Разлика между версии на „Манастир (дем Козлукебир)“

редакция без резюме
м (добавяне на вид)
 
След орожаряване на селото на 5.IX.1913 г.<ref> стар стил. Промяна на [[Приемане на григорианския календар |календара]] с 13 дни напред в България става на 31.III. 1916 г., а в Гърция на 15.II.1923 г. и Турция на 18.XII.1926 г.</ref>, манастирци се разделят на две основни групи. Едната заедно със съчанлийци поема пътя към България да пресекат (кървавата по-късно) река Арда,<ref>близо до Ятаджик (или Дупница, днес [[Маджарово]]) </ref> другата слиза долу в равнината. Една малка група обаче остава да се крие из горите на селото. Те са вярвали че българската армия е на път да ги защити. <ref>Само 4 дни по-късно българската армия навлиза в Западна Тракия да установи българсата власт там съгласно Букурещкия договор но почти с 2 месеца закъснение поради заетостта им на западния и северен фронт в края на Междусъузническата война.</ref> Те биват открити, мъжете се спасяват а над 40 жени, девойки и деца са отвлечени най-вероятно от помаци следвайки примера на братята си по религия. За разлика от турците обаче, помаците не се сещат че те живеят много близко до родните места на жертвите си и такава огромна плячка не може просто да бъде скрита. В [[Гюмюрджина]] (Комотини) властите започват да търсят изчезналата група. От страх да бъдат заловени, помаците след като влачат жертвите си дни наред насевер из планината, ги убиват всички в едно дере близо до село [[Аврен (област Кърджали)|Аврен]] (днес в България) Там има издигнат паметник в тяхна памет а имената им могат да се прочетат тук. <ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_16e.htm Милетич, Л. „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“, С., 1918, стр. 271]</ref>
 
След междусъюзническата война, бежанските комисии, които имат за цел да разселват бежанците в Тракия настаняват хората от с.Манастир в следните околни села<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4529&SRV=false&LANG=bg Търговски фар, бр., 573, 22 юни 1914 г. Заселването на бежанците от Мала Азия, Тракия и Македония]</ref>:
# В [[Хаджимустафакьой]] - 30 семейства със 130 члена
# В [[Черибашкьой]] - 61 семейства с 238 члена
# В [[Ирджан]] - 56 семейства с 235 члена
# В Манастир - 54 семейства с 265 члена
# В [[Ясъюк]] - 68 семейства с 208 члена
# В [[Кючуккьой (дем Гюмюрджина)|Кючуккьой]] - 8 семейства с 47 члена
 
След загубата на Гърция във войната с Турция гръцки бежанци от Мала Азия биват настанени по българските села в Западна Тракия, а българското население там заточено по гръцките острови. <ref>[http://www.promacedonia.org/giliev/he/index.html ЗАТОЧЕНИЕТО. Ранни и по-късни спомени на един тракиец, Хараламби Етакчиев,ИК „Коралов и сие“, София 2004] </ref>След намесата на Франция и с подписването на договора [[Спогодба Моллов-Кафандарис | Моллов-Кафандарис]] огромен брой български бежанци са прокудени в България вкл. тези манастирци слезли в равнината. Така завършва през 20-те години най-голямото обезбългаряване на Беломорска Тракия.
12

редакции