Компютърна памет: Разлика между версии

'''Компютърната памет''' е част от устройството на [[Електронно изчислителна машинакомпютър|изчислителните машиникомпютрите]]. Представлява физическо устройство или среда за съхранение на данни. Съществуват два вида компютърни памети според това дали съхраняват информацията си след изключване на захранването им. [[Енергозависима памет|Енергозависимите памети]] от тип [[RAM]] – [[DRAM]], [[SRAM]] служат за краткосрочно съхранение на оперативна информация и се характеризират с много къси времена на достъп за четене и запис. [[Енергонезависима памет|Енергонезависимата памет]]: [[магнитна лента]], [[флаш-памет]], [[Флопидисково устройство|флопи]], [[твърд диск]], CD и други, съхранява записаната информация и след изключване на захранването и служи за относително дългосрочно съхранение на тази информация.

Вътрешната памет в първите машини е изработена от [[Електронна лампа|електронни лампи]], например в [[Манчестърски компютри|Манчестърските компютри]] се използва електростатична памет, изработена от [[Електроннолъчева тръба|електронно-лъчеви тръби]] на Уилямс. В други лампите са запълнени с живачни пари, наречени „закъснителни линии“, в които се използва ефектът на забавяне на [[Акустика|акустичните сигнали]], затова този тип памет се нарича акустична. Информацията се кодира като последователност от импулси и се преобразува от звуков в електрически сигнал с помощта на [[кварцов резонатор|кварцови кристали]]. Такава памет е използвана в EDSAC, SEAC, ACE и EDVAC. Недостатък на този тип памет е последователният достъп и дългото време, необходимо да извличане на инструкциите. В опит да се минимизира това време се налага специален вид програмиране ({{lang-en|optimum coding}}).

Първите успешни опити за разработване на [[магнитна памет]] са барабанните памети, които съхраняват информацията като намагнитени области върху метален цилиндър (барабан). Изобретението е на Густав Тошек от Австрия от 1932<ref name="Tauschek">{{cite web|url=http://cs-exhibitions.uni-klu.ac.at/index.php?id=222|title=Magnetic drum|work=Virtual Exhibitions in Informatics|editor=Universität Klagenfurt|accessdate=2011-08-21}}</ref>, но според други автори принос има и Екерт<ref name="SEP">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://plato.stanford.edu/entries/computing-history/ | заглавие= The Modern History of Computing|достъп_дата = 31 октомври 2016|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= [[Станфордска философска енциклопедия]]|издател= |език= |цитат= }}</ref> Магнитните барабани се използват като компютърна памет няколко десетилетия докъм 1960-те.