Уикипедия

Ромул и Рем: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 5x А|А(Б)
м препратки; форматиране: 7x тире, 6x заглавие-стил, 3x кавички, 2x тире-числа, 11 интервала, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 3:
| описание=[[Цар на Рим|Цар]] на [[Римско царство|Рим]]
| изображение за личността=[[Image:She-wolf_suckles_Romulus_and_Remus.jpg|250px]]
| управление=[[23 април]] [[753 пр.н.е.]] - – [[717 пр.н.е.]]
| роден=[[771 пр.н.е.]]
| място на раждане=[[Алба Лонга]]
Ред 13:
| майка=[[Рея Силвия]]
}}
'''Ромул''' ([[771 пр.н.е.]]<ref>Точната дата на рождението на Ромул и Рем не е известна. Някои антични автори, включително Плутарх, казват че Ромул е на четиридесет и четири години, когато умира през [[717 пр.н.е.]]. Ако това е истина, тогава Ромул и Рем са родени през 771 пр.н.е. и са започнали основаването на Рим на осемнадесетгодишна възраст.</ref>— [[717 пр.н.е.]]) и '''Рем''' ([[771 пр.н.е.]]— [[753 пр.н.е.]]) са митичните основатели на [[Рим]], споменати в [[Римска митология|римската митология]] като близнаците<ref>Митичната тема за близнаци е широко застъпена в средиземноморската митология: например [[Кастор и Полидевк]] (Диоскурите) от [[Гърция]] и [[Амфион и Зет]] от [[Тива, Гърция|Тива]].</ref>, синове на весталката [[Рея Силвия]] и на бога на войната [[Марс (бог)|Марс]]. Според традиционното вярване, записано като история от [[Плутарх]] и [[Тит Ливий]], Ромул е бил първият [[Рим|цар на Рим]].
 
Ромул убил Рем след свада относно това кой от двамата братя имал подкрепата на боговете да управлява града и да му даде име. След основаването на Рим, Ромул не само създал [[легион]]а и [[сенат]]а, но също така включил граждани към новия си град като отвлякъл жени от местното племе [[сабини]], което довело до смесването на сабини и римляни в един народ. Ромул станал най-великия завоевател на [[Древен Рим|древния Рим]], добавяйки големи по площ територии и хора в новите владения на Рим.
 
След смъртта си Ромул бил почитан като богът [[Квирин]], божествената личност за римския народ. Сега той се смята за митологичен персонаж, а неговото име — – за производно от името „Рим“, което може изначално да е дошло от думата за „река“. Някои учени, особено Андреа Карандини, вярват, че Ромул е историческа личност, отчасти заради откриването от [[1988]] на Murus Romuli на северния склон на Палатинския хълм в Рим.<ref>Carandini. ''La nascita di Roma. Dei, lari, eroi e uomini all'alba di una civilta'' (Torino: Einaudi, 1997) и Carandini. ''Remo e Romolo. Dai rioni dei Quiriti alla citta dei Romani (775/750 — 700/675 a. C. circa)'' (Torino: Einaudi, 2006)</ref>
 
Ромул и Рем са сред най-известните отгледани от животни деца в митологията и фантастиката.
Ред 28:
Една нощ обаче [[Марс (бог)|Марс]], богът на войната, дошъл при Рея в храма на [[Веста]] и я изнасилил. Някои казват, че той бил преобразен като [[вълк]]. Тя му родила две момчета с изключителни сила и красота, по-късно наречени Ромул и Рем. Амулий бил разярен и наредил да заровят Рея жива (традиционното наказание за [[весталка|весталки]], нарушили обета си за [[безбрачие]]) или да я хвърлят в Тибър заедно с близнаците (има исторически противоречия) и заповядал близнаците да бъдат умъртвени.
 
Слугата, на когото било заповядано да убие близнаците, не можал да го направи и сложил двете деца в [[люлка]], която поставил на брега на [[Тибър]], след което си тръгнал. Реката, която била придошла, се издигнала и нежно подхванала кошницата с близнаците по течението си.<ref>Подобна история, в която става дума за бебета, поставени в кошница и оставени да се носят по водата, има и за [[Мойсей]], [[Персей (митология)|Персей]] и [[Саргон от Акад]].</ref>
 
[[File:Altar Mars Venus Massimo.jpg|thumb|200px|Олтар от [[Антична Остия|Остия]], показващ откриването на Ромул и Рем (сега в [[Националния музея на Рим#Palazzo Massimo alle Terme|Palazzo Massimo]]).]]
Ромул и Рем били пазени от [[речно божество|речното божество]] [[Тиберин (бог)|Тиберин]], което накарало люлката да се закачи за клоните на [[Смокиня|смокиново]] дърво, растящо в блатото [[Велабър]], което по този начин придобило голяма символична значимост. Тогава той занесъл близнаците на [[Палатин|Палатинския хълм]]. Там те били откърмени от вълчица (на [[латински]]: ''Lupa'' — – дума, означаваща също „проститутка“ и „жрица на богинята на вълците“, откъдето съществува алтернативна теория, че „вълкът“ всъщност е бил човек). Те били отгледани под смокиново дърво и били хранени от [[кълвач]]. И двете са свещени животни на Марс.
 
Тогава Ромул и Рем били открити от [[Фаустул]], [[овчар]] на Амулий, който занесъл децата в дома си. Фаустул и жена му, [[Ака Ларенция]], отгледали момчетата като свои.
 
Според друга римска легенда Херкулес я оженил за овчаря [[Фаустул]], който спасил живота на близнаците Ромул и Рем, след като били хвърлени в [[Тибър]]. Тя имала дванадесет сина и със смъртта на един от тях, Ромул заел неговото място. Той и останалите единадесет основали колегията на полските братя, [[Fratres Arvales]]. По този начин Ака Ларенция е отъждествявана с богинята [[Церера]], на която била посветена тази колегия. [[Фламен]]ът на Квирин (flamen [[Квирин|Quirinalis]]) играел ролята на Ромул (отъждествяван с [[Квирин]]), за да изпълни погребални ритуали на своята осиновителка (като богиня).
Ред 49:
Поради тези си качества те били обичани от равните на тях и от бедните, но те презирали царските офицери и управниците на имения, тъй като те не били смели като тях и братята не се интересували нито от гнева им, нито от техните заплахи. Те водели живот на благородници, незачитайки леността и безделието, но упражнявайки се и ловувайки, защитавайки земята от разбойници, залавяйки крадците и отмъщавайки за ненужно изстрадалите. И така те станали известни из целия [[Лациум]].
 
Един ден, по времето, когато Ромул и Рем били единадесетгодишни, избухнал скандал между [[овчар]]итеовчарите на Нумитор и тези на Амулий. Някои от овчарите на Нумитор отвлекли много от добитъка на Амулий, с което разгневили хората на Амулий. Ромул и Рем събрали овчарите заедно, открили и убили овчарите на Нумитор и възстановили загубения добитък. Тъй като Нумитор се ядосал, Ромул и Рем присъединили към своята компания много бедни хора и роби на Нумитор, подбуждайки антидържавни настроения.
 
Докато Ромул бил ангажиран с някакво жертвоприношение, тъй като той бил привързан към жертвоприношенията и боговете, овчари на Нумитор нападнали него и някои от приятелите му и така се завързала битка. След като и двете страни получили много рани, овчарите на Нумитор взели превес и отвели Рем като техен заложник, връщайки го при Нумитор, за да бъде наказан. Нумитор не наказал Рем, защото се страхувал от Амулий, затова отишъл при Амулий, за да поиска справедливост, тъй като все пак бил негов брат и бил обиден от слугите. Народът на Алба Лонга също бил на страната на Нумитор, тъй като смятал, че той е бил оскърбен незаслужено. И така Амулий бил подбуден да предаде Рем на Нумитор, за да направи царят с него каквото сметне за добре.
Ред 72:
[[Image:Comic History of Rome p 007 Remus jumping over the Walls.jpg|thumb|300px|Рем прескача стените на Рим (карикатура).]]
 
Рем бил разярен от победата на Ромул. Когато Ромул започнал да копае ров на мястото, където градската стена щяла да бъде прокарана на [[21 април]] [[753 пр.н.е.]], Рем осмял една част от работата, а друга възпрепятствал. Накрая Рем прескочил рова, което било лоша поличба, тъй като това означавало, че укрепленията на града щели лесно да бъдат разбити. В отговор Рем бил убит. Специфичната латинска фраза, описваща смъртта на Рем, заявява просто с безпристрастен тон, че Рем е умрял, без да уточнява дали е бил убит или не; той просто „умира“. Дълго време битува тезата, че текстът загатва как Ромул е убил Рем. [[Фаустул]] също бил убит в последвалото скоро след това сражение. След като боят приключил, Ромул погребал Рем и Фаустул, след което продължил с изграждането на своя град. Той нарекъл града на свое име — – ''[[Рим|Roma]]'' и управлявал като неговия [[Римско царство|първи цар]].
 
След завършването на града, Ромул разделил гражданите на Рим, които можели да се бият, на полкове от по 3000 човека пехотна войска и 300 човека кавалерия. Ромул нарекъл тези полкове „легиони“. Останалите хора се превърнали в простолюдието на града и извън тях Ромул избрал 100 от най-благородните мъже, които да бъдат градския съвет. Той нарекъл тези мъже [[патриции]], а техния съвет — – римски сенат. Ромул нарекъл тези благородници патриции не само защото били бащи на законни синове, но и защото той назначил знатните и заможни люде да се грижат за бедните и слабите, както бащите се грижат за своите синове.
 
Ромул създал на Рим репутацията на убежище за всички, които искат нов живот. Поради това Рим привлякъл население от [[изгнаник|изгнаници]], бежанци, [[убиец|убийци]], [[престъпник|престъпници]] и избягали [[робство|роби]]. Населението на града се увеличило толкова много че той заемал пет от [[Седемте римски хълма]]: [[Капитолий]], [[Авентин]], [[Целий]], [[Квиринал]] и [[Палатин]]. Ромул обаче видял един бързо започващ да става болезнен проблем: твърде малко от заселниците имали жени. Царят решил, че в града трябва да бъдат заселени и жени.
Ред 83:
{{основна|Отвличането на сабинянките}}
За да разреши проблема, Ромул провел празненство, т.нар. [[Consualia]], и поканил съседното [[Сабини|сабинско]] племе да гостува. Сабиняните дошли заедно с дъщерите си. Ромул бил планирал да отвлече всички сабинянки и да ги направи римски гражданки. Когато сабините пристигнали, Ромул седнал между сенаторите, облечени в лилаво. Сигналът за началото на атаката бил царят да се изправи и да сгъне плаща си, след което отново да го наметне около себе си. Въоръжени с мечове, много от съучастниците му внимателно го следели с очи и когато сигналът бил даден, римляните извадили мечовете, втурнали се напред с викове и заловили дъщерите на сабиняните, но разрешили на мъжете да избягат невредими. В крайна сметка около 700 сабинянки били хванати и отведени в Рим. Това събитие присъства в много произведения на изкуството като „[[Отвличането на сабинянките]]“.
 
 
== Живот след основаването на Рим ==
След пет години на съвместно управление, Таций бил убит от чужди пратеници и Ромул станал едноличен владетел на римляните. Ромул въвел законодателство, което спряло прелюбодеянията и убийствата. Като цар на Рим, Ромул бил не само главнокомандващ на армията, но имал и висша съдебна власт. Издадените от него присъди на много престъпления останали непроменени в продължение на повече от 600 години, без в Рим да има и един случай, в който някой да ги оспори.
 
При управлението на Ромул народът на Рим бил разделен на три [[Триба|триби]]: едно на [[латини]]те (''Ramnes''), второ на сабините (''Titites'') и трето на [[етруски]]те (''Luceres''). Тези три триби се превърнали в римляните. Всяка една от трибите имала свой трибун, който бил представител на съответната триба във всички граждански, религиозни и военни дела. Когато били в града, те били магистрати на своите триби и извълнявали жертвоприношения от тяхно име, а във време на война те ставали римски военачалници. Името на рамните произлиза от „Ромул“, това на тициите — – от [[Тит Таций]], а това на луцерите — – от името на етруска почетна титла.
 
След формирането на трите триби, била въведена ''[[Комиция|Comitia Curiata (куриатната комиция)]]''. За да положи основите и&#768;, Ромул разделил всяка от трите триби на десет ''[[курия|curiae (курии)]]'', като всяка от тридесетте курии била наречена по името на някоя от сабинянките, отвлечени от Ромул и съучастниците му.
 
Всяка една от куриите от своя страна била разделена на десет [[родРод (Древен Рим)|gentes (рода)]], което поставило основите на римската именна система. Когато Ромул свиквал куриатната комиция и давал за одобрение свои или сенатски предложения, десетте рода във всяка курия гласували, като колективният вот на курията се присъединявал към мнозинството от гласове. Така били положени основите на днешната избирателна комисия.
 
Ромул, бивайки войнствен мъж, назначил своя персонална стража, наречена ''[[Celeres]]''. Целерите били 300 от най-добрите римски конници, които били под командването на трибун на целерите, който бил също така трибун на рамните. Думата „целери“ произлиза от името на техния лидер, близък приятел на Ромул, наречен Целер, който му помогнал да убие Рем и да основе Рим. Тази специална военна единица функционирала подобно на [[Преторианска гвардия|Преторианската гвардия]] на [[Август]], бивайки отговорна за личната сигурност на Ромул и за безопасността на Рим докато легионите били по границите. Взаимоотношенията между Ромул и неговия трибун са подобни на тези между [[Римски диктатор|римския диктатор]] и неговия [[Magister Equitum]]. Целер, подобно на трибуна на целерите, заемал второто по ранг място в държавата, а в отсъствието на Ромул той имал властта да свиква комицията и да командва армията.
Line 134 ⟶ 133:
{{Царе на Рим}}
 
== Родословно дърво на царете на Алба Лонга ==
{{Царе на Алба Лонга}}
 
Line 140 ⟶ 139:
* В ''[[Успоредни животописи]]'' [[Плутарх]] описва живота на Ромул наред с този на [[Тезей]].
 
== Бележки ==
<references/>
 
== Източници и използвана информация ==
=== Първични извори ===
* около 10 [[Тит Ливий]] (''Ранна история на Рим'')
* около 100 [[Плутарх]] (Животописи на ''[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html Ромул]'', ''[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Numa*.html Нума Помпилий]'', ''[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Camillus*.html Камил]'')
 
=== Вторични извори ===
* около 40 пр.н.е. [[Цицерон]] (''De re publica VI'', 22: Мечтата на [[Сципион]])
* около 20 [[Дионисий от Халикарнас]] (L. 2, ''История на Рим (Книга I)'')
* около 100 [[Флор]] (Книга I, I)
Line 158 ⟶ 157:
*[http://ancienthistory.about.com/library/weekly/aa121002a.htm Древна история]
*[http://www.franks-casket.de/english/left00.html Franks Casket,Helpers on the way to war]
*[http://web.archive.org/20000306011813/members.aol.com/ps418/miracles.html Miracles] "The parallels here are unmistakable. In both stories we have a " cassidy the great queen '''not''' kingking" addressing his subjects, a cloud enveloping the "king"„king“, and the bodily ascension upwards into the heavens. Jesus and Romulus are simply two examples among many."
*Grafton, Anthony 2003. "Some„Some Uses of Eclipses in Early Modern Chronology"Chronology“ в ''Journal of the History of Ideas'' (The Johns Hopkins University Press) vol. 64:2, април 2003, стр. 213- – 229
*Wiseman, T. P. Remus: A Roman Myth. New York: Cambridge University Press, 1995.
*Alfred Becker: “Franks Casket. Zu den Bildern und Inschriften des Runenkästchens von Auzon (Regensburg1973)стр.55- – 63
*[http://travel2.nytimes.com/top/features/travel/destinations/europe/italy/rome/sight_details.html?vid=1083747027053 ''New York Times'' travel guide to Rome]: "Капитолийската„Капитолийската вълчица, етруска бронзова статуя от 6 век пр.н.е., има своето достойно място в музея; сучещите близнаци са добавени по време на Ренесанса, за да адаптират статуята към легендата за Ромул и Рем."“
 
== Вижте също ==
* [[USS Romulus (ARL-22)|USS ''Romulus'' (ARL-22)]]
* [[USS Remus (ARL-40)|USS ''Remus'' (ARL-40)]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ромул_и_Рем“.