Рима: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
препратка; форматиране: 29 интервала, 6lokavica, нов ред, тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 4:
== Значение на римата ==
Звуковото повторение предимно в края на два или повече стихове има ритмично, мелодично и косвено–смислово значение в [[стихотворение]]то. Като отбелязва със звуково повторение края на стиха и способността за създаването на основната стихова пауза, римата засилва усещането за разделянето на стихотворната реч на закономерно повтарящи се съизмерими речеви единици – стихове. Ритмично значение има и
Тя има значение и за смисловата им изразителност, като се включва в съвкупността от средства за изразяване преживяванията на поета, особено т. нар. ''фокусираща рима''
== Организация на римата ==
Римата започва от последната ударена [[гласен звук|гласна]] в стиха (''русалка – малка'', ''устремен – ден''), но понякога се обогатява и от еднакви по гласеж [[съгласен звук|съгласни]] и гласни, които предхождат ударената гласна, например: ''зрак – мрак''; ''мъгловито – жаловито'' – в първия пример римата се обогатява със съгласната ''р-'', а във втория – със [[сричка]]та ''лов-''. Съзвучните гласни пред ударената гласна не се броят като срички от състава на римата.
Римата задължително обхваща ударената гласна и поне една съседна съгласна. Не се смята за римуване, когато са еднакви само крайните гласни на [[дума|думите]], напр. ''страна – зора''. Когато ударената гласна е в края на стиха, необходима е еднаквост със съгласната, която я предхождаща (''гори – зори'') или която е след нея (''дял – бял'').
== Видове рими ==
Ако римата завършва на гласна, нарича се ''отворена'', ако завършва на съгласна – ''затворена ''и'' смесена, ''когато завършва на гласна и съгласна.
'''Според мястото на римуваните стихове в строфата''' различават се ''съседна'' (ААББВВ...),
'''Според мястото на съзвучните думи''' римата бива ''краестишна'', ''начална'' и ''вътрешна''. Повтарящото се разположение на римите е един от признаците, които показват строфирането на стихотворението.
▲Ако римата завършва на гласна, нарича се ''отворена'', ако завършва на съгласна – ''затворена ''и'' смесена, ''когато завършва на гласна и съгласна.
▲'''Според мястото на римуваните стихове в строфата''' различават се ''съседна'' (ААББВВ...), ''кръстосана'' (АБАБ) и ''обхватна'' рима (АББА). Особен вид е римуването на думи след всеки трети стих, например:
▲: ''Аз любя всичко живо, ''
▲: ''що светлий лъч заражда,''
▲: ''в скръбта на всички рани''
▲: ''по майката земя,''
▲: ''в блаженството свенливо,''
▲: ''що цвят на цвят обажда,''
▲: ''и в злобното мълчание''
▲: ''на скритата змия!''
▲:: [[Теодор Траянов]], „Освободена душа“.
▲'''Според мястото на съзвучните думи''' римата бива ''краестишна'', ''начална'' и ''вътрешна''. Повтарящото се разположение на римите е един от признаците, които показват строфирането на стихотворението.
Римите биват двойни, тройни, четворни и т.н. '''според броя на стиховете''' (два, три, четири,...), които се римуват в една и съща рима, като най-честа е двойната рима. Когато всички рими са еднакви, тогава цялото стихотворение се нарича ''монорима''.
Обикновено римите са прости (''небесен – песен''; ''велик – език''), но има и сложни или съставни рими, образувани от две или три думи (''где е – злодеи'').
Най-силно въздействат върху читателя пълните, оригиналните, богатите рими, които звучат хармонично и най-често се образуват от съзвучие на различни [[части на речта]] – римуват се [[глагол]] и [[съществително име|съществително]] или [[прилагателно име]], съществително и прилагателно име и т.н. (''бляска – рязка'', ''чезна – беззвездна'', ''железни – бездни''). Точността на римата се определя от еднаквостта на звуковете (т.нар. ''акустична рима''), а не на буквите (''графическа рима''), например: ''град – врат'', ''близка – плиска''.
Рима, в която след съзвучната ударена гласна идат нееднакви по гласеж съгласни и гласни, се нарича [[асонанс]]. При [[дисонанс]]а или [[консонанс]]а ударените гласни в римата са различни, а съгласните и гласните след тях са съзвучни (''замръкна – викна'').
Повторението на едни и същи думи в края на стиховете се нарича ''[[
== Външни препратки ==
| |||