Стоицизъм: Разлика между версии

'''Стоицизъм''' (Stoa; [[гръцки]]: Στοά) е школа на [[Елинистична философия|елинистическата философия]] основана в [[Атина]] от [[Зенон от Китион]] в ранния IV-III век пр.н.е.

Името произлиза от (гръцки: στοὰ ποικίλη – „пъстра стоа“) входа с колони на [[Агора]], пазара на Атина, в която Зенон от Китион през 300 пр.н.е. започва своето учителство. Отличителен белег на стоицизма е космологичния мироглед, от който произлиза божествения принцип за всички природни явления и естествени връзки. Апатията е характерна за стоиците.

Наред с [[платонизъм|платонизма]] и [[перипатетизъм|перипатетизма]], стоицизмът е една от най-значимите и важни философски школи в античността. Поради исторически обстоятелства свидетелствата за нея са ограничени и дават твърде изкривена представа. Запазените текстове на късни римски автори наблягат на етическата страна, пренебрегвайки логиката и физиката, и така след античността под 'стоицизъм' най-често се разбира определение за нравствени качества.

== История и представители ==

Основател на стоическата школа е Зенон от Китион (335- – 263 пр.н.е.), финикиец, който пристига от Кипър в Атина, където започва да излага своите възгледи около 300 пр.н.е. Зенон от Китион започва да преподава тази доктрина в портиката (обществената галерия) на Атина, наречена Стоя. Философската школа, която той основава там, взема названието си от името на сградата. Зенон е автор на понятията дълг и дължимо.

*ранен стоицизъм

** [[Зенон от Китион]] (332–262332 – 262 пр.н.е.), основател

**[[Аристон от Хиос]] (300–260300 – 260 пр.н.е.), пряк ученик

** [[Клеант от Асос]] (330–232330 – 232 пр.н.е.), втори ръководител

**[[Хризип]] (280–204280 – 204 пр.н.е.), трети ръководител

**[[Диоген Вавилонски]] (230–150230 – 150 пр.н.е.)

**[[Антипатър от Тарс]] (210–129210 – 129 пр.н.е.)

*среден стоицизъм

**[[Панетий Родоски|Панеций от Родос]] (185–109185 – 109 пр.н.е.)

*късен (римски) стоицизъм

** [[Цицерон]](106 - – 43 пр.н.е.)

** [[Гай Музоний Руф]] (20–10120 – 101 сл.н.е.)

** [[Епиктет]] (55–13555 – 135 сл.н.е.)

** [[Марк Аврелий]] (121- – 180 сл.н.е.)

Неодобрението на стоическата философия от страна на по-късните християнски автори и предпочитанието към Платон и Аристотел води до изличаването на нейните оригинални идеи. Фрагменти от ранните стоици са компилирани и издадени от Арним<ref>''Stoicorum veterum fragmenta'', vol. I-III, col. Arnim Н., Lipsiae, 1903- – 5; стандартно се цитират като ''SVF'' том.номер </ref>

== Възгледи на стоическите философи ==

* ''Физика''. Стоическата философия е строго монистка: тя приема, че съществуващото е производно от една единствена субстанция, която във всяка своя част, колкото и малка да е тя, е едновременно активна и пасивна<ref>вж. за подробности Hahm. D., ''The origins of stoic cosmology'', Ohio State University Press, 1977. </ref>. Този централен възглед, опонентите ѝ са окарикатурявали по различни начини, определяйки го като [[хилозоизъм]] или като [[пантеизъм]]. По-близко е съвременното физическо разбиране за взаимообратимост на материя и енергия. За форми на тази активна субстанция се сочат четирите стихии, чиито превръшания не са безразборни, а подлежат на законосъобразност, т.е. самата активност е и 'Логос'. "Него„Него Зенон определя като създател, който е оформил всичко в правилен порядък и го назовава и съдба, и бог, и зевсов дух, и необходимост"необходимост“ <ref>Lactancius, ''Divinarum Institutionum'', lib.IV.9; ''Фрагменти'', с.71</ref>. Стоиците смятат, че съществува и едно глобално превръщане, като с течение на времето влагата се изпарява все повече, докато цялата Земя изсъхва и се възпламенява - – възниква всемирен пожар (т.н. 'екпирозис'), следва потоп и всичко започва наново (палингенезис и апокатастазис). Те считат, че и цялата събитийна история в от един такъв цикъл се повтаря "и„и отново ще има Сократ, Платон и всички техни привърженици и приятели, и съграждани. И отново те ще говорят същите неща и ще се залават за следващите ги дела. И отново всичко ще се възстанови по същия начин..."“ <ref> Nemesius, ''De Natura Hominem'', 38; ''Фрагменти'', c.60) </ref>

Монистичният възглед на стоиците изключва трансцендентност, която

да направлява действителността като външен от нея агент: субстанцията не се нуждае нито от творец, нито от демиург или първодвигател; казано в съвременни термини "тя„тя се самоорганизира"самоорганизира“. Макар съществуващото да е изцяло телесно, в отнасянето му към самото себе си стоиците признават

наличието на т.н. нетелесности: време, място, изказуемост и празнота <ref> Секст Емпирук (Sextus Empiricus), ''Adversus Mathematicos'', 10.218 (= SVF 2:31: 117) "lekton„lekton kai kenon kai topon kai chronon"chronon“</ref>

*''Стоическата [[логика]]'' предполага най-общото деление на нищо или нещо (outina/tina), а именно нещата биват телесни и нетелесни. Като строг [[номинализъм]], стоицизмът отрича съществуването на общи видове. Така логическата проблематика е ориентирана към изказванията, а не към термините - – разграничение, което в съвременнта логика се описва като отделянето на пропозиционалната логика от предикатната. Интерес за нея представляват модалностите на условност и възможност, т.е. анализ на изказвания от типа "ако„ако утре вали, то..."“ и "утре„утре може да вали, но може и да не вали"вали“. Подобни разглеждания са отчетливо различни от аристотеловата силогистика, обсебила за дълго европейските логици<ref>''Les Stoiciens et leur logique''. Ed. by Brunschwig J. Paris: Vrin, 2006.</ref>.

*''Стоическата етика'' също контастира с множество възприети от античността идеи. Приемайки принципното еднообразие на света, тя счита всички хора за принципно равноправни и не приписва собствена реалност на социалните йерархии. Съответно, добродетелта не е нещо което да бъде 'възнаграждавано', а адекватно на съществуващите неща поведение. Както Диоген Лаерций предава:

{{quote|"Едно„Едно и също е да се живее според добродетелта и да се живее според опита на съответните на природата неща, както казва Хризип в първата книга за целите. Понеже нашите вродени качества са част от цялото, за това цел е животът в съответствие с природата, което означава живеене според собствената природа и според природата като цяло, т.е. на същностите, действията на всяка от които са зависими от общия закон - – правилния логос, преминаващ през всичко"всичко“<ref> Диоген Лаерции, op. cit. 7.87.</ref>.}}

Обаче по удивително съвпадение всички идеи, изброени в предишния параграф, за пръв път са публикувани в Китай през V в. пр.н.е. Те се съдържат в „Доктрината на скромността", написана от внука на Конфуций Дзу Жу (483 - – 402 пр.н.е.). Дзу Жу не основава школа с тази доктрина и не е реалистично да се предполага, че неговите идеи са пренесени в Атина и са оказали влияние върху Зенон.

ImageSize = width:600 height:250

id:bleuclair value:rgb(0.56,0.56,0.86)

id:rouge value:red

id:rougeclair value:rgb(0.86,0.56,0.56)

id:bleu value:rgb(0.76,0.76,0.96)

id:grilleMinor value:rgb(0.86,0.86,0.86)

id:grilleMajor value:rgb(0.56,0.56,0.56)

id:PMoy value:rgb(0.6,1,0.6)

id:Plio value:rgb(0.8,1,0.8) # vert p�le

id:gris value:gray(0.80)

id:Timeperiod value:red

ScaleMinor = unit:year increment:50 start:-350 gridcolor:grilleMinor

bar:Timeperiod

Define $marquerouge = text:"*" textcolor:rouge shift:(0,-3) fontsize:10

from:-350 till:200 text: "Философи от Стоическата школа" color:Timeperiod2

from:-335 till:-264 text:"[[Зенон от Китион]]" color:Pinf

from:-330 till:-232 text:"[[Клеант]]" color:Pinf

from:-281 till:-205 text:"[[Хризип]]" color:Pinf

from:-240 till:-152 text:"[[Диоген Вавилонски]]" color:Pinf

from:-210 till:-129 text:"[[Антипатър от Тарс]]" color:Pinf

from:-180 till:-100 text:"[[Панетий Родоски|Панеций от Родос]]" color:Pinf

from:-140 till:-51 text:"[[Посидоний]]" color:Pinf

from:-106 till:-43 text:"[[Цицерон]]" color:Pinf

from:3 till:65 text:"[[Сенека]]" color:Pinf

from:55 till:135 text:"[[Епиктет]]" color:Pinf

from:121 till:180 text:"[[Марк Аврелий]]" color:Pinf

*''Стоици - – фрагменти'', София: Лик, 1995, ISBN 954-607-025-4 (студия и преводи от Зенон и Хризип)

*[[Ради Радев (философ)|Радев Р.]], ''Антична философия'', Стара загора: Тракия,1994, с. 590- – 617

*{{икона|en}}Zeller E, and Reichel O., ''[http://archive.org/details/stoicsepicurean01reicgoog The Stoics, Epicureans and Sceptics] '',London: Longmans, Green, 1892