Владетелят: Разлика между версии

'''„Владетелят“''' ({{lang-it|Il Principe}}, издавана на български и като '''„Князът“''' или '''„Принцът“''') е най- известното произведение на ренесансовия мислител, философ и дипломат [[Николо Макиавели]].

Теориите във ''"Владетелят" ''описват методите, които един амбициозен владетел би могъл да използва, за да дойде на власт, а също и методите, които могат да бъдат приложени за запазването на вече придобитата власт. Според [[Макиавели]] най- голямото морално благо е доблестната и стабилна държава, следователно постъпките, които имат за цел да защитават и запазят държавата са оправдани дори и ако са сурови (известната мисъл на Макиавели "Целта оправдава средствата"). Въпреки това [[Макиавели]] е убеден, че владетелят не трябва да бъде мразен. Той твърди, че мъдрият владетел трябва да се утвърди чрез своята власт, а не чрез чуждата. Владетелят трябва да се стреми да не постъпва само и единствено строго с поданиците си, но и трябва да пази страната си от прекалена отпуснатост. За поддържане на държавата в добро състояние трябва да бъде намерен баланс в методите на утвърждаване и прилагане на властта.

В увода на ''"Владетелят" '' авторът отнася методите на управление към няколко вида княжества (напр. новопридобити и наследени). [[Макиавели]] представя на читателя, под претекст, че той е член на фамилията [[Медичи]], най- добрите методи за придобиване, поддържане и опазване на [[държавата]]. Във връзка с това авторът установява, че това трябва да се постигне, независимо по какъв път.

Основната грижа на един владетел трябва да бъде войната и подготовката за нея. Чрез нея наследственият владетел поддържа своята власт, а гражданинът получава възможност да се издигне във властта. [[Макиавели]] съветва, че владетелят трябва често да ходи на лов, за да поддържа формата си и добре да опознае територията на страната си. Така той има най- голям шанс да се научи как да защитава своята територия или да атакува други територии. За интелектуалната мощ [[Макиавели]] съветва да се изучават животът и творбите на големите военачалници, за да може владетелят да повтори техните успехи или да се поучи от грешките им.

<nowiki/>'''''"...би било хубаво да минаваш за щедър. Но ако проявиш щедростта си както подобава, ще те сметнат за скъперник. Ако я проявяваш така, че да минаваш пред хората за човек с широка ръка, ще трябва постоянно да бъркаш в държавното съкровище. След като изразходваш всичките си средства, ако все още искаш да те смятат за щедър, ще трябва да обремениш народа си с тежки данъци и да прибягваш до всички възможни средства за набавяне на пари. Това ще стане причина да те намрази народа и след като обеднееш, няма да бъдеш уважаван от никого. С щедростта си ти си облагодетелствал малцина, а си засегнал мнозина и при най- малка опасност рискуваш да загубиш властта си. И ако след като разбереш грешките си, решиш да се поправиш, ще те упрекнат в скъперничество." '''''

На въпроса дали е по- добре владетелят да бъде обичан, или да възбужда страх [[Макиавели]] отговаря:''''' "Някои отговарят, че е желателно едновременно и едното, и другото. И тъй като тези качества са несъвместими, ако се наложи да се избира, трябва да се предпочете да внушава страх." ''''', защото "'''''Хората с по- малко колебание отиват против владетел, който буди обич, отколкото простив такъв, който буди у тях боязън."''''' Следователно за владетеля е по- безопасно, когато поданиците му се боят от него, отколкото когато го обичат. [[Макиавели]] твърди, че обещанията дадени в мирно време не винаги се изпълняват по време на война, докато обещанията дадени заради страха от нещо винаги се изпълняват. Въпреки това владетелят трябва да внимава да не буди страх до такава степен, че да бъде намразен. [[Макиавели]] казва, че преди всичко владетелят не трябва да посяга на имотите, жените или личния живот на поданиците си, без да има основателна причина.''''' "Най- доброто за владетеля е да се боят от него без да го мразят, а може да го постигне винаги, стига да не посяга на имота и жените на гражданите си. Дори когато му се наложи да прилага смъртно наказание, трябва да спазва произнесената присъда и да изложи основанията си, но винаги да внимава да не посегне върху имота на осъдения. Хората забравят по- лесно бащината си смърт, отколкото бащиния си имот." '''''

<nowiki/>'''''"Че наистина другите му качества са били недостатъчни, ни убеждава примерът на Сципион, един от най- великите пълководци в историята. Той се отнасял много снизходително към войските си, които предвождал в Испания, и те свикнали на безредия, докато накрая се разбунтували. Заради това е бил упрекнат в сената, от Максим Фабия и бил наречен рушител на римската войска. Пак поради добротата си Сципион не наказал един от легатите си, който разорил локрейците...Ако Сципион беше пълновластен вожд до края на живота си, тази негова снизходителност щеше да го погуби. Понеже над него стоеше сената, това негово вредно качество не само, че не му навреди, но дори му донесе слава."'''''

'''''"В заключение ще кажа, че понеже хората обичат по своя воля, а се боят от волята на княза, мъдрият трябва да се обляга на онова, което е в ръцете му, като внимава най- вече да не си навлече омразата на народа си."'''''

'''''"Вече казах, че владетелят може да бъде намразен най- вече когато посяга върху имота и жените на поданиците си. Народът живее спокойно и е доволен от владетеля щом не му се отнема нито имота, нито честта. Той трябва да се бори само против стремежите на малцината амбициозни, с които лесно би могъл да се справи.'''''

[[Макиавели]] отбелязва също, че е по- мъдро владетелят да не встъпва в съюз с по- голяма сила, освен ако не е принуден. Следователно най- важната добродетел е наличието на мъдрост, за да се прецени кои начинания са най- изгодни и след това да се пристъпи към смело ангажиране с тях.