Оптично влакно: Разлика между версии

През [[1966]] г. [[Чарлз Као]] изчислява, че за да бъдат полезни за предаване на [[информация]] на дълги разстояния, стъклените влакна трябва да имат затихване по-ниско от 20 [[dB]]/[[km]]. Първото използваемо оптично влакно е изобретено през [[1970]] г. от изследователите [[Маурер]]''Robert D. Maurer'', [[Кек]]''Donald Keck'', [[Шулц]]''Peter C. Schultz'' и [[Зимар]]''Frank Zimar'', които работили в американската „Corning Glass Works“. Те произвеждат влакно със затихване от 17 dB/km, като легират [[силиций|силициево стъкло]] с [[Титан (елемент)|титан]]. Затихването на сегашните влакна е 0,3 – 0,5 dB/km, а на съответстващите им [[Мед (елемент)|медни]] коаксиални кабели – 5 – 60 dB/100 m.