Съединение (град): Разлика между версии

„Кумата“ е пролетен женски обичай, отразяващ отношението на младите момичета към красотата и трудолюбието, показано в дрехите и в песните, които пеят. Обичаят се състои в обхождане-на домовете, където момичетата припяват за здраве и берекет. Песните са автентични, весели и закачливи. Момичетата се събират на Тодоров ден и избират „Кума“ чрез жребий, а след това всяка неделя се прави хоро на най- близката поляна до дома ѝ. След обхождането на Лазаров ден и Връбница се прави голямо хоро на площада. На него се оглежда кой момък до коя мома се е хванал. Така обичаят се превръща в празник за целия град.

Благодарение на запазените през вековете народно творчество и обичаи, българският народ е успял да съхрани своята народност и самобитност. Един от старите народни обичай, който се празнува в с. Царимир е „Муфканица“, наричан още „Власов ден“. Този обичай е израз на почитане към кравите и воловете, най- добрите помощници в миналото на селските стопани. Затова се нарича още „Ден на волското здраве“. Празнува се на 11 февруари. Започва с палене на голям огън от най- възрастните мъже в селото. На този ден жените месят пити, момите правят баници и всички се събират около огъня. Младите мъже прескачат огъня за здраве. В разгара на игрите и хората около огъня, се краде и най-хубавата мома от селото. Момата я грабват от хорото, качват я на каруца с хубав кон и я отвеждат в дома на ергена.

На границата на зимата и пролетта се чества един български празник- „Тодоровден“, който за жителите на с. Царимир е традиционен празник. В представата на хората "Тодоров ден се свързва със „Св. Тодор“, един от тримата светли змееборци, който качен на красив бял кон с копие в ръка прогонва тъмните сили на зимата. Провеждат се надбягвания с впрегнати коне в каруца и двуколки. Най- голям интерес предизвиква надбягването с коне- кушия. На Тодоров ден се раздават много обредни хлябове и погачи за здравето на конете и за берекет през годината.