Руско-турска война (1686 – 1700): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м препратка; форматиране: 5x тире-числа, 3x нов ред, 5 интервала, заглавие-стил, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 1:
[[Image:Azov.jpg|мини|300п|Превземането на [[Азов]] от [[Петър Велики]] ([[1699]])]]
'''Руско-турската война 1686—17001686 – 1700''' е част от мащабен европейски военен конфликт при който е сключена антиосманската "[[Свещена лига (1684)|Свещена лига]]", състояща се от [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[Република Венеция]], Жеч[[Реч Посполита| Посполита]] и [[Русия]] срещу [[Османска империя|Османската империя]].
 
== Предистория ==
[[Руско-турска война (1676-1681)|Руско-турската война (1676- – 1681)]] година, водена с променлив успех, завършва с [[Бахчисарайски мирен договор|Бахчисарайският договор]], сключен през 1681 година за 20 години, и възстановяващ [[status quo]]. [[Западна Украйна]], представляваща след войната истинска пустиня и Подолия остават в ръцете на османците. Османската империя леко се съгласява на мир понеже и е предстояла война с [[Австрия]], която предприема великия везир [[Кара Мустафа]]. Османците успяват да проникнат до [[Виена]] и да я обсадят (от 24 юли до 12 септември 1683 година), но се налага да отстъпят когато полския крал [[Ян III Собиески|Ян Собиески]] който е в съюз с Австрия, пристига на помощ и постига блестяща победа в [[битка при Виена|битката край Виена]]. В [[Белград]] Кара Мустафа е посрещнат от пратеници на султана, които имат заповед да доставят в Истанбул главата на неспособния пълководец, което е и изпълнено.
 
== Подготовка за война ==
Ред 9:
 
== Ход на войната ==
=== Военни действия на австрийско и полското направление ===
Тази война е първата за Османската империя, в която и се налага не да напада, а да се отбранява на собствена територия. През [[1686]] година Лотарингският херцог завладява [[Офен]], през [[1687]] година великият везир Сюлейман паша е напълно разбит при [[Мохач]]. Поражението на османската армия предизвиква разярение сред еничарите, които се разбунтуват и грабят Цариград. Под заплаха от въстание, [[Мехмед IV]] им изпраща главата на Сюлейман, но това не го спасява. Еничарите го свалят с помощта на [[фетва]] на [[мюфтия]]та и насила слагат на престола неговия брат, [[Сюлейман II (Османска империя)|Сюлейман II]], който е съвършено неспособен да управлява. Войната продължава при него и неговите братя, [[Ахмед II]] (1691—951691 – 95) и [[Мустафа II]] (1695—17031695 – 1703). Венецианците овладяват [[Кралство Морея|Морея]], австрийците завладяват [[Белград]] (но скоро пак са принудени да го напуснат) и всички значителни крепости на [[Унгария]], [[Славония]] и [[Трансилвания]], поляците заемат значителна част от [[Молдова]].
 
=== Кримските походи на руските войски ===
През [[1687]] година руските войски под командването на княз Василий Голицин настъпват към [[Крим]]. Към тях се присъединяват и украинските казаци под ръководството на хетман Самойлович. Той се е отнасял много негативно към съюза между [[Москва]] и [[Жечпосполита]] и неохотно приема участие в първия кримски поход.
 
Походът е неуспешен понеже някой запалва степите и това става повод за Голицин да го прекрати.
 
През пролетта на [[1689]] година, Голицин с 112 хилядна армия предприема втори поход към Крим. Побеждава в първата битка с кримските татари, но недостатъка на вода и възникването на епидемия сред войската го карат да се върне в Москва без резултат.
Ред 33:
 
== Резултати от войната ==
 
 
== Външни препратки ==
* [http://ia600100.us.archive.org/3/items/rusiiaiistochni00khrigoog/rusiiaiistochni00khrigoog.pdf Христов, Д. Русия и Източния въпрос. Ч. I. От падането на Цариград до втората екатерининска Руско-турска война 1787- – 1791. София, 1905]
 
* [http://ia600100.us.archive.org/3/items/rusiiaiistochni00khrigoog/rusiiaiistochni00khrigoog.pdf Христов, Д. Русия и Източния въпрос. Ч. I. От падането на Цариград до втората екатерининска Руско-турска война 1787-1791. София, 1905]
 
 
{{Руско-турски войни}}