Солунски фронт: Разлика между версии

През лятото на [[1918]] г. и [[Съглашение]]то и Централните сили имат големи военни планове за всички фронтове. През тази година отпада [[Източен фронт (Първа световна война)|Източния фронт]] с [[Русия]] и [[Румъния]] от войната, но на страната на Антантата застават твърдо [[Съединени щати|Съединените щати]]. В Германия управляващите считат, че с прехвърлените източни армии на [[западенЗападен фронт|западнияЗападния фронт]], посредством един концентриран удар в съединителното звено между английската и френската армии (сектора между [[Арас]] и [[Сент-Кантиен]]), фронтафронтът ще се разкъса и пътяпътят към [[Париж]] ще бъде открит. Въпреки старанието и огромните жертви от германска страна този фронт не се разкъсва, а съглашенските армии само се огъват. Нещо повече – през [[юли]] Антантата започва контраофанзива на този фронт срещу Германия. През август съглашенските войски започват военни операции със застрашителен характер в [[Палестина]] срещу [[Османска империя|Османската империя]], а през септември се слага началото и на офанзивата срещу България на Солунския фронт.

Първата световна война е военно загубена от Централните сили и Германия с пропадане усилията за пробив на западнияЗападния фронт през лятото на 1918 г. На [[8 август]] се установява, че германските армии са загубили всичките си придобивки от петте офанзиви, проведени от [[март]] до [[юли]]. ВУ немския главнокомандващ [[Паул фон Хинденбург|Хинденбург]], както и ву неговиятнеговия заместник [[Лудендорф]] настъпва трагичен прелом. И двамата са на мнение, че войната на фронта е загубена. Самият Лудендорф нарича по-късно този ден (8 август 1918) „най-черния за германската армия в световната война“. На [[13 август]] Хинденбург свиква в главната си квартира в [[Спа]] политическо съвещание, на което военното командване на [[Райх]]а прави на политическото ръководство на империята откровението, че „германската армия не е в състояние да сломи противника с офанзивни действия, а с дефанзивниотбранителни действия войната не може да бъде спечелена“. На следващия ден, ([[14 август]] 1918) в [[Берлин]] заседава ''коронният съвет'' под председателството на кайзера. Решава се, да се търсят пътища за сключване на примирие.

Пробивът при Добро поле на Солунския фронт е закономерна военна развръзка и следствие от изначалната [[геополитика|геополитическа]] загуба на войната от страна на Германия, чийто военен крах се слага с провала на лятната немска военна офанзива на западнияЗападния фронт през 1918 г. [[Излизане на България от Първата световна война|Излизането на България от Първата световна война]] единствено ускорява необратимия процес към капитулация на страните от Централните сили. В случая той е [[безусловна капитулация|безусловен]]. Развръзката е обусловена от ограничените ресурси на страните от Централните сили, както и от влизането на Съединените щати във войната на страната на Антантата.

Геополитически Централните сили и Германия губят инициативата със загубата в [[битка при Марна (1914)|битката на Марна]], а впоследствие това води и до загуба на войната. Провалът на [[план Шлифен|плана Шлифен]] превръща войната за страните от Центраните сили в позиционна и в такава на изтощение, която те с ограничените си ресурси не могат да спечелят. Излизането на [[Руска империя|Русия]] от войната е компенсирано за Антантата от включването на Съединените щати. Войната на изтощение се губи от по-слабия противник – в случая Централните сили са нервностойнинеравностойни на воюващите срещу тях 27 страни, включително колониалните империи на [[Великобритания|Британия]] и [[Франция]] с [[доминион]]ите им.