Разлика между версии на „Платонизъм“

м
м (Bot: Automated text replacement (-Августин +Августин))
'''Платонизмът''' е [[философия]]та на [[Платон]] и други философски доктрини, считани за нейни производни. Една от основните концепции на платонизма е теорията за формите или идеите, според която предметите в реалността са само несъвършено отражение на истинската си нематериална същност. В по-тесен смисъл терминът може да бъде използван като [[платонов реализъм]].
 
В по-тесен смисъл терминът може да означава учението на [[Платонов реализъм|Платоновия реализъм]] . Основната концепция на Платонизма е разликата между реалността, която е осезаема, но не е разбираема, и това, което е разбираемо, но недоловимо, за това разграничение [[Теория за формите]] е от съществено значение . Формите обикновено са описани в диалози като [[Федон]], [[Симпозиум]] и [[Държавата (Платон)|Държавата]] като перфектни прототипи, на които предметите в ежедневието са несъвършени копия . В [[Държавата (Платон)|Държавата]] най-висшата форма се определя като [[Формата на доброто]], източникът на всички други форми. В [[Софист]]ика еднаквостта и различието на формите са изброени сред изконните " Велики видове " . През 3-ти век пр. н. е., Аркезилай прие [[Скептицизъм|Скептицизма]], който се превърна в основен принцип на училището до 90 г. пр. Хр, когато [[Антиох от Аскалон|Антиох]] добавя стоици елементи, отхвърлени от скептицизма, започва периода, известен като Среден платонизъм. През 3-ти век сл. Хр., [[Плотин]] добавя мистични елементи; така създава [[Неоплатонизъм|Неоплатонизма]] . Платонизма има дълбок ефект върху "Западната мисъл" , и много Платонически понятия са приети от християнската църква, която разбира Платоническите форми като Божи мисли. [[Неоплатонизъм|Неоплатонизма]] има голямо влияние върху Християнската мистика на Запад, "Свети Августин" и "Доктор на Католическата църква" поставят основите на Западната християнска мисъл.
 
==Философия==
Платоновата етика се основава на образуването на Доброто. Добродетелта е знание, признаването на върховната форма на Доброто. Тъй като в това познание трите части на душата са причината, духа, и апетита, всички те имат свои добродетели-мъдрост, смелост, и умереност. Това, което обединява другите добродетели е добродетелта на правосъдието, от която всяка една част на душата, е ограничена в изпълнението на своята роля.
 
Платонизмът има дълбок ефект върху Западната мисъл. В много тълкувания на [[Тимей (диалог)|Тимей]], Платонизма представлява вечна вселена, за разлика от близката юдейска традиция, според която вселената е била създадена в историческото време, с непрекъснато записваната ѝ история. За разлика от [[Аристотелизъм|Аристотелизма]], Платонизма описва идеята, като предшестваща значението и идентифицира човека с душата. Много платонически понятия са запазени в Християнството.
 
==История==
 
===Среден Платонизъм===
Около 90 г. пр. Хр, [[Антиох от Аскалон|Антиох]] от Аскалон отхвърля [[Скептицизъм|Скептицизма]], като начин по който Платонизма се слива с догмите на Аристотел и на много други стоици,за периода, известен като Близкия Платонизъм. През този период Платоновите форми не са трансцендентни, но присъстват в рационалните умове и физическия свят е одушевено същество ( Световната душа) . Превъзходството в този период принадлежи на [[Плутарх]]. Еклектичния характер на Платонизма през това време е показан чрез включването му в Питагорейството (Нумениус от Апамеa) и в еврейската философия (Филон Александрийски).
 
===Неоплатонизъм===
* [[Софистика]]
* [[Формата на доброто]]
* [[Антиох от Аскалон|Антиох]]
* [[Плотин]]
* [[Неоплатонизъм]]