Руско-японска война: Разлика между версии

|страна2 = [[Картинка:Flag of Russia.svg|border|22px]] Руска империя{{Br}}[[Картинка:Flag of the Principality of Montenegro.svg|border|22px]][[Княжество Черна гора]]^[1]

|жертви1 = убити: 47 387;<br />

общи безвъзвратни загуби: 86 004<ref>Россия и СССР в войнах XX века: Потери Вооружённых Сил. — – М.: [[Олма медиа групп|Олма-Пресс]], 2001. — – С. 58, таблица 37. Цифрите на ранените и контузените са приведени по таблица 17 в същото издание (с. 43).</ref>

<li>Черна Гора обявява война на Япония, изразявайки благодарността си към Русия за усилията за постигането на независимост на страната в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война от 1877- – 1878 г.]] Поради своята отдалеченост, Черна гора не оказва никаква помощ на Русия, и усилията и&#768; се ограничават с участието на тези черногорци, които служат във въоръжените сили на Руската империя. При сключването на Портсмутския мирен договор Черна гора е забравена, и формално до [[2006]] г. тя се намира в състояние на война с Япония.</li>

Една от основните цели на външната политика на Русия от векове е била излаз на „незамръзващо“ море<ref>Forczyk, p. 22 "Tsar„Tsar's diary entry"entry“</ref> и достъп до пристанища, които да могат да работят, както през лятото, така и през зимата. Пристанището на [[Владивосток]] може да работи само през летния сезон, докато [[Люйшун|Порт Артур]] —– военно пристанище, намиращо се в провинция Ляотунг, има възможност за целогодишна работа. След края на първата японско-китайска война преговорите между Япония и Русия за контрола върху Корея и Манджурия се оказват безрезултатни. Затова Япония избира пътя на войната, за да реши проблема. Азиатската империя [[битка при Порт Артур|изненадващо напада]] руското пристанище [[Люйшун|Порт Артур]], с което разпалва военните действия. В серия от битки по суша и море японската имперска армия постига убедителна победа над неорганизираните руски войски.

По същото време Русия —– една от Великите сили, започва да проявява амбиции към Далечния изток. До 1890 г. руската империя разширява границите си през [[Централна Азия]] до [[Афганистан]], асимилирайки местните държавни образувания. [[Руската империя]] се разпростира на запад от [[Полша]] до полуостров [[Камчатка]] на изток.<ref> University of Texas: Growth of colonial empires in Asia</ref>Със строежа на Транссибирската железопътна линия, свързваща европейската част на Русия с Владивосток, Русия се надява да разшири своето влияние в целия далекоизточен регион. Точно от това се опасява и японската държава, която започва да чувства застрашени нейните нарастващи интереси.

=== Първа китайско-японска война (1894 - – 1895) ===

През декември 1897 г. руски военни кораби се появяват в [[Люйшун|Порт Артур]]. След три месеца на преговори, през 1888 г. Русия взима под наем пристанището на Порт Артур заедно със залива [[Далиен]]. Най-накрая Русия успява да реши дългогодишния си проблем с незамръзващо пристанище. За да утвърдят позициите си, руснаците започват строеж на железопътна линия от [[Харбин]], през Мукден до Порт Артур. Започват и усилени строежи на пътища в целия район. През 1898 г. Русия получава концесии за добив на дърва и въглища по поречията на реките Ялу и Тумен.<ref>Paine, p. 317</ref> Всички тези действия от руска страна водят до безпокойството на Япония, която започва да се чувства застрашена.

Япония и Русия са част от Съюза на осемте по време на [[Боксерско въстание|Боксерското въстание]]. Двете държави изпращат военни контингенти за потушаването на бунта и освобождаването на обсадените международни представители в Пекин през 1900 г. Русия изпраща и армия от 177 000 души в [[Манджурия]], за да подсигури и защити строежа на своята жп линия. Армията на династията Цин няма възможност да се справи с руските сили и се оттегля от Манджурия,<ref>Connaughton, pp. 7–87 – 8.</ref> което дава възможност на руснаците да се установят трайно в региона. Русия уверява останалите Велики сили, че ще изтегли войските си след края на кризата, но до 1903 г. руското командване така и не обявява график за изтегляне.<ref>Paine, p. 320.</ref>

*2. Взаимно признаване на японските интереси в Корея и на руските интереси в Манджурия, както и правото на Япония да вземе за Корея и Русия —– за Манджурия, всички необходими мерки за защита на интересите си, стига това да не е в противоречие с чл. 1 от настоящото споразумение.

*3. Взаимно съгласие между Япония и Русия да не се възпрепятства развитието на индустриалните и търговски дейности в Корея и Манджурия, които не са в противоречие с чл. 1 от настоящото споразумение. Допълнителен ангажимент от страна на Русия да не възпрепятства бъдещо разширение на корейската жп. линия през Южна Манджурия към Източен Китай и свързване с линията Шанхай —– Нючванг.

*4. Взаимен ангажимент, в случай че бъде установена необходимост Япония да изпрати войски в Корея, а Русия —– в Манджурия, с цел защита на интересите посочени в чл. 2 от настоящето споразумение или потушаване на бунтове. Силите, които бъдат изпратени, да не превишават необходимия брой и да бъдат отзовани веднага след приключване на мисията им.

*8. Настоящето споразумение заменя всички досегашни договорености между Япония и Русия относно Корея.“<ref>Text in Japanese Ministry of Foreign Affairs, Correspondence Regarding Negotiations... (1903–19041903 – 1904) pp. 7–97 – 9.</ref>

Преговорите продължават и на 14 януари 1904 г. Япония предлага формула, според която [[Манджурия]] ще бъде извън японската сфера на влияние и, реципрочно, Корея ще остане извън руската сфера на влияние. Руският цар [[Николай II (Русия)|Николай II]] умишлено забавя своя отговор с ясната мисъл, че подобен ход ще доближи двете империи до война. Без да получи официален отговор на отправеното предложение, на 6 февруари японският министър Курино Шиничиро се среща с руския министър на външните работи —– граф Ламбсдорф, и му заявява, че Япония прекъсва дипломатическите си отношения с Русия.

На 8 февруари 1904 г. Япония обявява война на Русия,<ref>Some scholarly researchers credit Enjiro Yamaza with drafting the text of the Japanese Declaration of War — – see Naval Postgraduate School (US) thesis: Na, Sang Hyung. "The„The Korean-Japanese Dispute over Dokdo/Takeshima,"“ p. 62 n207 December 2007, citing Byang-Ryull Kim. (2006). Ilbon Gunbu'ui Dokdo Chim Talsa (The Plunder of Dokdo by the Japanese Military), p. 121.</ref> въпреки че на практика военните действия започват няколко часа преди това. Три часа преди руското правителство да получи съобщението, японският имперски флот [[битка при Порт Артур|атакува]] руския Далекоизточен флот край [[Люйшун|Порт Артур]]. Николай II е шокиран, когато научава новината, защото не смята, че Япония ще започне военни действия, без официално да обяви война. Руските министри също са убедени, че японците не са подготвени. Осем дни по-късно Русия също обявява война на Япония<ref>Connaughton, p. 34.</ref>. Китайската династия [[Цин (17-20 век)|Цин]] заема японската страна в конфликта, като предлага военна помощ, която обаче е отказана. Въпреки това [[Юен Шъкай]] на няколко пъти изпраща хранителни доставки на японските генерали. Участие като наемни войници във военните действия взимат и местни жители на Манджурия.

В ранните часове на 8 февруари 1904 г. японският флот под командването на адмирал Того Хейхачиро дава началото на изненадваща атака над руския флот в Порт Артур<ref>Grant p. 12, 15, 17, 42</ref>. Използвайки 10 [[разрушител]]я, японците успяват да увредят сериозно руските линейни кораби „Царевич“ и „Ретвизан“, както и 6 600-тонния [[крайцер]] „Палада“.<ref>Shaw, Albert (March 1904). "The„The Progress of the World – Japan's Swift Action"Action“. The American Monthly Review of Reviews (New York: The Review of Reviews Company) 29 (3): 260</ref> На сутринта, под прикритието на гъста мъгла, японците подновяват атаката си, но този път руската отбрана е подготвена. Силите на адмирал Того са отблъснати от руската флотилия, подкрепена от мощен обстрел от оръдейните батареи, разположени на брега. Японците не успяват да постигнат първоначалната си цел, а именно с изненадваща атака да обезвредят руския флот в Азия. Затова те сменят тактиката.

По същото време се провежда и битката при Чемулпо - – през нощта на 9 февруари японска ескадра в състав от 6 крайцера и 8 миноносеца влиза в бой с намиращите се в корейското пристанище Чемулпо [[бронепалубен крайцер]] „[[Варяг (бронепалубен крайцер)|Варяг]]“ и канонерката „Кореец“. След 50-минутното сражение получилият тежки повреди „Варяг“ е потопен, а „Кореец“ — – взривена.

След битката, продължава започнатото още на 8 февруари стоварване на брега на войските на 1-ва японска армия под командването на барон Куроки, с обща численост около 42,5 хиляди души. На 21 февруари те заемат Пхенян, а към края на април излизат на реке Ялу, по която преминава корейско-китайската граница.

На 11 февруари руският миноносец „Енисей“ минира входа към пристанището. Човешка грешка обаче причинява избухването на една от мините и потъването на кораба заедно със 120 души екипаж и единствената карта, показваща разположението на мините. Два дни по-късно японците опитват да блокират движението на кораби в и извън пристанището, като спускат във водата корабни комини пълни с цимент, но те потъват прекалено дълбоко и се оказват неефективни<ref>Grant p. 48–5048 – 50</ref>.

Битката при река Ялу е първото сухопътно стълкновение между двете империи във войната. Стратегията на руският главнокомандващ, генерал [[Алексей Куропаткин]], е да въвлече японците в позиционна война на изтощение, докато получи достатъчно подкрепления от Европа. Според неговите изчисления са нужни около 6 месеца преди да има достатъчно сили да поведе офанзива срещу японците. В навечерието на битката Куропаткин държи командването на Източния отряд в състав от 16 000 души пехота, 5 000 души кавалерия и 62 оръдия с различен калибър. Проблемът на руското командване е, че трябва да разпредели силите си на широк фронт от 270 km, а японците имат инициативата да ударят в най-удобното за тях време и място.

След успеха при река Ялу японският генерал [[Ояма Ивао]] прегрупира силите си, като обединява Първа, Втора и части от Трета армии. Следващата оперативна цел на Ояма е важният железопътен възел [[Ляоян]] на линията Мукден —– Порт Артур. Ояма разполага общо със 127 360 души и 484 оръдия с различен калибър. Защитни позиции заема и генерал Куропаткин, който в навечерието на битката получава подкрепления от Европа. Той разполага общо с 243 300 души и 673 оръдия.

След двудневни тежки сражения на 26 август 1904 г. части от Първа армия успяват да овладеят стратегически важното възвишение Косарей и проходът Хун-ша, намиращи се южно от града. След няколко дни неуспешни контраатаки за възвръщане на позициите и с оглед на реалната опасност да бъде обкръжен, Куропаткин нарежда пълно изтегляне от Ляоян. Въпреки по-сериозните загуби на японците (23 615 души срещу 15 458 от руска страна,<ref>Russia and USSR in Wars of the XX century —– Moskow, Veche, 2010 - – p.32</ref>) те успяват да удържат важна стратегическа победа.

Дори преди избухването на войната Великобритания и Япония имат история на сътрудничество.<ref>Chapman, John W.M. "Russia„Russia, Germany and the Anglo-Japanese Intelligence Collaboration, 1896–1906"1896 – 1906“ pages 41–5541 – 55 from Russia War, Peace and Diplomacy edited by Mark & Ljubica Erickson, London: Weidenfeld & Nicolson, 2004 page 42.</ref>Индийската армия, позиционирана в Британска Малая и [[Китай]], често успява да засече руски телеграфни съобщения, които предава на японското военно командване.<ref>Chapman, John W.M. "Russia„Russia, Germany and the Anglo-Japanese Intelligence Collaboration, 1896–1906"1896 – 1906“ pages 41–5541 – 55 from Russia War, Peace and Diplomacy edited by Mark & Ljubica Erickson, London: Weidenfeld & Nicolson, 2004 page 55.</ref> В замяна японците предават своя информация за Русия на британското разузнаване. В крайна сметка двете разузнавания стигат до извода, че [[Германия]] подкрепя Русия във войната с цел дестабилизиране на баланса на силите в Европа.

Балтийският флот, преименуван на Втора тихоокеанска ескадра, преминава 33 000 km, за да освободи [[Люйшун|Порт Артур]]. Деморализиращите новини застигат адмирал Рожественски още докато флотилията се намира край бреговете на Мадагаскар. Единствената останала възможност на руснаците е да се доберат до [[Владивосток]], като най-прекият път до там преминава през пролива Цушима между Корея и Япония. Именно това и очаква адмирал Того Хейхачиро, който започва подготовка, за да пресрещне руската ескадра още след падането на Порт Артур.

Битката започва в 14:00 часа, като още в началните минути мощните батареи на японският флагман „Микаса“ увреждат сериозно няколко руски кораба. Японският флот има сериозно предимство по отношение на далекобойността на оръдията.<ref>Sondhaus, Lawrence, Naval Warfare, 1815- – 1914, P.191</ref> Директно попадение в муниционния склад на „Бородино“ предизвиква силна експлозия и линкорът потъва за минути заедно с целия си екипаж.<ref>Regan; The Guiness Book of Decisive Battles-The Battle of Tsushima 1905, p.177</ref> Малко по-късно адмирал Рожсественски е ранен от шрапнел и командването е поето от контраадмирал Николай Набогатов. В края на деня руснаците са загубили 4 линкора, докато японците претърпяват само леки повреди.

Американският президент [[Теодор Рузвелт]] предлага своето посредничество при мирните преговори, за което печели и [[Нобелова награда за мир]]. Сергей Вите води руската делегация, а харвардсият възпитаник барон Комура води японската. Мирният договор е подписан в Портсмут на 5 септември 1905 г.<ref>Connaughton, p. 272; "Text„Text of Treaty; Signed by the Emperor of Japan and Czar of Russia,"“ New York Times. 17 October 1905.</ref> Според условията на договора Руската империя се задължава да изтегли всичките си въоръжени сили от Манджурия и да признае Корея за сфера на японско влияние. През 1910 г. Япония анексира Корея след оскъдни протести от страна на международната общественост.<ref>Cox, Gary P. "The„The Russo-Japanese War in Global Perspective: World War Zero"Zero“ Journal of Military History. 70. 1 (2006): 250–251250 – 251.</ref> Според други условия на договора Русия предоставила на Япония своите арендни права върху Порт Артур с прилежащото му пристанище и преотстъпила южната част на о. Сахалин на Япония.

Липсва точна статистика за броя на жертвите от войната. Смята се, че Япония губи около 47 000 души в битка, които нарастват до 80 000, ако бъдат включени и болестите. Оценката на руските жертви варира от 70 000 до 130 000 души, загубени по време на цялата война.<ref>Twentieth Century Atlas – Death Tolls and Casualty Statistics for Wars, Dictatorships and Genocides</ref>

Това е първата голяма военна победа на азиатска държава над европейска велика сила. Победата на Япония шокира целия свят и издига престижа на империята до нови висини. Нейният регионален противник —– Руската империя, губи почти целия си Тихоокеански и Балтийски флот както и уважението на международната сцена. Това се отнася най-вече за [[Германия]] и [[Австро-Унгария]], което оказва ефект върху техните планове в навечерието на [[Първата световна война]]. Като цяло Русия влиза крайно подценена от всички държави в Първата световна война.