Розафа: Разлика между версии

| съвременен статут =

| сайт =

| commons =

Крепостта се намира на 130 m надморска височина и е естествено защитена, защото е обградена от реките [[Бояна (река)|Бояна]] и [[Дрин]]. <ref>''A. Evans et al., Ancient Illyria: An Archaeological Exploration, 2006, стр. 83J.''</ref>

Предполага се, че мястото поради стратегическото си защитно местоположение е укрепено още по времето на [[илири]]те, по време на тяхната съпротива срещу [[римляни]]те по времето на [[Илирийски войни|илирийските войни]].

От 167 г. пр.н.е. мястото е под римска власт. Според [[Йохан Георг фон Хан]] крепостта е служела през [[средновековие]]то само за защита при нападение срещу жителите на града, което селище се намирало непосредствено южно от нея. Розафа е многократно превземана от [[Венецианска република|Венецианската република]], обаче през 1478 г. венецианският адмирал [[Томазо Малипиеро]] е натоварен от [[дож]]а като посланик при [[османци]]те да иска мир, и в края на пролетта пристига от [[Шкодра]] в [[Кюстендил]], където се намирал лагера на османския владетел [[Мехмед II]] с [[диванДиван (учреждение)|дивана]]а в състав от трима [[везир]]и. По силата на мирния договор, Розафа с Шкодра остават в рамките на т.нар. [[Османска Албания]], а Републиката на Свети Марко си запазва контрола върху другата [[Адриатика]], по-известна като [[Албания Венета]]. <ref>''G. von Hahn, Albanesische Studien, Jena 1854, pp 94- – 96.''</ref>

Според една легенда, останала и в [[бугарщици]]те и [[български юнашки епос|българския юнашки епос]], крепостта била издигната от трима братя. И тримата по цял ден работили, за да я съградят, обаче през нощта всичко изградено през деня се рушало (явно преданието има предвид честите ѝ превземания и сривания). Един ден те срещнали един мъдър старец, който им дал ценен съвет - – да зазидат някой в основата на крепостта, за да не се руши, т.е. да направят [[жертвоприношение]]. Братята решили, да жертват нещо мило и драго за успеха на общото начинание. В крайна сметка се спогодили, това да бъде онази съпруга, която на другия ден им донесе първа храна на строежа, а това била жената на най-малкия брат на име Розафа (според една версия, по-големите братя предупредили своите съпруги да закъснеят), от и по която крепостта получила и името си. <ref>''S. Schwandner-Sievers et al., Albanian Identities: Myth and History, 2002, p 6''</ref>