Велико Търново: Разлика между версии

Според данни от 15.12.2015 г. градът е на 16-то място по население със своите 70 000 жители по настоящ адрес<ref name="ГРАО">[http://www.grao.bg/tna/tab02.txt ГРАО]</ref> и един от четирите града в България с положителен [[естествен прираст]] от 2006 до 2014 г. Разположен между [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]] и [[Стара планина]], върху първите възвишения на [[Предбалкан]]а, Търново е основен административен, индустриален и образователен център на региона. Тук се намират [[Национален военен университет|Националният военен университет „Васил Левски“]] – факултет „Общовойскови“, [[Великотърновски университет|ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“]] (вторият по големина университет в България), катедралата [[Рождество Богородично (Велико Търново)|Рождество Богородично]], крепостите [[Царевец]] и [[Трапезица (Търново)|Трапезица]], множество музеи и културни забележителности; общо 1613 обекта от историческото наследство на България.

 

 

[[File:Veloko Tarnovo-Panorama.jpg|mini|500п|thumb|Изглед от Велико Търново с паметника на Асеневци]]

[[File:Storm, Night, Downtown Veliko Tarnovo.jpg|500px|thumb|Нощна панорама от Велико Търново с буря]]

[[File:Veliko Tarnovo - Varosha quarter.jpg|thumb|500п|Общ изглед към стария град&nbsp;– квартал „Варуша“]]

 

== География ==

 

=== Почви ===

 

=== Хълмове ===

[[Файл:Garga bair hill,Veliko Tarnovo,Bulgaria.jpg|мини|Част от квартал „Асенов“ и Гарга баир]]

 

=== Местности ===

 

== Климат ==

Климатът е умереноконтинентален – с горещо лято (средна юлска температура 21,8 °C и абсолютен максимум 41,1 °C) и студена зима (средна януарска температура –0,6 °C и абсолютен минимум –28,1 °C). Средногодишната температура е 11,5 °C.

 

 

=== Флора ===

 

=== Фауна ===

[[File:20140621 Veliko Tarnovo 022.jpg|thumb]]

 

 

== История ==

=== Произход на името ===

 

=== История на града ===

{{раздел-мъниче}}

 

 

 

==== Раннобългарски период (VII-XI в.) ====

 

==== Столичен период (XII-XIV в.) ====

{{Основна|Въстание на Асен и Петър}}

{{раздел-мъниче}}

 

[[Файл:Royal Palace in Tarnovo 11.JPG|мини|Останки от дворцов комплекс]]

*'''Столица на България'''

[[Картинка:Medieval Tarnovo map BG.svg|upright|мини|вляво|Средновековният Търновград]]

 

В българската светска и църковна книжнина от XII-XIV в. се срещат различни хвалебствия и названия на града: Царевград Търнов, Великият град Търново, Големият град Търново, Богоспасителният град Търново.

 

 

[[File:Shishman’s Bath,Veliko Tarnovo,Bulgaria.jpg|thumb|Останки от Шишмановата баня]]

На най-високата част на [[Царевец]] се намирала патриаршеската църква ''„Възнесение Христово“'' с четвъртита [[Камбанария|звънарна]] до нея и резиденция на [[патриарх]]а. Откриването на голям брой основи на жилищни и други сгради по целия терен на хълма както в двореца, така и покрай крепостните стени, дава основание да се направи изводът, че [[Царевец]] не е бил тясно затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и други сгради. Населението на града е било 18 – 20 000 души. Търновград създава връзки с градовете [[Генуа]], [[Брашов]], [[Неапол]], [[Лондон]], [[Париж]], [[Виена]], [[Манчестър]] и други.

 

 

*'''Търновска школа'''

 

==== След Освобождението ====

 

 

28 души от Търново са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912&nbsp;– 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.834.</ref>

 

В Търново са проведени пет от седемте '''Велики Народни събрания'''.

 

До освобождението на България от османско владичество градът се е простирал в областите между хълмовете Царевец, Трапезица, Момина крепост, Орловец и Света гора. След като населението става около 5000 души, постепенно се образуват нови жилищни зони и вилни зони. Това са жилищният квартал от южната страна на хълма Орловец (на запад от града) и вилните зони, образувани около града. След освобождението множество постройки от владетелите са били разрушени. Поради историческата си важност и стратегическото си положение в града е имало силно османско присъствие. На хълма Царевец са разрушени около 30 османски къщи. Започва значително преустройство на града. [[1901]] е важна година в историята на старата столица, поради построяването на първата железопътна линия през града. През [[1904]] г. известен американски пътешественик от американското списание „[[National Geographic]]“ посещава живописния град и публикува пътепис за него. Две години по-късно търновец закупува първия автомобил с марка „Ford“. През 20-те години започва електрифицирането на Търново.

 

 

В града съществуват няколко градски пазара. Оформят се кварталите Варуша-север и Варуша-юг. Построени са няколко микроелектроцентрали за производство на електроенергия. Край Търново са съществували три градски порти, които са били главните входове към старата столица. Възраждането на българския дух и новото лице на града са основните приоритети на хората след освобождението. Възстановяват се редица общински сгради и православни храмове. В квартал „Света гора“ се е намирала една от първите болници в града. До началото на новия век тя се е помещавала в няколко ярко боядисани бели къщи, в центъра на квартала. В подножието на река [[Янтра]] през лятото е имало плажна алея, а през зимата, когато реката напълно е замръзвала, са се провеждали зимни забавления. През [[1939]] година в Търново е създадена първата градска автобусна линия. Обслужвана е от 16-местната кола „Ханза Лойд“, като началната спирка е гара Трапезица, минава през кварталите Асенов и Варуша, новоизграждащата се част на града, Марно поле и крайната спирка е в местността Качица.

 

==== Велико Търново по време на социализма ====

 

 

==== Велико Търново след 1989 г. ====

Политическите промени в страната оказват влияние и във Велико Търново. Десни, центристки и леви политически сили са в основата на общинската власт през 90-те години. В града отново се чувстват ценностите на християнското семейство и българската култура и дух. През 1991 г. в транспортната система е включен и нов вид транспорт&nbsp;– тролейбусният. Една от най-мрачните страници в историята на града е събарянето на сградата на училище „Петър Дабков“ (в центъра на града), за да бъде построена банка. През следващите години се откриват няколко нови предприятия в областта на хранителното производство. В края на деветдесетте и началото на XIX век е завършен южният пътен възел, който е един от най-големите в страната. В града се построяват нови хотелски комплекси и търговски обекти. В града е открит филиал на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите. Градът става домакин на фестивали, свързани с българската народна музика. След [[2000]] г. започва реставрацията на църквата „Св. Четиридесет мъченици“. След [[2007]] г. започва реставрацията на редица исторически обекти в старата част на града и историческия хълм [[Трапезица (Търново)|Трапезица]]. През [[2013]] г. се изготвя план за създаване на нов градски център в района на „Старото военно училище“&nbsp;– към момента обектът е частично започнат. Велико Търново е обявен за „Най-красиво място на света“ от италианския вестник La Republicca през [[2016]] г.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=813127 http://www.segabg.com/]]</ref>

 

== Население ==

=== Брой на населението ===

 

{|width="70%" class="wikitable" style="text-align:center;font-size:89%;line-height:140%"

 

=== Религия ===

 

== Квартали в града ==

[[File:Veliko Tarnovo002.JPG|мини|ляво|Квартал Варуша – север и юг]]

[[File:Велико Търново - река Янтра и ж.к. "Света гора" - panoramio.jpg|мини|Квартал Света гора]]

* [[Бузлуджа (квартал на Велико Търново)|„Бузлуджа“]] (по-често наричан от местните жители „Пишмана“, името произлиза от локацията му в местността Пимшан баир) – 16 572 жители

* „Кольо Фичето“ (популярен като „Триъгълника“ заради формата му )&nbsp;– 14 446 жители

== Транспорт и инфраструктура ==

=== Инфраструктура ===

 

=== Железопътен транспорт ===

 

 

 

=== Автомобилен транспорт ===

 

 

=== Тролейбусен транспорт ===

== Медии ==

=== Печатни издания ===

 

=== Телевизионни канали ===

 

=== Радио канали ===

 

=== Онлайн издания ===

 

=== Висши училища ===

 

=== Средни училища ===

 

 

=== Библиотеки, читалища ===

 

=== Архитектура ===

 

=== Музеи ===

[[File:Veliko Tarnovo Archaeological Museum, Bulgaria (5680780945).jpg|243п|thumb|Археологически музей]]

[[Картинка:20140620 Veliko Tarnovo 394.jpg|ляво|243п|thumb|Народна библиотека „П. Р. Славейков“]]

[[Картинка:20140620 Veliko Tarnovo 321.jpg|243п|thumb|Бившето кино „Полтава“]]

 

* Археологически музей

* [[Учредително събрание|Музей „Възраждане и Учредително събрание“]]

[[File:Tsarevets zvuk i svetlina.jpg|thumb|ляво|390п|Аудио-визуален спектакъл „Звук и светлина“ на Царевец]]

[[File:Крепостта Царевец.jpg|thumb|440п|Светлинни ефекти от спектакъла „Звук и светлина“ на Царевец]]<br>

В спектакъла по уникален начин са синхронизирани разноцветни светлини, драматична музика, [[лазер]]ни лъчи, светкавици и звън от камбани, които разказват историята на България. „Звук и светлина“ се излъчва целогодишно, независимо от метеорологичните условия и може да бъде наблюдаван безплатно на официалните празници и на празниците на града от площада пред Царевец. Във всеки друг ден спектакълът може да се излъчи срещу заплащане, ако бъде направена заявка от индивидуални клиенти или организирани групи. Тогава той се наблюдава от специално построена за целта площадка с ограничен достъп.<ref>[http://www.velikoturnovo.info/bg/sound-and-light/ Звук и светлина Велико Търново], Царевград Търнов&nbsp;– Туристически информационен център, посетен на 17.02.2016 г.</ref>

 

„Звездни гласове над Царевец“ е международен фолклорен и етно, поп и джаз конкурс, организиран от областната управа, община Велико Търново, народно читалище „Седми юли“ и фондация „Короната на Търновград“. Идеята на фестивала е да популяризира фолклора и да покаже как той е свързан със съвременната етнопоп и етноджаз музикална култура. Провежда се в средата на месец септември.<ref>Darik News, [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=587518 Милчо Левиев и Вики Алмазиду идват за „Звездни гласове над Царевец“] (посетен на 19.02.2012 г.)</ref>

 

{{Основна|Спорт във Велико Търново}}

 

[[Футбол]]ът е най-популярният спорт в града, като местният [[ПФК Етър 1924 (Велико Търново)|ПФК „Етър“]], с прозвищата „виолетовите“ и „болярите“, е шампион и носител на купата на България за сезон 1990/1991. Играе на стадион „Ивайло“. През следващите 2 години заема 4-то място в шампионата. През 1995 г. отборът става първият носител на [[Купа на Професионалната футболна лига|Купата на Лигата]], а след още 2 години играе финал. В градът се създава футболен клуб „Ивайло-97“. През 1998 г. Етър изпада в [[Втора професионална футболна лига|Б група]], а през 2000 г. във [[В група]]. От 2003 г. мъжкият отбор на „Етър“ престава да съществува и клубът вече поддържа само детско-юношеска школа. Към 2014 г. разполага с два тима&nbsp;– юноши старша възраст и деца.

 

Спортът е представен и от отбори по волейбол – Царевец 19, стрелба с лък, компаунд и арбалет – клуб „Етър-78“, катерене, планинарство и екстремни спортове – „Царевец“, хандбал – „Етър-64“, баскетбол – „Етър-49“, хокей на лед – „Етро-92“ и шахмат – „Царевец“.

== Забележителности ==

<!-- {{Основна|Забележителности във Велико Търново}} -->

 

=== Архитектурни резервати Царевец, Трапезица, Момина крепост ===

Част от [[Стоте национални туристически обекта]] са Регионалният исторически музей и [[Царевец|Архитектурно-музейният резерват „Царевец“]].<br>Възстановени са и части от Архитектурния резерват [[Трапезица (Търново)|Трапезица]]. Намерени са и останки на хълма „Френк хисар“ наричан още „Момина крепост“. В кварталите Асенов и Света гора, има редица къщи, които са паметници на културата. Запазени са и малка част обществени сгради:Читалища, Училища, Дюкян и други. Запазени са и много църкви.

 

=== Старо Търново ===

В старата част на града, са известни забележителности са улицата на занаятите „Самоводска чаршия“, [[Хан на хаджи Николи|ханът на Хаджи Николи]] <ref>[http://strannik.bg/o/5552/han-hadzhi-nikoli Хан „Хаджи Николи“], Странник.бг, маршрутен каталог</ref>,<ref>[https://www.facebook.com/starotarnovo/photos/a.769642666457821.1073741828.769562559799165/983847518370667/?type=3 Старо Търново&nbsp;– Из спомени на Тодор Янков (1939 г.)], Фейсбук, посетен на 17.02.2015 г.</ref>, улица „Гурко“, църкви исгради от въдрожденски тип, редица паметници, къщата с маймунката и останките от тракийско селище, както и [[Никополис ад Иструм|археологическият резерват Никополис ад Иструм]] край село [[Никюп]].

 

*'''Улица „Гурко“'''

Живописна улица, изпълнена с възрожденски и съвременни къщи (някой от тях богато украсени), скални образувания и няколко чешми.<ref>https://opoznai.bg/view/ulitza-gurko-veliko-tarnovo</ref>

 

*'''Улица „Самоводска чаршия“'''

Самоводската чаршия се развива като стопански център през [[Българско възраждане|Българското възраждане]]. На това място са били разположени Давидовия и хаджи Великовия хан, хановете на Атанас Йоноолу и на хаджи Николи, бакалници, ковачници и други занаятчийски работилници и дюкяни. В комплеска се намира и родната къща на писателя [[Емилиян Станев]].

 

Сред бившите забележителности са Стамболовият хан (до 1980 г.), църквите „Св. Спас" и „Св. Константин и Елена" <ref>[https://www.facebook.com/222261161147903/photos/a.321064434600908.76345.222261161147903/526213770752639/ Хан Хаджи Николи / Han Hadji Nikoli&nbsp;– За Стамболовия хан], Фейсбук, посетен на 17.02.2015 г.</ref>.

=== Църкви и манастири ===

{{Основна|Църкви и манастири във Велико Търново}}

[[File:SS. Forty Martyrs Church.jpg|thumb|Църквата „Св. Четиридесет мъченици“]]

[[Файл:20140623 Veliko Tarnovo 100.jpg|мини|ляво|Църквата „Св. Димитър Солунски“]]

{{Основна|Списък на паметниците във Велико Търново}}

* [[Майка България|Паметник „Майка България“]]

* Паметник на [[Асеневци]]

* Паметник на [[Патриарх Евтимий]]

* Паметник на [[Стефан Стамболов]]

* Паметник на [[Никола Пиколо]]

* Паметник на [[Иван Семерджиев]]

=== Паркове ===

* „Света гора“

* „Марно поле“

* „Картала“

* „Асеневци“

 

=== Мостове ===

==== Стамболовият мост ====

{{основна|Стамболов мост}}

Стамболовият мост над река Янтра във Велико Търново е построен в края на 19 век. Бидейки част от много модерното за времето мостово и железопътно съоръжение в Търново, състоящо се от два тунела, два железопътни и един пешеходен мост&nbsp;– Стамболовият, той е уникален в техническо отношение. Започва да се строи през [[1892]] г.<ref>[http://strannik.bg/o/5490/stambolov-most Стамболов мост]</ref> Участие в изграждането му взема виенската фирма за метални леярски изделия „Рудолф Филип Вагнер“ – същата, построила [[Орлов мост|Орлов]] и [[Лъвов мост]] в [[София]] и [[Желязната църква]] в [[Цариград]]. За строежа му е била използвана изцяло изградена дървена конструкция – скеле, изработено от търновския майстор-строител [[Стоян Герганов]] (1865 – 1906 г.). Звената са подавани поотделно. На специални огнища, поставени на дървена конструкция, нитовете са загрявани на място, а звената – занитвани. В строежа са участвали белгийски, италиански, български специалисти и български работници. Първоначалното архитектурно оформление в горната част на строежа, с парапета, е извършено от работещия във Велико Търново в края на 19 век италиански архитект [[Джовани Мосути]]. Мостът е първата крупна проява на модерното европейско мостостроене в България, а като свободна висяща безподпорна конструкция – едно от важните постижения на Балканите.

 

<ref>[http://www.dnesbg.com/obshtestvo/lavov-i-orlov-most-v-sof.html Лъвов и Орлов мост в София са връстници на Стамболовия в Търново, в-к „Янтра ДНЕС“, 2009, В. Търново]</ref>

 

==== Владишкият мост ====

Владишкият мост, строен през втората половина на XVII в., е една от забележителностите на града, която се намира на главна туристическа артерия и от него се разкриват живописни гледки към околността му. Реконструиран през 1981 г. Има каменни устои и конструкция, върху която стъпва дървен брод. Името идва от близостта на Търновската митрополия. До 1935 г. е бил единственият мост в Асенова махала, по който е минавало шосето за Арбанаси. От него се хвърля богоявленският кръст в Янтра.

През [[1966]] г. в града е създадено едно от най-големите предприятия в страната за радиоапаратура – [[Битова електроника АД]]. Освен радиоприемници и различни видове радиокомуникационна техника, през следващото десетилетие започва производството на телевизионни приемници.

 

 

=== Текстилна ===

== Галерия ==

<gallery>

Vasil Levski`s Palace of Culture and Sport,Veliko Tarnovo,Bulgaria.jpg|Дворец на Културата и спорта "Васил Левски"

Summer_theater,Veliko_Tarnovo.jpg|Летен театър

[[File:Hristo Ivanov Golemiat.JPG|center|thumb|Паметник на Христо Иванов – Големия]]

[[Картинка:Statue of Stefan Stambolov in Veliko Tarnovo.jpg|мини|left|Паметник на Стефан Стамболов]]

[[Файл:20140620 Veliko Tarnovo 118.jpg|мини|център|Паметник на Никола Габровски (вляво) и Димитър Благоев]]

 

== Галерия изкуства ==

<gallery>

G bogdanov marija.jpg|Фрагмент с изображение на царица Мария Палеологина Кантакузин от стенописа на Георги Богданов във фоайето на РИМ

</gallery>