Велико Търново: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 186:
[[File:Constituent Assembly of Bulgaria.jpg|ляво|245п|thumb|Бившият турски конак в Търново, където заседава Учредителното събрание]]
[[Файл:BASA-3K-7-511-130.jpg|мини|Фабрика в града (1900)]]
[[Файл:Tzar Ferdinand at proclamation of Bulgarian-independence.jpg|мини|Цар Фердинанд обявява независимостта на България в Търново, 22.9.1908]]
След Освобождението и подписания [[Берлински договор]] тук се свиква [[Учредително събрание]] на [[10 февруари]] [[1879]] г. от руския комисар в България княз [[Александър Дондуков-Корсаков]] <ref> Guide de l'ancienne capitale de la Bulgaria, с.50, ''„Въ Търново на 10 февруарий 1879 г. е било открито Учредително народно събрание отъ Императорския руски комисарь князъ Дондуковъ Корсаковъ“''</ref>, на което се приема действалата до 1947 г. [[Търновска конституция]], първото [[Велико народно събрание]], което избира за княз [[Александър Батенберг]], както и редица обикновени народни събрания.
 
На [[22 септември]] [[1908]] г. в Търново [[княз Фердинанд]] тържествено обявява независимостта на България и приема титлата "[[Цар]]".
 
През първото десетилетие на [[XX век]], градът е електрифициран и край Янтра се построява микроелектроцентрала.
Ред 198:
В Търново са проведени пет от седемте '''Велики Народни събрания'''.
 
До освобождението на България от [[османско владичество]] градът се е простирал в областите между хълмовете Царевец, Трапезица, Момина крепост, Орловец и Света гора. След като населението става около 5000 души, постепенно се образуват нови жилищни зони и вилни зони. Това са жилищният квартал от южната страна на хълма Орловец (на запад от града) и вилните зони, образувани около града. След освобождението множество постройки от владетелите са били разрушени. Поради историческата си важност и стратегическото си положение в града е имало силно османско присъствие. На хълма Царевец са разрушени около 30 османски къщи. Започва значително преустройство на града. [[1901]] е важна година в историята на старата столица, поради построяването на първата [[железопътна линия]] през града. През [[1904]] г. известен американски пътешественик от американското списание „[[National Geographic]]“ посещава живописния град и публикува пътепис за него. Две години по-късно търновец закупува първия автомобил с марка „Ford“„[[:en:Ford|Ford]]“. През 20-те години започва електрифицирането на Търново.
 
В Търново функционира [[Народен университет]] в периода [[1929]] – [[1948]] година.