Разлика между версии на „Княгиня Клементина (болница в София)“

редакция без резюме
(Нова страница: „{{Болница |име=Международна католическа болница „Княгиня Клементина“ |картинка= |местоп...“)
 
'''Католическата болница „Княгиня Клементина“''' или Международната католическа болница в София е съществувала от края на XIX в. до средата на XX в. в [[София]].
== История ==
През 1889 г. първият енорийски католически свещеник в енорията „[[Свети Йосиф (София)|Св. Йосиф]]“ в София - отец [[Тимотей Строна]] - поема инициативата за създаване на болница, в която да имат възможност да се лекуват столичните католици и най-вече чужденците, пребиваващи в София. Чуждите консули, заможни български католици и княжеското семейство правят основните дарения. Княгиня [[Клементина Бурбон-Орлеанска|Клементина]] - майка на княз (по това време) [[Фердинанд I Български|Фердинанд]] - дарява най-голямата сума. Австро-унгарският император [[Франц Йосиф (Австрия)|Франц Йосиф]] дарява 10 000 крони с уговорката, че в бъдещата болницаболницата ще се лекуват безплатно бедни [[Австро-Унгария|австро-унгарски]] поданици. За кратко време са събрани 120 хиляди лева. Софийската община дарява 28 декара място <ref name=":1">100-годишният юбилей на капуцините в България (1841 - 1941), София, 1941</ref> в сегашния квартал „Банишора“. Проектът е изработен от архитект Бранди. На 1 юни 1890 г. Висшия медицински съвет с председател д-р Жечев е одобрил проекта. В присъствието на представители от католическата колонияобщност, дипломатическитедипломати агенти наот католическите държави и представители на Двореца, през юни 1890 г. е положен основният камък на болницата.
 
Зданието било двуетажно във формата на буквата П. Освен болничните стаи, сградата включвала операционна, аптека, баня, параклис, склад, кухня и други помещения. Главният вход бил в средата на сградата и така отделял мъжкитеотделенията отза женскитемъже отделенияи жени. Зад болницата е имало стопанство с овощна и зеленчукова градина. Официалното откриване на болницата станало на 4 юни 1891 година от княгиня Клементина и еголям осветена същия денпарк. Тя е наречена ''Международната католическа болница “Княгиня Клементина”'' в чест на дарителката осигурила най-много средства.<ref name=":1" /> Нотариалният акт, издаден от Софийската община, е на името на католическата църква „[[Свети Йосиф (София)|Св. Йосиф]]“. Първоначално тя има 20 легла, един лекар - д-р [[Захари Попов]], шест медицински сестри и един помощник. Д-р Захари Попов е завършил Императорския харковски университет, а медицинските сестри са монахини от ордена “Св. Викенти” във Виена.<ref name=":2" />
 
Официалното откриване на болницата станало на 4 юни 1891 година от княгиня Клементина и е осветена същия ден. Тя е наречена ''Международната католическа болница “Княгиня Клементина”'' в чест на дарителката осигурила най-много средства.<ref name=":1" /> Нотариалният акт, издаден от Софийската община, е на името на католическата църква „[[Свети Йосиф (София)|Св. Йосиф]]“. Първоначално болницата има 20 легла, един лекар - д-р [[Захари Попов]], шест медицински сестри и един помощник. Д-р Захари Попов е завършил Императорския харковски университет, а медицинските сестри са монахини от ордена „[[Дъщери на милосърдието (конгрегация)|Св. Викенти]]“ във Виена.<ref name=":2" />
През 1901 г. в болницата са лекувани 858 болни и 1992 амбулаторни пациенти /5% чужденци/, извършени са 372 операции. От 1902 г. болницата е електрифицирана. След смъртта на Клементина болницата е под патронажа на царица [[Елеонора Българска|Елеонора]]. Тя дарява 200 хиляди лева - сватбения си подарък от [[Народното събрание]] - за подобряване на болницата. По време на [[Балканска война|Балканската]] и [[Първата световна война]] болницата е на разположение на войската.<ref name=":2" />
 
През 1901 г. в болницата са лекувани 858 болни и 1992 амбулаторни пациенти /(5% чужденци/), извършени са 372 операции. От 1902 г. болницата е електрифицирана. След смъртта на княгина Клементина болницата е под патронажа на царица [[Елеонора Българска|Елеонора]]. Тя дарява 200 хиляди лева - сватбения си подарък от [[Народното събрание]] - за подобряване на болницата. По време на [[Балканска война|Балканската]] и [[Първата световна война]] болницата е на разположение на войската.<ref name=":2" />
 
През 1936-1937 г. болницата е разширена с ново крило по проект на архитект [[Иван Васильов]], което е обзаведено с нов рентгенов апарат, централно водно отопление, и др. На 16 юни 1937 г. в болницата се ражда и престолонаследника [[Симеон Сакскобургготски|Симеон]].
 
По време на [[Втората световна война]] лекарите са мобилизирани, а през януари 1944 г. болницата е евакуирана в селата около София, където се лекуват пострадалите от [[Бомбардировки на България през Втората световна война|бомбардировките]]. От октомври 1944 г. до 15 май 1947 г. се използва от Съветските власти в България. С указ на Президиума на Великото народно събрание от 1 май 1949 г. болницата е национализирана заедно с католическата болница „[[Свети Йосиф (болница в Пловдив)|Свети Йосиф]]“ в Пловдив.<ref name=":2">[http://obshtinite.bg/%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD-%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D0%B0/ Столична община, район Сердика]</ref> До 1990 г. сградата се използва от Първа обединена работническа болница. След това е преобразувана в [[Пета МБАЛ|Пета МБАЛ-София]] с 100% общинска собственост.
== Източници ==
<references />
Анонимен потребител