Койне: Разлика между версии

'''Койне''' ({{lang-el|Ελληνιστική Κοινή}}) е популярната форма на гръцкия, която възниква в посткласическата [[античност]] (cок. 300 пр.н.е. – 300 сл.н.е.). Други имена са също александрийски, хеменически и т.н. за разлика от [[атически диалект|атическия диалект]]. Койнето е служило като [[лингва франка]] за източното [[Средиземноморие]] и [[Близкия изток]] в древността по време на [[Римска империя|римския период]].

В литературно отношение, койне е изразното средство за много от текстовете на посткласическата гръцка литература и наука, като работите на [[Плутарх]] и [[Полибий]]. Койне е също езикът на християнския [[Нов завет]], на [[Септуагинта]] (гръцки превод на [[Библия#Еврейската Библия|Еврейската Библия]] от 3-ти век пр. Хрн.е.) и на повечето от раннохристиянските теологични текстове на известните като [[отци на Църквата]] раннохристиянски теолози и писатели. В този контекст, ''обикновеният гръцки'' или койне е също известен като „библейски гръцки“ или „новозаветен гръцки“.

Койне (Κοινὴ) е възникнал от смесването на различни диалекти ([[Атически диалект|атически]], дорийски и йонийски) благодарение на продължилите дълги години войни и сражения на [[Александър Македонски]] и неговите [[диадохи]], войските на които били събирани от различни региони на Гърция, Епир, Македония, Тракия, Мала Азия, Сирия, Мидия, Персия и Египет. Поради голямото политическо и културно значение на Атина през Vl в. и V в. пр. Хрн.е. атическият диалект е бил основа за койне, който възниква през последната четвърт на IV в. пр. Хрн.е.

Голямото териториално разширение на т. нар. Македонска империя под управлението на Александър Велики е направило гръцкия общ език за общуване в Южна Европа, както в [[Сирия]] и [[Палестина]], така и стигайки до Египет (династията [[Птолемеи]]). Значението на диалекта койне не се е изгубило дори при широкото разпространение на [[Латински език|латинския език]] от римляните. Все пак, около началото на новата ера диалектът койне започва да търпи известни фонетични промени в различните региони на Империята. По времето на Диоклетиан и Константин Велики дори самата дума ''Κοινὴ'' вече отдавна се произнася '''кини''', вместо ''койне''.