Стоил войвода: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Leadero (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 20:
Голяма вреда на движението нанесъл пристигналият от Влашко деец на БРЦК – [[Петър Топалов]], който убеждавал сливенските революционери да изчакат четата на [[Таньо Стоянов]] от Влашко. След тази агитация мнозина дейци се отказали от въстание. За да избегнат провал на делото, апостолите Иларион Драгостинов и Георги Обретенов решили да вдигнат бунта незабавно. След избухването на въстанието към четата на Стоил войвода се присъединява четата на Драгостинов и Обретенов. Дружината, към която се включват още въстаници, наброяваща вече 72-ма души, води няколко тежки сражения с турските потери, тръгнали по следите им след падналия сняг.
 
На 10 май четата води бой при село [[Нейково (Област Сливен)|Нейково]] (Котленско), където Стоил Войвода е ранен, а знаменосецът [[Стефан Серткостов]] е убит. Знамето се поема от Стоил Войвода. На чело на останалите 4-ма въстаници, Стоил Войвода е повторно ранен и остава между селата [[Близнец]] и [[Бинкос]], Сливенско. На 13 май в местността Чешме, при село [[Бинкос]] е заловен от потеря. Заради невъзможността да върви е обезглавен. Турците занасят главата му набучена на кол в село Близнец.
 
Ежегодно на лобното място на войводата, източно от с. Близнец, се организира поклонение в негова памет и в памет на четата му.