Ото I: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
козметични
Ред 33:
 
==Вътрешна политика==
В стремежа си да обуздае [[Сепаратизъм|сепаратистките]] стремежи на едрите [[Феодализъм|феодал]]и и да укрепи авторитета на кралската власт, Отон I се опитва да създаде съюз между църква и държава или по-скоро да постави църковните институции в служба на държавата. Материалната база за подобен съюз са обширните поземлени дарения, които краля прави на различни църковни институции, както и увеличения имунитет (права, които феодалът има над територията и населението ѝ), който Отон им предоставя. Имунитетните привилегии (съдебни, военни, административни и други) превръщат духовенството в много важен изпълнителен орган на държавата. В замяна на така получената [[инвеститура]] (въвеждане във власт) обаче висшето духовенство дава [[васал]]на клетва на краля - ''хомагиум/хомагомах''. Светският владетел потвърждава сана на духовния владетел чрез символично връчване на скиптър, клонче или пръстен. Тази църковна организация, поставена в служба на държавата и представляваща нейна главна опора, се означава в литературата с термина ''имперска църква'' (на немски ''Reichskirche'').
През 968 император Ото I избира Магдебург за седалище на архидиоцез с Адалберт фон Трир като архиепископ, въпреки че градът няма централно разположение, а е на източната граница на владенията му. С това той подчертава намерението си за разширение на държавата и разпространение на християнството на изток. Плановете му не успяват, тъй като той умира през 973 в Мемблен.
 
==Външна политика==