Ян Матейко: Разлика между версии

| име = Ян Матейко

| портрет =Matejko_Self-portrait.jpg

| портрет-описание =Автопортрет

| px =250

| описание =полски художник

| роден-място =[[Краков]]

[[File:Kraków-ASP.jpg|мини|250п|Художествената академия "Ян„Ян Матейко"Матейко“ в Краков]]

От 1852 г. Матейко следва в Академията за изящни изкуство в Краков под ръководството на Войчех Корнел Статлер и Владислав Лушчкевич. Още тогава проличава интересът му към историческата живопис. През 1858 г. получава стипендия и специализира в Мюнхен и Виена. След завръщането си в Полша става част от краковската бохема, която включва художници, писатели и историци. Установява близки контакти с Юзеф Шуйски, един от основателите на Краковската историческа школа, чиито идеи оказват силно влияние върху творческата му концепция.

Ян Матейко получава международна известност като художник на платна с историческа тематика. През 1865 г. получава златен медал в ежегодния парижки Салон за ''Проповедта на [[Пьотр Скарга|Скарга]]''. На световното изложение във френската столица през 1867 г. е награден със златен медал първа степен. Отличен е със званието Кавалер на Почетния легион (1870), австрийския Kunstmedaille (1887) и папския Оредн на Пий ІХ (1883).

През 1873 г. получава предложение да стане директор на [[Академия за изящни изкуства в Краков|Академията за изящни изкуства в Краков]]. Изпълнява тази длъжност до края на живота си. Сред учениците му са водещи имена в полската модернистична живопос като [[Яцек Малчевски]] и [[Станислав Виспянски]]. Днес висшето учебно заведение носи неговото име. Като специалист Матейко участва при обновяването на готическия олтар на Вит Ствош, на [[Вавел|Вавелския дворец]] и [[Мариацка катедрала|Мариацката катедрала]] в [[Краков]], за която изготвя и проект за витражи, с който възобновява традицията на това изкуство в [[Полша|Полша.]] През 1878 г. кметът на старата полска столица му връчва скиптър, с който символично му поверява духовната власт над народа, лишен от собствена държава.

Сред най-известните платна на художника са ''Станчик'' (1862), ''Проповедта на Скарга'' (1864) и ''Рейтан пред варшавския сейм през 1773 година'' (1866), които проследяват кризата в [[Жечпосполита]], довела до подялбата на Полша между [[Русия]], [[Кралство Прусия|Прусия]] и [[Австрия]]. Докато ранните му исторически творби отразяват критика срещу политическия живот в Жечпосполита, след краха на [[Януарско въстание в Полша|Януарското въстание]] Матейко създава редица платна, прославящи най-славните моменти от нейната история: ''[[Люблинска уния|Люблинската уния]]'' (1869), представяща обединение на Полша и [[Литва]], ''[[Битката при Грюнвалд]]'' (1872- – 78), ''[[Ян III Собиески|Собиески]] при Виена'' (1883), ''[[Конституция от 3 май 1791|Конституцията от 3 май]]'' (1891). Стилът на твореца се отличава със задълбочено познаване на историческия контекст, внимание към детайла, склонност към изграждане на мащабни композиции с висок драматургичен заряд, търсене на причинно-следствените връзки в историческия процес и символните измерения на представените личности и събития, силно патриотично чувство и морален патос. Творческото наследство на Матейко обхваща над 300 творби: маслени картини на историческа, религиозна и алегорична тематика, портрети, рисунки и скици.

Умира през [[1893]] година в Краков<ref>Ewa Mickie-Broniarek, Jan Matejko - – życie i twórczość, http://culture.pl/pl/tworca/jan-matejko#second-menu-1 [достъп 06.08.2016]</ref>.