Робърт Сауди: Разлика между версии

| име = Робърт Сауди

| брак = Едит Фрикър (1795–18381795 – 1838; до смъртта йѝ), Каролайн Ан Боулс

'''Робърт Сауди''' (също: Робърт Съди, {{lang-en|Robert Southey}}, 12 август 1774 година – 21 март 1843 година) е английски поет от епохата на [[Романтизма]], принадлежащ към известната школа на така наречените „ранни английски романтици“, или още - – „[[Езерни поети]]“, поет лауреат в продължение на тридесет години - – от 1813 година до смъртта си през 1843 година. Въпреки че в продължение на дълги години славата му е засенчвана от неговите съвременници и приятели [[Уилям Уърдсуърт]] и [[Самюъл Тейлър Колридж]], стиховете на Сауди все още се радват на известна популярност сред почитателите на лириката на Романтизма. Съществуват известни спорове относно произношението на фамилното име на поета – Сауди или Съди. Проблемът се състои в това, че и в родната му Англия името му позволява произношение от двата типа – Southey /ˈsaʊði// Suthy /ˈsʌði/. Що се отнася до българското произношение, литературните критици също не са единодушни в преценката си.<ref>В своята студия „Езерна школа: Уърдсуърд, Колридж, Сауди“ (2001) Весела Гайдарова се спира на варианта „Сауди“, докато в сборника „Въображение и свобода. Английски романтици за литературата и изкуството“ (1982) поетът е представен като Робърт Съди.</ref>

Робърт Сауди е роден нaна 12 август 1774 година в Бристъл, Англия в семейството на Робърт Сауди (производител на ленено сукно) и Маргарет Хил. Прекарва по-голямата част от детството си в градчето Бат при своята леля. Годините му на обучение преминават в Уестминстър Колидж, Лондон (откъдето бил изключен заради статията си в известно английско списание ''“The Flagellant“'' - – 1792, осъждаща линчуването) и Бейлиъл Колидж, Оксфорд. Сауди по-късно в свои спомени споделя за годините, прекарани в Оксфорд: “Всичко, което научих беше малко плуване … и малко гребане.“

Известно е, че поетите от „Езерната школа“, а именно – Уърдсуърт, Колридж и Сауди, не само споделят общи възгледи и естетически принципи за литературата и създаването на поезия, но и често творят и работят заедно върху едно произведение. Класическият пример за подобно колективно творчество е сборникът ''„Лирически балади“'', дело на общия труд на двамата приятели Уърдсуърд и Колридж. По същия на чин се ражда и трагедията ''„Падането на Робеспиер“ (The Fall of Robespierre)'' – 1794 г., която е съвместна работа на Сауди и Колридж. 1794 година става съдбоносна за поета, тъй като тогава излиза на бял свят и първата му стихосбирка – ''„Стихотворения“''. Отново през тази година Сауди заедно с още няколко видни поети на времето си обсъжда създаването на идеалистично общество в Северна Америка, което да се основава на идеите на пантисократията - – Пантисократическа академия.

Робърт Сауди се жени за Едит Фрикър в църквата „Св. Мари Редклиф“, Бристъл на 14 ноември 1795 година. Тя е сестра на Сара Фрикър, съпруга на Самюъл Колридж. Семейство на Сауди избира за свой дом Грета Хол, недалече от града [[Кезуик]] в [[Езерна област|Езерната област]] (откъдето произтича и наименованието на тримата поети – „[[езерни поети]]“). Самюъл Колридж и Уилиам Уърдсуърд също прекарват голяма част от живота си там). В Грета Хол живее и Сара Колридж (подпомагана от Сауди) с трите си деца, след като Самюъл Колридж ги изоставя, също както и вдовицата на поета Робърт Ловъл и нейният син.

През 1808 г. Сауди среща Уолтър Савидж Ландър, на чиято работа той открито се възхищава и стават близки приятели. Същата година пише ''„Писма от Англия“ (Letters from England)'' под псевдонима Дон Мануел Алварез Есприела - – разказ за пътешествие от гледната точка на един чужденец. Смята се, че това произведение представя най-точната картина за английския начин на живот в началото на 19. век.

В статията за Робърт Сауди (Хаджикосев, С. Западноевропейска литература част трета, София: Сиела, 2005, стр. 367) е поместен откъс от началото на поемата „Дон Жуан“ на Байрон, в която поетът е </ref>. Известно е и неодобрението на [[Джордж Гордън Байрон]], който нямал особено добро мнение относно литературната дейност на тримата ранни романтици. Но ако неприязънта му към Уърдсуърт и Колридж впоследствие се смекчава, то отношението му към Сауди цял живот остава пренебрежително и наситено с множество критики относно творческата компетентност на младия езерен поет. Известен с омразата си към всякакви институции, младият лорд включва редица нападки спрямо титлата на Сауди в ''„Посвещение“'' (писано през 1811 година и отпечатано след смъртта на Байрон през 1833 г.), с което започва знаменитата негова поема „''Дон Жуан''“<ref>В статията за Робърт Сауди (Хаджикосев, С. Западноевропейска литература част трета, Ciela 2005, стр. 367) е поместен откъс от началото на поемата „Дон Жуан“ на Байрон, в която поетът е осмян и подиграван основно не само заради титлата „лауреат“, но и заради ренегатството и близостта си с двореца.</ref>. Друг източник на силна и неприкрита враждебност между двамата мъже може да бъде проследен чак до твърдението на Байрон, че Сауди е разпространил слухове за него и вече известния и всепризнат [[Пърси Шели]], че са в „лигата на кръвосмешението“, отнасящи се за времето, в което двамата поети и добри приятели прекарали във вила Диодати на Женевското езеро през 1816 г. - – изказване, което Сауди упорито отхвърля.

През 1837 година Сауди получава писмо от [[Шарлот Бронте]], търсеща съвети за някои от своите поеми, на което поетът отговаря. Въпреки че дава положителна оценка на таланта йѝ, Сауди я съветва да не се занимава с професионално писане, тъй като това е крайно неподходящо за една дама - – „''Литературата не може да е професия в живота на една жена''“. Години по-късно младата авторка споделя със свой приятел, че писмото е било „''любезно и хвалещо; малко остро, но беше добро за мен.''“

През 1838 г. жена му – Едит, умира и Сауди се жени повторно на 4 юни 1839 г. за Каролайн Ан Боулс, която също като него е поетеса. Умът на Сауди вече поддава когато той пише последно писмо до приятеля си Ландор през 1839 г. Той продължава да споменава името му дори когато вече е напълно неспособен да назове никой друг. 21 март 1843 г. е датата на кончината на поета - – погребан е в двора на църквата Кростуайт, Кезуик, където е почитан в продължение на четиридесет години. Там се намира и неговият мемориал с епитафия, написана от дългогодишния му приятел и съмишленик - – Уилям Уърдсуърт.

== Политика ==

Въпреки че отначало е радикален поддръжник на [[Френската революция]], Сауди следва пътя на своите приятели поети романтици -  – Уърдсуърт и Колридж, към консерватизъм. Назначен от ''Tory Establishment'' (политическата партия) за поет лауреат и получател на годишна заплата при тях от 1807 г., той силно подкрепя управлението на [[Робърт Дженкинсън]]. Говори против парламентарната реформа („''пътя към разруха с дявола за водач''“), сурово осъжда избиването на хора от така наречената „''революционна паплач''“, убити и ранени от правителствената войска по време на бунта на тълпата, която изисква реформа на парламентарното правителство – още наричана „[[клане Питърлу|клането Питърлу]]“, противник е на католическата еманципация. През 1817 г. тайно предлага наказателно транспортиране на обвинените в „клевета“ или „размирици“. Има на ум лица като Томас Джонатан Уолър и Уилям Хоун, спрямо които Сауди призовава да бъде изготвено съдебно разследване. Подобни поети са виновни -  – пише той в ''„[[Kуотърли Ривю]]“'' (периодично издание) -  – за „''разпалване на бурния нрав на производителя и нарушаване на спокойното съдружие на селянина с институции, с които той и предците му са живели в мир.''“ ''Уолър и Хоун са оправдани, но заплахите карат друга мишена, Уилиам Коббът, временно да емигрира в САЩ.

В някои отношения романтикът изпреварва времето си във връзка с вижданията си за социалната реформа. Например той е един от ранните критици на злините, до които новата индустриална система е довела в Британия през ранния 19. век. Ужасен от условията на живот в градове като Бирмингам и Манчестър и по-специално от наемането на работа на деца по фабрики, той открито критикува социалната действителност. Симпатизант е на навлизащите социални планове на Робърт Оуен. Смята, че държавата трябва да наблегне на обществената заетост, за да избегне нарастващата безработица и призовава към всеобщо образование.

През 1817 г. Сауди е изправен пред подмолна публикация, отнасяща се до неговата пиеса, ''„[[Уот Тайлър]]“ (“Wat Tyler“)'', написана през 1794 г., когато романтикът е на върха на своя радикален период. Това е провокация от страна негови врагове и в опит да бъде засрамен поета лауреат се подчертава неговото вероотстъпничество от първоначалните му идеи като поет до поддръжник на партията ''Тори''. Един от най-свирепите му критици е Уилиам Хазлит – английски философ и критик. В книгата си ''“The Spirit of the Age: Or, Contemporary Portraits“'' (сборник с портрети, осмиващи видни английски личности - – главно поети и политици) пише за Сауди следното: „''Той ухажваше Свободата като влюбен юноша, но тя му бе повече любовница, отколкото годеница; от тогава той се ожени за по-възрастната и не много уважавана дама, наречена „Законност“'' Поетът като цяло игнорира своите критици, но е принуден да се защити когато Уилиам Смит, член на Парламента, се изправя в Камарата на общините на 14 март, за да го атакува. В желанието си да отвърне Сауди пише отворено писмо до парламента, в което обяснява, че винаги се е стремял към намаляване на човешкото страдание и подобряване на условията за живот за всички ниски класи и че е променил вижданията си само що се отнася до „''мерките, с които подобно подобрение може да бъде постигнато''“. Както той казва, научавайки се да разбира институциите в държавата си, се е научил „''да ги цени правилно, да ги обича, почита и защитава''“.

За съжаление, творбите на английския поет не се радват на особена популярност сред българските литературните среди. Много малко критици отделят време върху превеждане на неговата поезия, както и върху критически изследвания, свързани с неговата поетика и индивидуален творчески почерк. Разполагаме с пълен превод на български език на две негови творби - – ''„Битката при Бленхайм“'' (поема в превод на [[Цветан Стоянов]]) и ''„Възмездие на епископа“'' (балада в превод на [[Невена Стефанова]]).

* ''„Битката при Бленхайм“ - – „The battle of Blenheim“'' (1798 година). Поема, съставена от 66 стиха. Смята се, че тази балада е послужила за образец на рамката на Лермонтовото стихотворение „Бородино“<ref>Предположението е на Симеон Хаджикосев в статията му върху творчеството на Робърт Сауди (Хаджикосев, С. ''Западноевропейска литература''. Част трета. София: Сиела, 2005, стр. 371.)</ref>. Текстът е изграден на основата теза - – антитеза. Войната е видяна като проекция на героизма, на непреходното, на славата (нейното зловещо наследство - – черепът, става причина за възраждането на спомена за славната битка и за неумиращото достойнство. В поемата е застъпена идеята за парадоксалното във воденето на войната: незнанието за смисъла и позлата от нея и едновременно с това възхвалата и гордостта, с която бива възприемана. Това се превръща в алегорично възхваляване на нещо, от което изходът е единствено загуба, чийто символ е черепът, останал като завещание за поколенията. Типично романтическата фигура на детето е носителят на пацифисткото, на проглеждането, на осъзнаването. Старецът е прославата на битката, но той е невиждащ (''„почиваше с притворени очи“''). Самият той не обяснява в какво се изразява това „величие“, но референтът в последните стихове на строфата утвърждава позицията му - – ''„било е тук велик и славен бой“''. Излишеството на войната е в самото ѝ съществуване. В текста е отхвърлено достойнството, което някои виждат в нея. Тук тя пречупена през детския поглед, който е успял да прозре истината. В поемата присъстват елементи на „гробищната поезия“ - – мотивът за смъртта и тленното - – ''...„покрили трупове цялата земя и се разлагали от топлината...“''. Издигането в култ на отминалите славни времена е романтическа ретроспекция, но тук тя е отхвърлена. На нейно място се появява утопията на въображението на децата - – въображение като илюстриране на друга реалност, която не трябва да съществува "миналото зло“.

* ''„Възмездие на епископа“''<ref>В статията си за Робърт Сауди Симеон Хаджикосев предлага алтернативен превод на заглавието - – „Възмездие над епископа“ (Хаджикосев, С. Западноевропейска литература част трета, София: Сиела, 2005, стр. 370)</ref> – -''„God's Judgment on a Wicked Bishop“''. Баладата съхранява традицията на средновековния английски лирически текст - – основна черта на романтическата поетика е възкресяване на средновековното. Състои се от 19 строфи - – 16 четиристишни, 2 петстишни и 1 шестстишна, общо съставящи 80 стиха. Има съмнения, че е преработка на популярна фолклорна творба. Началото на текста въвежда в романтическата обстановка на мрачната действителност - – ''„Лято и есен преминаха в дъжд...“'' Отново е разгърнат мотив от „гробищната поезия“ - – връщането на ренесансовото тленна и телесно, разграждането на плътта. Природните описания са натоварени с функцията на изгниващото, загиващото - – ''„всичко мухляса - – и жито, и ръж“''. Типично романтическото е представено през призмата на завръщането към готическите образи и пространства - – ''„...после прибра се във своите палати...“'', ''„страшни халки, хладен каменен под“'', ''„тежка ключалка, надвиснал чер свод“''. Природните описания и външните човешки белези, граничещи с крайното, гротескното и деформираното, съпътстват целия текст - – ''„бледи и немощни“'', ''„кожа и кости“''. Готическият персонаж на злодея, навлязъл в романтическата литература, е образът на епископ Хатън - – възмездието постига епископа заради неговото прегрешение спрямо хората - – през гладната година той допуска бедняците в своите богати хамбари, а след това ги подпалва. Грозната сцена на смъртта му е видяна като наказание (и в други романтически творби злодеят е обречен да умре - – Клод Фроло от „[[Парижката Света Богородица (роман)|Парижката Света Богородица]]“). Образът на „езерното“ в баладата е описанието на движението на реката - – ''„Бият вълните скалата корава,/ Кулата там сред вода се възправя“''. Приближаването на опасността е видяно като природно бедствие - – ''„сякаш градушка от мишки вали“''. Престъплението на епископа е осъдено още по-остро от поета заради длъжностната му характеристика. Може би по някакъв начин Сауди цели да осмее духовенството на съвремието си. Финалът на творбата отново пресъздава мотива за човешката телесна смърт и гротескния ѝ изглед - – ''„В камъка нокти и зъби наострят, жадно се впиват в самите му кости/ късче по късче гризат му месата“'' - – наказанието се осъществява чрез природата.

* ''„Родерик, последният гот“ - – „Roderick, the last of the Goths“'' (1814 година) - – героическа поема, издадена в два тома, смятана от Робърт Сауди за негов шедьовър. Поемата няма превод на български език. Сюжетът се развива около събития, свързани с испанската [[Реконкиста]], а в образа на главния герой (последния гот) са заложени черти на легендарния испански национален герой Родриго Диас де Бивар - – Сид.

* ''Poems'' (1797–991797 – 99) – ''„Поеми“''

* ''Letters from Spain'' (1797) – ''„Писма от Испания“''

* Цветан Стоянов, ''Избрани преводи'', Народна култура, София, 1984

* {{икона|en}} [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/556936/Robert-Southey Робърт Сауди - – Енциклопедия Британика]

* {{икона|en}} [http://www.poetry-archive.com/s/the_battle_of_blenheim.html The Battle of Blenheim - – poem, Robert Southey]

* {{икона|en}} [http://www.poetryfoundation.org/poem/174446 God's Judgment on a Wicked Bishop - – poem, Robert Southey]