Българска комунистическа партия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
А. Лилов генсек
Ред 62:
Има данни каква е позицията на БРП във връзка с присъединяването на България към [[Тристранния пакт]] на [[1 март]] [[1941]] г. и навлизането на германски войски на българска територия. Заради това партията е обвинявана, че подкрепя хитлеристката кауза, като в подкрепа на тезата са представени доказателства.
 
На 22 юни 1941 г. – воще денясъщия наден след нашествието на Нацистка Германия в СССР, БРП изпращаотправя призив докъм народа да не сътрудничи на правителството и на немскитегерманските войски. На 24 юни партията обявява курс на въоръжена борба. БРП оглавява дейността на терористичните [[Бойни групи на БКП (1941 – 1944)|бойни групи]] и [[партизанското движение в България]], издава нелегални вестници и брошури. Тя участва в организирането на [[Отечествения фронт]] и като част от него се обявява за излизане на България от Тристранния пакт и присъединяване към антихитлеристката коалиция.
 
На [[26 август]] 1944 г., въодушевено от успешното настъпление на [[Червената армия]] към Балканите, ръководството на БРП издава Окръжно № 4, в което призовава всички свои дейци да подготвят въоръжено въстание с цел „събаряне на монархо-фашистката диктатура“. След като на [[5 септември]] [[СССР]] обявява война на България, на [[6 септември]] започва завземане на населени места в страната от партизански формирования и бойни групи. На 7 септември са разбити затворите в [[Плевен]] и [[Варна]] и са освободени политическите затворници. Рано сутринта на [[9 септември 1944]] г. военни части, преминали на страната на [[ОФ]], подпомогнати от партизански отряди и бойни групи, завземат ключовите пунктове в София и свалят правителството на [[Константин Муравиев]].
Ред 73:
През 1945 г. правителството организира парламентарни избори. По мнението на опозицията и на западните съюзници те са силно манипулирани и тя ги бойкотира. Под натиска на [[САЩ]] и [[Великобритания]] чрез представителите им в [[Съюзна контролна комисия|Съюзната контролна комисия]] ОФ се съгласява да включи в правителството опозиционни водачи, но преговорите с тях се провалят. През март 1946 г. е създадено ново правителство на ОФ, начело с [[Кимон Георгиев]]. По време на тази изборна кампания за пръв път получават изборни права жените и военнослужещите. В парламента за пръв път са избрани 14 жени.
 
През [[1946]] г. БРП (к), заедно с другите партии от ОФ, инициира и провежда [[референдум]] за държавното устройство на България – дали тя да бъде [[република]] или [[монархия]]. Всички партии в страната застават зад републиканското устройство и резултатите от референдума са 92,7% в полза на републиката. Преследвани и постепенно разгромени са и нелегалните организации [[ВМРО]], „Цар Крум“, „Хан Кубрат“, [[Съюз на българските национални легиони]] и други.
 
Скоро след това са проведени избори за [[Велико народно събрание]], спечелени с голямо мнозинство от ОФ. Съставено е правителство, доминирано от БРП (к) с министър-председател Георги Димитров. ВНС отменя [[Търновска конституция|Търновската конституция]] и приема нова, републиканска конституция, станала известна като [[Конституция на Народна република България (1947)|''Димитровска конституция'']].
Ред 126:
 
След 1990 година възникват нови партии и формации, които се именуват Българска комунистическа партия (или с производни имена от нейните названия през годините), като претендират да са наследници на нейните традиции и идеология – например [[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]] (с председател [[Владимир Спасов]]), [[Съюз на комунистите в България]] и др.
[[Файл:Museum of Sozart Collage 1.jpg|300п|мини|Скулптури на лидери от БКП в парка на [[Музей на социалистическото изкуство|Музея на социалистическото изкуство]]: Васил Коларов, Димитър Благоев, Георги Димитров и Тодор Живков]]
 
== Партийни лидери ==
[[Файл:Museum of Sozart Collage 1.jpg|300п|мини|Скулптури на лидери от БКП в парка на [[Музей на социалистическото изкуство|Музея на социалистическото изкуство]]: Васил Коларов, Димитър Благоев, Георги Димитров и Тодор Живков]]
* [[Димитър Благоев]] (1919 – 1924)
* [[Васил Коларов]] (1924 – 1933)
Ред 135:
* [[Тодор Живков]] (1954 – 1989)
* [[Петър Младенов]] (1989 – 1990)
* [[Александър Лилов]] (1990 – 1990)
 
== Партийна реторика ==