Владимир Димитров – Майстора: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавих текст |
искане на източници; форматиране: 2x кавички, 2x тире-числа, интервал (ползвайки Advisor) |
||
Ред 27:
[[File:Vladimir Dimitrov Maystora, Iliya Beshkov, Ivan Lazarov and and students.jpg|мини|240px|вляво|Владимир Димитров – Майстора, [[Илия Бешков]] и [[Иван Лазаров]] със студенти през 1955 година]]
[[File:VladimirDimitrovGallery.jpg|мини|200px|вдясно|[[Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил]]]]
Владимир Димитров Поппетров е роден през 1882 г. в село [[Фролош]] в семейството на баща бежанец от македонското влашко село [[Магарево]] и майка бежанец от македонското село [[Стар Истевник]]. През 1889 г. семейството му се преселва в [[Кюстендил]], където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 г. сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. Там е и първата му изложба. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес [[Национална художествена академия]]) при [[Петко Клисуров]], [[Жеко Спиридонов]], [[Антон Митов]], [[Иван Мърквичка]] и други. В своя начален период рисува главно [[портрет]]и (на [[Александър Теодоров-Балан]], [[Николай Лилиев]], [[Мърквичка]], ''„Майка ми“'') и [[пейзаж]]и (''„На селската чешма“'', ''„Пладнуващо стадо“'' и други). Печели първите награди във всички студентски конкурси. Състудентите му го наричат Майстора. През 1909 посещава биеналето във [[Венеция]], пътува из Турция, Русия, Италия. {{източник|Завършва с отличие през 1910 и до 1917 е учител по краснопис в Търговската гимназия в [[Свищов]].|2017|08|16}}
Участва като доброволец в [[Балканска война|Балканската война]] (
[[File:Plovdiv-Gallery-Maistora.jpg|мини|240px|вляво|Творби на Майстора в [[Пловдивска градска художествена галерия]]]]Положителна оценка за новаторството му в областта на графиката дават [[Николай Райнов]], [[Сирак Скитник]], [[Гео Милев]]. Критиката поставя името му начело в борбата против академизма и консерватизма.
[[Файл:BASA-KYUSTENDIL-1716-Maystora.jpg|мини|Владимир Димитров – Майстора на жп линията между селата [[Копиловци (област Кюстендил)|Копиловци]] и [[Шишковци]], Кюстендилско.]]
Повлиян силно от [[Толстоизъм|толстоизма]] – близък е с толстоистите Н. Венетов, Хр. Досев, Д. Кацаров, Б. Георгиев, Й. Гуглев. През 1922 г. излага картини от цикъла си ''„Жътва“''. През 1923 г. работи и в [[Италия]]. {{източник|Участва в изложба на римски художници, а по-късно урежда самостоятелна изложба, като картините продава на американеца Джон Крейн, с когото сключва договор и от 1924 до 1928 работи за него.|2017|08|16}} През 1924 се установява в кюстендилското село [[Шишковци]] по покана на Андон Виячев, където живее до 1951 г. Селяните го наричат
{{източник|Делегат е на конгресите на Световния съвет за мир 1948, 1949, 1950. През 1949 г. е избран за съветник в градския народен съвет в [[София]].
1972 г. е учредена национална награда за живопис на името на Майстора. Открита е и новата сграда на художествената галерия в Кюстендил. Тя е първата в България сграда построена специално за галерия. Открит е Дом-паметник (1972) и Къща-музей (1982) в Шишковци. Негови паметници има в Кюстендил, Шишковци, Дивля, Фролош, София. Тленните му останки са пренесени от София в Шишковци в парка на Дома-паметник. Две негови картини са притежание на Белия дом.
== Награди и отличия ==
|