Химикалка: Разлика между версии

1576 байта изтрити ,  преди 5 години
-спам
(оформен изт.; форматиране: 3x нов ред, 3 интервала, URL, тире, тире-числа (ползвайки Advisor))
(-спам)
{{мъниче|12:00, 17 май 2012 (UTC)}}[[Картинка:Ballpoint_of_common_ballpoint_pen.jpg|мини|200п|Увеличена снимка на върха на химикалка. Вижда се топчето с тъмно мастило по него.]]
 
'''Химикалката''' е инструмент за [[писане]]. Той има вътрешна камера, пълна с вискозно [[мастило]], което се разпределя при употреба, вследствие на въртенето на малка метална [[сфера]] с диаметър 0,7 – -1 mm. Мастилото изсъхва почти веднага след контакта с хартията. Евтини и надеждни, химикалките почти напълно изместват използваните в миналото [[писалка|писалки]].
 
Съвременните химикалки са изобретени през [[1938]] от унгарския журналист [[Ласло Биро]]. Той забелязва, че мастилото, използвано за печатане на вестници, изсъхва бързо, и решава да направи писалка, използваща подобно мастило. Оказва се, че то е твърде [[вискозитет|вискозно]] и не може да се използва с обикновените писалки, след което Биро започва да експериментира, докато стига до съвременната конструкция на химикалката.
Идеята за химикалка се заражда през 1880 г. Неин автор е американския изобретател (юрист по образование) Джон Джейкъб Лауд. На 30 октомври 1880 г. Лауд патентова своята идея (US #392,046) в опит да създаде инструмент, с който да се пише по кожи и кожени продукти.
 
Известно време след това, през 50-те години на миналия век, французинът Марсел Бик въвежда серийното производство, след като прави промени по конструкцията на химикалката. Това редуцира цените и прави химикалките достъпни за масова употреба<ref>[http://www.impress.bg/блог/история-на-химикала/ История на химикалката]</ref>.
По това време писалките са основното пишещо средство, но то е неприложимо при надписването на тези изделия. Изобретението на Лауд изключително много наподобява механизма на днешната химикалка – резервоар с мастило, като накрая в гнездо е поставено стоманено топче.
 
Мастилото, използвано в химикалката, омокря топчето под действието на собствената си тежест. Затова при поставянето на химикалката нагоре с топчето, тя спира да пише. Поради тази причина обикновената химикалка не може да се използва при липсата на гравитация, както е при космическите полети. Поради това е разработена така наречената [[Космическа писалка]], която използва допълнителен натиск от газов патрон.
Химикалката на Лауд, обаче, е твърде неприложима когато става въпрос за надписване на други повърхности освен кожи. С липсата на по-общо приложение, въпреки сериозният потенциал за развитие, патентът изтича.<ref>[http://prisma-bg.com/blog/история-на-химикалката/ История на химикалката]</ref>
 
Съвременните химикалки са изобретени през [[1938]] от унгарския журналист [[Ласло Биро]]. Той забелязва, че мастилото, използвано за печатане на вестници, изсъхва бързо, и решава да направи писалка, използваща подобно мастило. Оказва се, че то е твърде [[вискозитет|вискозно]] и не може да се използва с обикновените писалки, след което Биро започва да експериментира, докато стига до съвременната конструкция на химикалката.
 
Известно време след това, през 50-те години на миналия век, французинът Марсел Бик въвежда серийното производство, след като прави промени по конструкцията на химикалката. Това редуцира цените и прави химикалките достъпни за масова употреба<ref>[http://www.impress.bg/блог/история-на-химикала/ История на химикалката]</ref>.
 
Мастилото, използвано в химикалката, омокря топчето под действието на собствената си тежест. Затова при поставянето на химикалката нагоре с топчето, тя спира да пише. Поради тази причина обикновената химикалка не може да се използва при липсата на гравитация, както е при космическите полети. Поради това е разработена така наречената [[Космическа писалка]], която използва допълнителен натиск от газов патрон.
 
== Източници ==
<references />
 
 
{{commonscat|Ballpens}}