'''Труд''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Марица]], [[област Пловдив]].
== География ==
== Местоположение ==
Село Труд се намира в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] на 5 км. северно от [[Пловдив|град Пловдив]] по пътя за [[Карлово]] на средна надморска височина 175 м. Площта на селото е 3965 ха.
== История ==
[[Файл:Church sveta troitsa 1869 builder inscription.jpg|Church sveta troitsa 1869 builder inscription.jpg|мини|ляво|150п|Строителен надпис на уста [[Минчо Богданов]] от [[1869]] г. на възрожденската църква „Св. Троица“ в с. Труд]]
През IV в пр.н.е. в землището на настоящето село възниква [[траки]]йското селище '''Сгуламе'''. Според някои археологическиот археологическите находки в района и техните изследвания древното селище вероятно е било с местонахождение на северозапад от настоящетонастоящото разположение на селото, къмв посока днешното с. [[Строево]]. През април 1937 г. в местността ''„Бончови храсти” '', след разкопки на иманяри, е била разкрита и проучвана голяма [[гробница]] , която впоследствие била проучвана от екип специалисти, като находките в нея свидетелствалисвидетелстват за действително съществувало някога на това място древно селище . Първите жители очевидно са били траки, главен поминък в тяхната местна култура е земеделието. Отглеждани са се предимно зърнени култури, зеленчуци, а от домашните животни – коне и овце. Липсват други антични и средновековни свидетелства за по-късната съдба на района. ▼
В далечното минало, през 4 в., в землището на настоящето с. Труд е имало тракийско селище, именувано '''Сгуламе'''. То се е считало за родоначалник на селището, просъществувало през вековете на това място до днес.
Данни се появяват отново едва от [[Българските земи под османско владичество|османския период в България]] . Около 1680 селото е напълно унищожено. Жилищата са разграбени и опожарени, а жителите избити и прокудени, вероятно от нападащите ги периодично кърджалии и разбойници от [[Родопи]]те. Също през този исторически период около 1700 г. в землището на унищоженото село се заселва турския земевладелец Назарин бей, заедно с 14-15 семейства ратаи [[чирпан]]лии. По-късно същия, когато задлъжнява към свой кредитор, продава част от земята на работниците си, които правят сламени колиби на мястото на старото селище и стават новите му заселници, а селището им бива наречено Чирпалии, т.е. селото на чирпанлиите. По устни сведения на местни жители, през 1882 г. селото разполага с [[Църква (сграда)|църква]] и малка общинска сграда, която работи като кметство и училище едновременно, помещавани в различни стаи. Близо до пътя Пловдив–Карлово, (където в настояще време се намира дворът на Пламен Делков), някога е имало хан, с кръчма и бръснарница, собственост на Георги Салашев, в който се е отбивал неколкократно при пътуванията си до [[Пловдив|Филибе]] през 1872 г. [[Васил Левски]].
▲Според някои археологически находки и изследвания древното селище вероятно е било с местонахождение на северозапад от настоящето разположение на селото, към днешното с. [[Строево]]. През април 1937 г. в местността „Бончови храсти”, след разкопки на иманяри, е била разкрита голяма [[гробница]], която впоследствие била проучвана от екип специалисти, като находките в нея свидетелствали за действително съществувало някога на това място древно селище.
СпоредВ писмени източници съществуватсе раннисрещат вариантиняколко варианта на наименованието: ''Черпилинче '' (1564-1565) {{източник||2017|08|14}}, ''Чирпалие '' (1872), ''Tscherpelu '' (1876), ''Черпелие, Чирпелие, Чирпелии '' (1880, 1885 адм.) ▼
На местонахождението на днешното Труд е имало село и през периода на [[Българските земи под османско владичество|османското иго]] в България. Някъде ок. 1680 г. то обаче тотално е било унищожено. Жилищата са били опожарени и разрушени, а жителите изклани и разгонени, вероятно от нападащите ги периодично мюсюлмански разбойници от [[Родопи]]те, кърджалии и башибозук. Повод за нападенията е била оскъдицата на земеделски хранителни продукти в балкана, които кърджалиите заграбвали от селяните. Пак в този исторически период ок. 1700 г. в землището на унищоженото село се преселил някакъв турски земевладелец – Назарин бей, с 14-15 семейства ратаи чирпанлии. По-късно същия, когато задлъжнял към свой кредитор, продал част от земята на работниците си, които направили сламени колиби на мястото на старото селище и станали новите му населници, а селището било наречено Чирпалии, т.е. селото на чирпанлиите.
През 1889 г. с царски указ № 273/ от 31 . май с.г., княз [[Фердинанд ]] преименувалпреименува с.ЧирпелийЧирпелии в Клементиново, на името на своята майка - [[Клементина Бурбон-Орлеанска|Клементина Сакс КобурготскаСакскобурготска]], осъществено по решение на Чирпелийския селско-общински съвет. ▼
През лятото на 1942 г. Клементиново е преименувано в на Климентина и запазва това име до 1947 г., когато за няколко месеца е преименувано неуспешно в „Пробуда”''Пробуда'', ано след неодобрение на жителите , билополучава преименуваноднешното си в с.Труд име. ▼
▲Според писмени източници съществуват ранни варианти на наименованието: Черпилинче (1564-1565), Чирпалие (1872), Tscherpelu (1876), Черпелие, Чирпелие, Чирпелии (1880, 1885 адм.)
▲През 1889 г. с царски указ № 273/ 31.май с.г., княз Фердинанд преименувал с.Чирпелий в Клементиново, на името на своята майка - [[Клементина Бурбон-Орлеанска|Клементина Сакс Кобурготска]], осъществено по решение на Чирпелийския селско-общински съвет.
▲През лятото на 1942 г. Клементиново е преименувано в Климентина до 1947 г., когато за няколко месеца е преименувано неуспешно в „Пробуда”, а след неодобрение на жителите, било преименувано в с.Труд .
=== Сведения ===
♦ Първите жители са били [[траки]]те, а техният главен поминък – земеделието. Отглеждали са се предимно зърнени култури, зеленчуци, от домашните животни – коне и овце.
♦ По сведения на неизвестен селски родолюбец, през 1882 г.селото разполагало с [[Църква (сграда)|църква]] и малка общинска сграда, която била кметство и училище едновременно, помещавани в различни стаи.Близо до пътя Пловдив–Карлово, (където в настояще време се намира дворът на Пламен Делков), някога е имало хан, с кръчма и бръснарница, собственост на Георги Салашев, в който се е отбивал неколкократно при пътуванията си до Филибе през 1872 г. [[Васил Левски|дякон Игнатий – Васил Левски]].
♦ [http://hram-selotrud.org/home/index.php?option=com_wrapper&Itemid=40 Възрожденската църква „Св. Троица”] е построена през 1869 г. от майстор [[Минчо Богданов|Минчо Богданов Стари]]. През 2002 г. е открит нов храм – „Успение на Пресвета Богородица”.
Първото светско училище в село Труд се разкрива през 1878-1879 г. Заниманията са се водили в частни къщи. Днес училището носи името на първоапостолите, създали славянската азбука – [[Кирил и Методий|„Св. св. Кирил и Методий”]].
♦[[Читалище|Читалище „Светлина”]] с председател Тодор Славчев е основано през февруари 1929 г. Настоящата сграда на читалището е построена през 1939 г., благодарение на усилията и труда на населението. Откриването на читалищна сграда е последвано от бързо развитие на библиотечната дейност, закупуване на прожекционен апарат през 1940 г, обогатяване и развитие на художествената самодейност.
♦ През лятото на 2009 г. на 7 юни - празника [[Петдесетница|Петдесятница]] в навечерието на храмовия празник [[Св. Дух|„Св. Дух“]] и 140-годишния юбилей от построяването на Хр. „Св. Троица“ в с. Труд, кметът Костадин Кирков, енорийският свещеник Кирил Тошев, в присъствието но отците Милен Недев (с. [[Кадиево]]), Милан Геогиев (с. Строево) и Наско Добрев (гр. [[Съединение (град)|Съединение]]), църковни настоятели, общественици и жители на селото посрещнаха [[Симеон Сакскобургготски]].<!--
== Обществени институции == -->
== Култура ==
=== Храм „Св.Троица” ===
[http://hram-selotrud.org/home/index.php?option=com_wrapper&Itemid=40 Възрожденската църква „Св. Троица”] е построена през 1869 г. от майстор [[Минчо Богданов|Минчо Богданов Стари]]. През 2002 г. е открит нов храм – „Успение на Пресвета Богородица”. Данни за съществуването на храм в с. Чирпелии (Труд) са твърде оскъдни. Според надписа върху голяма мраморна плоча, поставена в средата на пода, сред четириъгълни каменни тикли, с изображение на двуглав орел-символ на върховна духовна власт, е посочена годината – 1869, като година на завършване строежа на храма или пък освещаването му, с поменаване името на главния строител, ръководил строителните работи – майстор [[Минчо Богданов]]. Църквата е строена по времето на о. Михаил Панчев – първия запомнен свещеник на селото, както свидетелствуват биографичните му данни, предоставени ни от неговите потомци. От 1928-1929 г. са и иконите на сегашния [[иконостас]]. Светийските образи са в академично-реалистичен стил, характерен за новаторите иконописци след [[Възраждане]]то. За пръв свещеник в храм „Св. Троица” в с. Труд се счита о. Михаил Панчев (03.09.1822 – 03.09.1915). През лятото на 2009 г. на 7 юни - празника [[Петдесетница|Петдесятница]] в навечерието на храмовия празник [[Св. Дух|„Св. Дух“]] и 140-годишния юбилей от построяването на Хр. „Св. Троица“ в с. Труд, кметът Костадин Кирков, енорийският свещеник Кирил Тошев, в присъствието но отците Милен Недев (с. [[Кадиево]]), Милан Геогиев (с. Строево) и Наско Добрев (гр. [[Съединение (град)|Съединение]]), църковни настоятели, общественици и жители на селото посрещнаха [[Симеон Сакскобургготски]].
Църквата е строена по времето на о. Михаил Панчев – първия запомнен свещеник на селото, както свидетелствуват биографичните му данни, предоставени ни от неговите потомци. От 1928-1929 г. са и иконите на сегашния [[иконостас]]. Светийските образи са в академично-реалистичен стил, характерен за новаторите иконописци след [[Възраждане]]то. За пръв свещеник в храм „Св. Троица” в с. Труд се счита о. Михаил Панчев (03.09.1822 – 03.09.1915).
=== Училище „Св. св. Кирил и Методий” ===
ПървоначалнотоПървото светско училище в Чирпелийсело билоТруд основаносе разкрива през 1878-1879 г. веднага след [[Освобождението]] - през 1879 г. Това станалостава по инициатива на Нечата (Елена Салашева) – общественичка, сподвижница на Васил Левски и Иван Арабаджиев. Тя убедила селските чорбаджии и първенци в необходимостта да се създаде училище, където да се образоват децата – бъдещите строители и жители на селото. Тогава се открилаоткрива и първата паралелка за обучение, а заниманията се водят в частни къщи. Със започването на новата учебна 1941/1942 година е открита новата училищна сграда на прогимназията и скоро след това на обединеното вече т.нар. основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Климентина (Труд). Сградата е триетажна, като третият етаж бил само една учебна стая. Този етаж бил достроен изцяло през 1964 г., а през 1963 г. в училищния двор била построена техническа работилница. Днес училището все още носи името на първоапостолите, създали славянската азбука – [[Кирил и Методий|„Св. св. Кирил и Методий”]].
Със започването на новата учебна 1941/1942 година била открита новата училищна сграда на прогимназията и скоро след това на обединеното вече т.нар. основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Климентина (Труд). Сградата била триетажна, като третият етаж бил само една учебна стая. Този етаж бил достроен изцяло през 1964 г., а през 1963 г. в училищния двор била построена техническа работилница.
=== Читалище „Светлина“ ===
Освен училището и църквата, читалищата са другата важна институция в населените места – огнище на културно –просветна дейност за народа. [[Читалище|Читалище „Светлина”]] с председател Тодор Славчев е основано през февруари 1929 г. Настоящата сграда на читалището е построена през 1939 г., благодарение на усилията и труда на населението. Откриването на читалищна сграда е последвано от бързо развитие на библиотечната дейност, закупуване на прожекционен апарат през 1940 г, обогатяване и развитие на художествената самодейност. Решението за основаване на читалище в с. Труд (Климентиново) се взело от група ентусиасти при една сбирка на общественици в селото, на 17 февруари 1931 г. Първата задача на читалищното ръководство била осигуряването на книжен фонд (прочитна литература), първоначално чрез даряване на литература от учители и общественици, а впоследствие и чрез закупуване. Друга важна стъпка била проектирането и изграждането на читалищна сграда, за развиване на театрална и фолклорна самодейност. През късната есен с.г. сградата била изцяло довършена и оборудвана,като на 14 януари 1939 г. ([[Приемане на григорианския календар|стар стил]] – 1 януари „Нова година“) станало нейното официално откриване и освещаване чрез [[водосвет]] и църковна молитва. На сцената на читалището често пъти пловдивският [[Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“]] изнасял представления пред клементиновското население. С представления на [[Оперета|оперети]] се изявявала и самодейната трупа от ученици на местното училище, с ръководител Никифора Аргирова. В настоящия момент библиотеката на читалището разполага с над 11 000 тома литература.
Освен училището и църквата, читалищата са другата важна институция в населените места – огнище на културно –просветна дейност за народа. Решението за основаване на читалище в с. Труд (Климентиново) се взело от група ентусиасти при една сбирка на общественици в селото, на 17 февруари 1931 г.
Първата задача на читалищното ръководство била осигуряването на книжен фонд (прочитна литература), първоначално чрез даряване на литература от учители и общественици, а впоследствие и чрез закупуване. Друга важна стъпка била проектирането и изграждането на читалищна сграда, за развиване на театрална и фолклорна самодейност.
През късната есен с.г. сградата била изцяло довършена и оборудвана,като на 14 януари 1939 г. ([[Приемане на григорианския календар|стар стил]] – 1 януари „Нова година“) станало нейното официално откриване и освещаване чрез [[водосвет]] и църковна молитва. На сцената на читалището често пъти пловдивският [[Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“]] изнасял представления пред клементиновското население. С представления на [[Оперета|оперети]] се изявявала и самодейната трупа от ученици на местното училище, с ръководител Никифора Аргирова. В настоящия момент библиотеката на читалището разполага с над 11 000 тома литература.
=== Забележителности ===
Природни забележителности в землището на Труд са: вековното дърво на над 300 години, наречено ''„Арнаутски дъб”'' и местност, наречена ''„Гъсти могили”,'' включваща 6шест [[Могила|могили]]. В околностите на селото има още 9девет могили.
Северозападно, югоизточно и южно от селото са разкрити [[некропол]]и. В северозападния край в местността [[„Бончови храсти”]] е разкопано тракийско [[светилище]]. Намерени са оброчни плочи с изображения на [[Тракийски конник|Тракийския конник]] Херос и [[Аполон]]. В землището на селото е открита и колективна находка от византийски монети от V-VІ век. Находките могат да се видят в Археологическия музей на гр. Пловдив.
Image:OU Sv Sv Kiril i Metodii.jpg | ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“
Image:Chitalishte Svetlina.jpg | Читалище „ Светлина“
Image:Труд параклис.jpg | Параклис, посветен на [[Успение на Пресвета Богородица]]
Image:Труд Левски паметник.jpg | Паметник на [[Васил Левски]]
</gallery></center>
|