Сара Кирш: Разлика между версии

'''Сара Кирш''' ({{lang-de|Sarah Kirsch}}) е немска [[поет]]еса, [[белетрист]]ка, [[художник|художничка]] и [[преводач]]ка, родена в [[Лимлингероде]], Южен [[Харц]] в семейството на техник по далекосъобщенията. Истинското иѝ име е ''Ингрид Бернщайн'', но тя променя малкото си име на ''Сара'' като протест срещу [[антисемитизъм|антисемитизма]] на баща си.

Като поетеса Сара Кирш се изявява през шестдесетте години с публикации в списания и антологии. Става член на Съюза на писателите в [[Германска демократична република|ГДР]], а по-късно влиза и в неговото ръководство. Заедно със съпруга си поета [[Райнер Кирш]] публикува стихосбирката ''„Разговор с влечугото“'' (1965), която намира официално признание. След това издава и самостоятелните стихосбирки ''„Пребиваване на село“'' (1967) и ''„Птиците пеят най-добре в дъжда“'' (1968). За свой учител в поезията Сара Кирш смята [[Йоханес Бобровски]], от когото усвоява изкуството на свободния стих. Установила се в ''Източен Берлин'', поетесата издава стихосбирката ''„Заклинания“'' (1973). Във [[Германия|ФРГ]] е публикувана подборка от нейни стихове под заглавие ''„Имаше го това паметно лято“'' (1974). В ГДР излиза стихосбирката иѝ ''„Попътен вятър“'' (1976), в която са развити мотивите любов, раздяла и самота, породени от политически затруднената връзка със западноберлинския поет [[Кристоф Мекел]].

Сара Кирш е сред първите, които подписват протеста срещу лишаването от гражданство на поета [[Волф Бирман]] в 1976 г. В резултат на това тя е изключена от партията и от Съюза на писателите. В 1977 г. Поетесата се преселва в [[Западен Берлин]] и там публикува стихосбирките ''„Пускане на хвърчила“'' (1979), ''„Земно царство“'' (1982), ''„Котешки живот“'' (1984) и ''„Топлината на снега“''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish18/s_kirsh/togava.htm Стихотворението „Тогава няма да е нужен огън“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1989). След [[Обединение на Германия|политическата промяна]] в Германия през [[1989]] г. Сара Кирш отказва поканата да стане член на [[Берлин]]ската академия на изкуствата, понеже там са намирали укритие бивши сътрудници на [[ЩАЗИ|Държавна сигурност]]. Излиза стихосбирката ии&#768; ''„Дъщеря на самодивския цар“'' (1992), за която получава наградата ''„[[Петер Хухел]]“'' (1993), а също и стихосбирката ии&#768; ''„Бездънно“'' (1996). В 1996 г. поетесата става [[професор]] в [[Касел]]ския университет, а наред с това – гост-лектор по поетика във [[Франкфурт]]ския университет. Установява се да живее в [[Тиленхен]], [[Шлезвиг-Холщайн]].

* {{икона|de}} [http://www.lyrikwelt.de/autoren/kirsch.htm Сара Кирш в Die LYRIKwelt]

* {{икона|de}} [http://www.deutsche-liebeslyriklyrik.dech/lyrik/spur4/kirsch/kirsch.htm LiebeslyrikСара Кирш в Lyrik deutscherGedichte DichterinnenPoesie]