', известен и като '''Константинос Ригас''' (на [[гръцки език|гръцки]]: ''Ρήγας Βελεστινλής'' или ''Ρήγας Φεραίος'' или ''Κωνσταντίνος Ρήγας'') е [[гърци|гръцки]] [[революция|революционер]], [[поет]] и национален герой от [[арумъни|армънскиарумънски]] произход, един от първите представители на [[Новогръцко просвещение|новогръцкото просвещение]] и идеен предтеча на [[Филики Етерия]].
 
== Биография ==
Ригас е роден в богато [[аромъни|влашко]]<ref>Djuvara, p.358; ''Greece, history of'', (2006), в ''Encyclopædia Britannica'', 2006.</ref> семейство под името '''Константин Риза'''<ref>Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство "Св„Св. Климент Охридски"Охридски“, София, 2005, стр. 34</ref> в малкото [[Тесалия|тесалийско]] градче [[Велестино]], разположено на мястото на античния град [[Фере (Тесалия)|Фере]], на което той дължи и прякора си. Семейството му произхожда от село [[Периволи (дем Гревена)|Периволи]]<ref>Папаначе, Константин, Рефлексии врз историската и политичката судбина на ароманците, Скопје, 2001, стр. 12</ref><ref>Ѓицеа, Јори, От минатото на ароманците. Јуначки дела и ликови на арматоли, Скопје, 2002, стр.16- – 17 </ref> в [[Пинд]]. Учи в родния си град, а след това в [[Загора (Пилио)|Загора]] и в [[Амбелакия]], след което преподава в село [[Кисос]]. На 20 години убива турски първенец и бяга в градчето [[Литохоро]] в подножието на [[Олимп]], където става [[клефти|клефт]] в четата на чичо си Спирос Зирас.
 
=== В Цариград, Молдова и Влашко ===
Около 1774 г. Ригас заминава за [[Света гора]], където е подпомогнат от монаси във [[Ватопед]], а оттам - – за [[Цариград]], където става секретар на фанариота [[Алексадрос Ипсилантис (1725-1805)|Александрос Ипсилантис]]. Там учи френски и немски. Когато Ипсилантис е назначен за княз на [[Молдова]] през [[1786]] г., Ригас заминава с него за [[Яш]], но след конфликт с Ипсилантис заминава за [[Букурещ]], учи и впоследствие става секретар на [[Влашко|влашкия]] княз [[Николас Маврогенис]]. При избухването на [[Руско-турска война (1787-1792)|Руско-турската война]] през 1787 г. става инспектор на османските войски в [[Крайова]]. Там се запознава и сприятелява с османския офицер [[Осман Пазвантоглу]], бъдещия бунтовен паша на [[Видин]], на когото Ригас спасява живота от гнева на Маврогенис.
 
След като неговият патрон Маврогенис е обвинен за османското поражене и обезглавен, Ригас се връща в Букурещ и става [[Драгоман (преводач)|драгоман]] на [[Франция|френския]] [[Консул (Древен Рим)|консул]]. По онова време Ригас пише прочутата гръцка версия на „[[Марсилеза]]та“ - – [[химн]]а на [[Френската революция]]. Той е силно повлиян от идеите на европейското [[Просвещение]] и на Френската революция и смята, че е дошло време за [[национално самоопределение]] и на [[православие|православното]] население на [[Балкани]]те. Започва да установява контакти с църковни и емигрантски дейци за евентуално въстание на полуострова.
 
=== Във Виена ===
[[File:Rigas map.jpg|мини|Корица на Великата карта на Ригас]]
Около 1793 г. Ригас заминава за [[Виена]], столицата на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], където живее голяма гръцка колония. Във Виена се свързва с македонците от [[Сятища]] [[Братя Маркидис Пулиу]] и в тяхната печатница започва да печата вестник „[[Ефимерис (1790 - 1797)|Ефимерис]]“. Изработва и публикува своята прочута Велика карта (на бъдещата Гръцка република, обхващаща православните земи на Балканите), пише [[памфлет]]и въз основа на основните документи на Френската революция като „[[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за правата на човека и гражданина]]“ и „Нова политическа конституция на жителите на [[Румелия (област)|Румелия]], [[Анатолия]], [[Егейските острови]] и княжествата [[Молдова]] и Влашко“.
 
Опитва се да стимулира развитието на балканския [[национализъм]] и да предизвика общо въстание срещу османското владичество. Превежда много западни творби на гръцки и пише стихотворения, издадени посмъртно в Яш през 1814 г. Последните творби на Ригас са „Революционен манифест“ и „Прокламация“, отпечатани в голям тираж. Сведенията за революционната му дейност са оскъдни - – предимно от документите от разпитите му в австрийската полиция. Смята се, че не е успял да създаде единна революционна организация и дейността му е била ограничена до индивидуални контакти.
 
=== Смърт ===
[[File:Nbs rof.jpg|thumb|250px|Мемориална плоча на [[Небойшина кула|Небойшината кула]] в Белград, в която Ригас е удушен]]
Ригас се свързва с [[Наполеон]], по това време командващ [[Франция|френската]] революционна армия в [[Италия]]. Изпраща му кутийка за тютюн, направена от лаврово дърво от храма на [[Аполон]], и тръгва към Италия, за да се срещне с него във [[Венеция]].
 
Предаден от гръцкия търговец [[Димитриос Икономос Козанитис]] на 1 декември [[1797]] г., Ригас е арестуван от австрийските власти в [[Триест]], книжата му са конфискувани и той е отведен във Виена. При ареста му той се опитва да се самоубие. Във Виена е разпитван и по споразумението между Австрия и Османската империя заедно със 7 негови другари - – Евстратиос Аргенитис, Димитриос Николидис, Андониос Корониос, Йоанис Карадзас, [[Теохарис Турундзияс]], [[Йоанис Емануил|Йоанис]] и [[Панайотис Емануил]], е предаден на османския каймакам на [[Белград]], където са затворени и мъчени.
 
От Белград Ригас е трябвало да бъде изпратен в Цариград на съд, но за да не бъдат спасени от приятеля му Осман Пазвантоглу по пътя, на 14 юни 1798 г. той и спътниците му са удушени и телата му са изхвърлени в [[Дунав]]а. Последните думи на Ригас са: „Посях добро семе. Идва часът, когато страната ми ще ожъне славните му плодове.“
 
== Влияние ==
Ригас оказва силно влияние върху гръцкото (Филики Етерия) и въобще върху балканското Просвещение и върху местните национално-освободителни движения. Идеите му силно повлияват на българския революционер [[Георги Раковски]] и на много от творбите на Чинтулов.
 
Днес в Гърция Ригас е смятан за национален герой. Негова статуя се издига пред входа на [[Атински университет|Атинския университет]]. Статуя на Ригас има в Белград на улицата, която носи неговото име (ул. „Риге од Фере“).
 
Ригас е известен с репликата си „По-добре 1 час свободен живот, отколкото 40 год г. робство и затвор“ („Καλλιώναι μίας ώρας ελεύθερη ζωή παρά σαράντα χρόνια σκλαβιά και φυλακή“).
 
== Литература ==
* Зоидис, Г. Ригас Велестинлис. София, 1973.
* Ригас Велестинлис Революционно: Революционен проглас; Правата на човека; Конституция; Бойна песен, Прев. Н. Данова, В. Станилов. София : Иван Вазов 1998. ISBN 954-604-080-0
 
== Бележки ==
<references/>
 
{{СОРТКАТ:Велестинлис, Ригас}}
[[Категория:Гръцки поети]]
[[Категория:Гръцки революционери]]