Роман I Лакапин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м препратки |
|||
Ред 29:
Роман е син на Теофилакт Непоносимия, служител в имперската охрана от арменски произход. Роден е в Лакапе, откъде идва и прозвището му – Лакапин. Въпреки че не бил образован, бъдещият император успява бързо да се издигне във военен чин по време на [[Лъв VI Философ]]. През [[911]] г. е [[стратег]], охраняващ военноморската област Самос, а по-късно служи като друнгарий (адмирал) във флота.
В качеството на такъв той трябвало да вземе участие във византийските операции срещу [[Първо Българско царство|България]] през [[917]] година, но след скандал с [[Йоан Вогас]] не изпълнява мисията си. След разгрома в [[битката при Ахелой]] същата година, където византийската армия на великия доместик [[Лъв Фока]] е унищожена, Роман по субективни причини не помага и не качва на корабите си бягащите ромеи, а се отправя към [[Константинопол]]. След повдигнатото обвинение от страна на [[
== Възход ==
Ред 39:
== Възкачване ==
На 25 март [[919]] г. друнгарият на флота Роман Лакапин получил почетния сан магистър и бил обявен за Велик етериарх. Роман Лакапин разполага с достатъчно обществена и държавна подкрепа, за да си присвои ефективното управление. През май [[919]] г. Лакапин се обявява за [[василеопатор]] и настойник на младия четиринадесетгодишен василевс Константин VII, като го жени за своята дъщеря Елена, превръщайки се в действителния управник на Империята. Лишена от титлата си на [[Августа (титла)|августа]], Зоя все пак е оставена да живее в двореца като частно лице, понеже пред Лакапин се явявала вече друга пречка – самият Фока, който продължавал да има влияние над армията.
До Лъв Фока било изпратено писмо, подписано от младия император, в което го съветвали да не реагира на тези събития. Нежелаещ да се примири с това положение, Фока се разбунтува, но не е в състояние да спечели лоялността на своите войници. Причина за това се явява обнародването на императорски указ, в който Константин VII Багренородни приветства Лакапин като негов защитник и осъжда бунта на Фока. Войниците преминават на страната на Лакапин. Налага се Фока да избяга, но е заловен от имперски агенти във Витиния. Впоследствие Лъв Фока е ослепен по заповед на Роман Лакапин. Лишена от своя могъщ съюзник, Зоя се опитала да отрови Лакапин, който заповядал тя да бъде арестувана и вторично подстригана за монахиня. След като Зоя е изпратена в манастир, Роман Лакапин е обявен за [[кесар]] през септември [[919]] г.
Ред 50:
Издигането на Роман предизвиква агресията на българския [[цар]] [[Симеон I]], който също имал планове за византийския престол. Той предприема няколко похода и демонстрации пред стените на Константинопол и опустошава Тракия, но не успява да промени съществено положението. След смъртта му през [[927]] г. византийското правителство признава на неговия син [[Петър I (България)|Петър I]] титлата „Василевс на Българите“. С България е сключен мирен договор за срок от 30 години, който след това е подновен. Мирът между България и Византия продължава в следващите 40 години.
На източната граница византийците постигат убедителни успехи срещу [[Абасиди|Абасидския халифат]]. От [[926]] до [[945]] г. военачалникът [[Йоан Куркуа]] печели поредица битки срещу [[араби]]те в Северна [[Месопотамия]]. В 944 г. Куркуа обсажда град [[Едеса]] и възвръща свещената реликва [[Убрус]] (Mandylion, от гръцкото μανδύη
На Балканите мирът е за кратко обезпокоен от няколко нахлувания на [[маджари]] от северозапад през България (934 и 943 г.). Императорът откупува мира с тях. Докато по-голямата част от византийския флот и армия са ангажирани на изток срещу арабите, през 941 г. столицата Константинопол е атакувана по море от силите на [[Киевска Рус]]. След като нашествениците са победени, през 944 г. е сключен мир и съюз.
| |||