Уикипедия

Александър Бородюк: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м първия си вместо първият си
Ред 38:
Започва кариерата си във Факел, а след това играе в Динамо Вологда. През 1982 заминава за Москва, където изкарва казармата и получава звание Младжи лейтенант. Отборът, в който играе, е Динамо (Москва). Бородюк е един от основните играчи на отбора, като печели купата на СССР, става 2 пъти голмайстор и е олимпийски шампион от олимпиадата в Сеул през 1988. Треньорът [[Анатолий Бишовец]] започва да налага по-младите [[Игор Коливанов]] и [[Сергей Киряков]] и Александър е продаден на запад.
 
През 1989 подписва с намиращият се тогава във [[Втора Бундеслига]] на ФРГ [[Шалке 04]]. Бородюк и украинецът [[Владимир Лютий]] стават първите играчи от съюза, подписали договори с отбор от [[ФРГ]]. В първиятпървия си сезон с екипа на „миньорите“ Бородюк става втори голмайстор на тима с 16 попадения. На следващият сезон Шалке се връща в [[Бундеслига]]та, а Александър става голмайстор на отбора с 13 гола. В бундеслигата резултатността на Бородюк се свежда до 6 – 7 гола на сезон, а и конкуренцията на поста му се усилва. През януари 1994 е продаден на Фрайбург за 500 000 марки. Там обаче Бородюк е резерва и не успява да покаже най-доброто от себе си. През 1996 е даден под наем на [[Хановер 96]].
 
През 1997 [[Юрий Сьомин]] го привлича в Локомотив със свободен трансфер. С Локо Бородюк играе полуфинал за [[КНК]] и става вицешампион на Русия. Също така успява да стане член на Клуб 100 и Клуб „Григорий Федотов“. След това играе по 1 сезон за Торпедо-ЗИЛ в 1 дивизия и за Криля Советов. Завършва кариерата си на 39 години, като в последният си сезон играе като либеро.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Александър_Бородюк“.