Полянци (етнографска група): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Разменени бяха местата на някой думи в изреченията!
м →‎top: replaced: най- → най- редактирано с AWB
Ред 1:
'''Полянците''', наричани още '''хърцои'''<ref>[http://www.promacedonia.org/nk_etno/nk_3.htm Николай Колев, Българска Етнография, стр. 70]</ref><ref>[http://liternet.bg/publish/akaloianov/stb/hyrs.htm Анчо Калоянов, НАЗВАНИЕТО НА ЕТНОГРАФСКАТА ГРУПА ХЪРЦОИ И КУЛТА КЪМ БОГ ХЪРС]</ref> са етнографска група [[българи]], обитаващи ареала между [[Стара планина]] и река [[Дунав]] – от река [[Искър]] до [[Силистра]]. В района на Троянския и Тетевенския Балкан, балканджиите използват думата '''полендаци .''' Идва от поле, равнина. Така наричат на жаргон хората от полето, от ниското, от Дунавската равнина, най- вече от Плевенска и Ловешка област. Техни съседи са [[балканджии]]те, населяващи Стара планина, на изток от Искърския пролом, [[шопи]]те, живеещи на запад и [[добруджанци]]те – на изток. Една от техните субгрупи се явяват [[капанци]]те. От османците полянците красноречиво са наричани ''„ерлии“'' от турското ''yerli'' – местен жител, кореняк.
 
Според носията им се отнасят към т.н. „белодрешковци“ с преходни форми към „чернодрешковците“. Женското облекло е двупрестилчено с тесни дълги коланни пояси и живописни шевици по ризите. Сред полянците в Северозападна България семейната задруга се запазва до най-късно. По занятие са предимно земеделци, живеещи в по време на османската власт в относително големи селища от уземни едноделни жилища, храната е най-вече зърнена – пшеничен хляб, качамак, наричан от тях още и мамалига, различни видове баници, трахана (булгур) и т.н.