Орнитология: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м „в България“ вместо „у нас“.
Ред 5:
Първата научна публикация за българската орнитофауна, написана от българин и издадена в България е на [[Георги Христович]] <ref>Г. К. 1890. Материали за изучаването на българската фауна. Списък на птиците отъ некои местности въ България. – В: Сб. за нар. умотв. и пр., кн. 2: 185-225.</ref>. Затова 1890 г. се смята за начало на орнитологичните изследвания в България. <ref>Боев, З. 1990. 100 години орнитологични изследвания в България. – Historia naturalis bulgarica, 2: 25-35.</ref>
 
След Павел Патев в областта на орнитологията в България работят [[Николай Боев]], [[Симеон Симеонов (български зоолог (орнитолог)|Симеон Симеонов]], [[Стефан Дончев]], [[Димитър Нанкинов]], [[Таню Мичев]], [[Андон Даракчиев]], [[Божидар Иванов]], [[Цено Петров]], [[Петър Янков]], [[Боян Милчев]], [[Златозар Боев]], [[Павел Зехтинджиев]], [[Петър Шурулинков]], [[Борис Николов (орнитолог)|Борис Николов]], [[Стоян Николов (орнитолог)|Стоян Николов]], и др.
 
Орнитологията в България се оформя като научно направление в началото на 20-тивек въз основа на орнитологичните колекции на някогашния Естествено-исторически музей на Н. В. Царят на всички българи – дн. [[Национален природонаучен музей]]. Сред първите изследователи на птиците в България са и самите ни царе – [[Фердинанд I]] и [[Борис III]], които имали завидни за времето си орнитологични познания. Цар Борис III бил и член на Британското орнитологично дружество.