Санкт Петербург: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 7992583 на 89.215.121.21 (б.)
м дребно
Ред 133:
[[Файл:Большая Невка, вид с Гренадерского моста.jpg|мини|[[Болшая Невка]], главният сред множеството ръкави в делтата на Нева, върху която е разположен град Санкт Петербург]]
 
По изобилие на вода градът заема първо място сред градовете на Руската федерация. Река [[Нева]], изтичаща от [[Ладожко езеро|Ладожкото езеро]], носи водите си през него по протежение на 28 километраkm. Средната ширина на образуваната делта е 340 – 650 m. В пределите на града текат около сто реки, рекички и потоци, чиято обща дължина достига до 282 km, а общата им площ им съставлява около 7% от площта на града. През годините на съществуване на Санкт Петербург хидрографската мрежа на града претърпява съществени промени. Застрояването на града в ниската блатиста местност изисква изграждането на канали и изкуствени езера за отводняване и пресушаване на блатистите места. Земната маса, получена при тези работи, се използва за повишаване на височината на повърхността. В края на 19 век делтата на Нева се състои от 48 реки и канали, образуващи 101 острова. С течение на времето, при продължаващото застрояване на града много от тези водоеми губят първоначалното си значение, затлачват се и биват засипвани. През 20 век в резултат от засипването на каналите, протоците и речните ръкави, броят на островите се съкращава до 42.
 
Основната водна магистрала на града е река Нева; най-значителните ръкави на делтата ѝ при вливането на реката в Балтийско море са Болшая и Малая Нева, Болшая, Средняя и Малая Невка, Фонтанка, Мойка и др.; сред по-важните канали са Морския канал, Каналът на Грибоедов, Обводният канал и др. В чертите на града Нева приема водите и на пет притока, това са: отляво – Ижора, Славянка, Мурзинка; отдясно – Охта и Чорная речка. Най-големите острови в делтата на Нева са Василевския, Петроградския, Крестовския и Острова на Декабристите; най-големият остров във Финския залив е Котлин.
Ред 147:
Град Санкт Петербург възниква в историческата област [[Ингрия]], населена през [[Средновековие]]то с [[Финландци|фини]].{{hrf|Williams|1914|33}} През 1611 година [[Швеция|шведите]] основават на мястото на днешния град крепостта [[Нюеншанц]]. Около нея възниква град, наричан Нюен, който през 1642 година става административен център на Ингрия. Населението му по това време е предимно финско, с по-малък брой [[шведи]] и [[Германец|немци]]. През 1656 година градът е тежко засегнат от руско нападение и центърът на Ингрия е преместен в [[Нарва (град)|Нарва]].{{hrf|Kurs|1994|107 – 113}}
 
В резултат на т.нар. [[Велика северна война|Велика северна война (1700 – 1721)]] долината на р. Нева е отвоювана от [[Швеция]] и е присъединена към територията на [[Руската империя]]. Нюеншанц е превзет на 12 май 1703 година, а на 27 май руският император Петър I основава на 5 километраkm по-близо до устието на Нева нов град, получил името Санкт Петербург. За официална дата на основаването му е приет [[27 май]] ([[16 май]] [[стар стил]]), когато са положени основите на първото здание в града – [[Петропавловска крепост|Петропавловската крепост]], изградена на [[Заячий остров]] (Заешкия остров). Новата крепост трябва да прикрива с оръдията си [[фарватер]]ите по двата най-големи ръкава в делтата на реката – Нева и [[Болшая Невка]]. През 1704 г. за защита на морските граници на Русия на остров [[Котлин (остров)|Котлин]] е построен [[форт]]ът [[Кроншлот]], около който впоследствие израства крепостта [[Кронщат]]. Петър I придава на новооснования град важно стратегическо значение за осигуряването на водния път от Русия към Западна Европа.
 
[[Image:Spb 06-2012 Palace Embankment various 14.jpg|thumb|220px|Входът на [[Зимен дворец|Зимния дворец]], част от [[Ермитаж]]а]]