Петимата добри императори: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎top: -, replaced: [Адриан] → [Адриан (император)|] редактирано с AWB
м Disambiguated: АрабияАрабия (римска провинция); форматиране: 3x тире, 4 интервала, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 1:
'''Петимата добри императори''' ({{lang-en|Five Good Emperors}}) – са петима последователно управлявали римски императори от династията на [[Антонини]]те: [[Нерва]], [[Траян]], [[Адриан (император)|Адриан]], [[Антонин Пий]] и [[Марк Аврелий]]. По време на тяхното управление ([[96]] – [[180]]), което се отличавало със стабилност и отсъствие на репресии, [[Римската империя]] достига своя най-голям разцвет. Терминът е въведен от английския историк [[Едуард Гибън]].
 
Във вътрешната политика е достигнато примирение на императорите и Сената. Императорите не прибягват до репресии и конфискации.
 
Във външната политика, империята достига своето максимално разширение. При Траян в резултат на победоносните войни с даките и партите са присъединени [[Дакия]], [[Арабия (римска провинция)|Арабия]], [[Армения]] и [[Месопотамия]]. На Адриан му се налага да се откаже от последните две провинции и да премине от настъпление към отбрана на границите.
 
Предаването на властта на императора става безкръвно. Всеки император още приживе установява свой приемник, който се легитимира с одобрението на Сената и авторитетните военачалници от армията или други администратори. [[Марк Аврелий Антонин]] нарушава този принцип, провъзгласявайки за съвладетел своя роден син [[Комод]], който се оказва неспособен да управлява страната. Със своите тиранични действия той предизвиква всеобща ненавист и е убит през 192 г. След това Рим попада в дълъг период на борби между различните претенденти за престола (т.нар. Криза на III век).
 
Римските историци, които често делели императорите на добри и лоши, причисляват Антонините към добрите и съставяли биографиите им в изключително хвалебствени тонове. Нерва, според Тацит, успял да обедини несъединимото: [[принципат]]ът и [[свобода]]та. Траян станал за римляните мерило за успех и следващите императори искали да приличат на него. Антонин носел прозвището Пий – Благочестивия. А Марк Аврелий въплъщавал идеала за владетел, бидейки [[философ]] на трона.
 
Съвременните историци, съгласявайки се с много от фактите, с внимание подхождат към тях, доколкото цялата съхранена от тази епоха информация отразява гледната точка на висшето римско общество.
 
<center><gallery perrow=5 >
Ред 18:
Картинка:Marcus Aurelius Glyptothek Munich.jpg|[[Марк Аврелий|''Марк Аврелий'' Антонин]]
</gallery></center>
 
 
 
[[Категория:Римски императори]]