Романтизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м препратки; форматиране: интервал (ползвайки Advisor) |
||
Ред 66:
Байрон днес е ценен най-много заради кратките си поеми и заради като цяло неромантичната си проза (особено писмата му) и влиятелната си [[сатира]] „[[Дон Жуан (Байрон)|Дон Жуан]]“. За разлика от много романтици животът на Байрон съвпада с творчеството му и смъртта му през 1824 от болест по време на участието му в [[Гръцка война за независимост|Гръцката война за независимост]] се смята от разстоянието на времето за край на Романтизма. Кийт (1821) и Шели (1822) умират в Италия, а почти 70-годишният Блейк (1827) и Колридж спират да пишат през 1820-те. Около 1820 Уърдсърт е уважаван и високо ценен, става държавен [[синекура|синекурист]], но пише сравнително малко. В дискусията за английската литература, като край романтичния период се сочат 20-те години или дори малко по-рано, въпреки че много автори от последващите десетилетия са не по-малко предани на романтичните идеали.
Най-значимият романист на Англия през романтичната ера, освен Уолтър Скот, е [[Джейн Остин]], чийто консервативен мироглед има малко общи черти с този на нейните романтичните съвременници. Тя запазва вярата си в благоприличието и социалните норми, въпреки че критиците забелязват противоречия под повърхността на някои от нейните творби, най-вече в „[[Менсфийлд парк]]“ (1814) и „[[Доводите на разума]]“ (1817). Към средата на века безспорно романтичните [[Шарлот Бронте|Шарлот]], [[Емили Бронте|Емили]] и [[Ан Бронте]] създават своите романи, най-известни от които са
Байрон, Кийтс и Шели пишат и за театралната сцена, но с малък успех в Англия, като „Ченчи“ на Шели вероятно е най-добрата творба, но въпреки това не се играе в английските театри до един век след смъртта на автора си. Пиесите на Байрон и драматизациите на неговите поеми заедно с романите на Скот са много по-популярни на континента и особено във Франция. Някои от тях са превърнати в опери, а много се играят и до днес. Ако съвременните поети имат малък успех на сцената, романтичният период е легендарен заради изпълненията на [[шекспир]]овите пиеси и води до възстановяване на оригиналните му текстове и премахване на Августовите „подобрения“. Най-големият актьор в този период, Едмънд Кийн, възвръща трагичния край на „[[Крал Лир]]“. Колридж казва „Да го видиш как играе е като да четеш Шекспир на светлината на светкавица“.
Ред 74:
[[File:Victor Hugo-Hernani(1).jpg|thumb|left|200px|„Битката на [[Ернани]]“ се води всяка нощ в театъра през 1830]]
След [[Реставрация на Бурбоните|Реставрацията]] Френският романтизъм се развива в жизнения парижки театър, с постановки на Шекспир, Шилер (ключов автор за Френския романтизъм) и адаптации на Скот и Байрон, както и на френски автори, някои от които започват да пишат в края на 20-те години. Оразуват се клики от поддържници и противници на Романтизма и често представленията са съпъствани от груби възгласи от двете страни, сред които е известната реплика от 1822 "Шекспир е [[адютант]] на [[Артър Уелсли|Уелингтън]]. [[Александър Дюма-баща]] започва като драматург с поредица успехи, започващи с „Анри III и неговото сърце“ (1829), след което се обръща към романа, където създава предимно исторически приключенски произведения, по подобие на Скот, като най-известни са „[[Тримата мускетари]]“ и „[[Граф Монте Кристо]]“ и двета издадени през 1844. [[Виктор Юго]] започва кариерата си като поет през 20-те, преди да пожъне успех с „[[Ернани]]“ – историческа драма в квази-шекспиров стил, която има запомнени размирни представления. Също като Дюма и той е известен най-вече с романите си, като може би най-известният от тях е „[[Парижката Света Богородица (роман)|Парижката Света Богородица]]“ (1831). Въведението към напредставената му пиеса „Кромуел“ дава важен манифест за Френския романтизъм, като заявява, че „няма правила или модели“. Кариерата на [[Проспер Мериме]] има сходен сюжет; днес е най-известен като създател на историята на „[[Кармен]]“. [[Алфред дьо Вини]] остава известен като драматург с пиесата си за живота на английския поет „Чатъртън“.
Сред френските романтични поети от 30-те до 50-те са [[Алфред дьо Мюсе]], [[Жерар дьо Нервал]], [[Алфонс дьо Ламартин]] и цветистият [[Теофил Готие]], който допринася изключително много в различни форми до смъртта си през 1872. [[Жорж Санд]] поема ролята на [[Ана Стал]] като водеща жена писател център на парижките литературни кръгове, известна заради романите си и връзката си с [[Шопен]] и други.
Ред 152:
Файл:Aivazovsky, Ivan - The Ninth Wave.jpg|„[[Деветият вал]]“ (1850), [[Иван Айвазовски]]
File:Destruction of Pompeii and Herculaneum.jpg|„Унищожението на Помпей и Херкулан“ (ок. 1821), [[Джон Мартин (художник)|Джон Мартин]]
File:Belshazzar's Feast Martin.jpg|„Пирът на Балтазар“ (1820), [[Джон Мартин (художник)|Джон Мартин]]
</gallery>
| |||