Разлика между версии на „Хуанхъ“

м
препратка; форматиране: 6x тире-числа, 2x тире (ползвайки Advisor)
м (препратка; форматиране: 6x тире-числа, 2x тире (ползвайки Advisor))
Между проломите [[Лунян]] в Цинхай и [[Цинтун]] в Гансу Хуанхъ преминава през тясна долина, като от двата ѝ бряга се издигат стръмни скали. Речното легло е тясно, а средният наклон е голям, поради което течението в този участък е бързо и много турбулентно. То преминава през 20 по-тесни пролома, най-извести между които са Дзишъ, Людзя и Бапан. Характеристиките на течението в тази област я правят най-подходяща за изграждане на [[водноелектрическа централа|водноелектрически централи]].
 
След като излиза от пролома Цинтун реката навлиза в широките алувиални равнини [[Инчуан]] и [[Хътао]], като по бреговете ѝ са разположени главно [[Пустиня|пустини]] и [[степ]]и, притоците са редки, а течението е бавно. Равнината Хътао, коато има дължина 900 km и ширина 30- – 50 km, в миналото е била сред най-интензивно [[Напояване|напояваните]] области по течението на Хуанхъ.
 
=== Средно течение ===
 
=== Долно течение ===
[[Файл:Yellow River Delta Animation.gif|мини|Анимация от спътникови снимки на промени в делтата на Хуанхъ в периода 1989- – 2009 г.]]
 
Долното течение на Хуанхъ, от Джънджоу до морето, има дължина 786 km. Тук реката тече през [[Севернокитайска равнина|Севернокитайската равнина]] в посока изток-североизток към [[Бохайски залив|Бохайския залив]], като в по-голямата си част е оградена с [[Дига|диги]]. Водосборният басейн на този участък е едва 23 000 km², само 3% от общия басейн на реката, тъй като в нея се вливат малко притоци. Почти всички реки южно от Хуанхъ се вливат в река [[Хуай]], а тези на север  в [[Хай]]. Общият пад на долното течение е 94 m при среден наклон 0,012%.
 
Наносите, извлечени от Льосовото плато, се отлагат по долното течение на Хуанхъ, издигайки речното легло. В продължение на 2000 години хората се борят със свързаните с този процес [[Наводнение|наводнения]], като изграждат по бреговете на реката диги. С тяхна помощ в наши дни на много места речното легло е издигнато на няколко метра над окръжаващия го терен.
 
== История ==
[[File:Ma Yuan - Water Album - The Yellow River Breaches its Course.jpg|thumb| ''Жълтата река си пробива път'', [[Ma Юан]] (1160- – 1225), династия [[Сун]]]]
Жълтата река е едно от реките, които са от съществено значение за съществуването на Китай. В същото време обаче, тя е отговорна за няколко смъртоносни наводнения, включително единствените природни бедствия в писаната история, които са причинили смъртта на повече от един милион души. Най-смъртоносното наводнение е това от 1332- – 33 г., при което загиват 7 милиона души. Малко след него по брой на жертвите са наводненията от 1887 г., при което загиват от 900 000 до 2 милиона души, и няколкото последователни през 1931 г., които убиват между 1 и 4 млн. души.<ref>White, Matthew. ''The Great Big Book of Horrible Things''. W. W. Norton. 2012 г. стр. 47. isbn 9780393081923</ref>
 
Причината за наводненията е голямото количество дребнозърнест и фин [[льос]], носен от реката от [[Льосово плато|Льосовото плато]], който се отлага непрекъснато по дъното на руслото. Утаяването причинява бавното образуване на естествени прегради. Тези подводни прегради са непредсказуеми и като цяло неоткриваеми. В крайна сметка, огромното количество вода трябва да си намери нов път към морето, и поема по [[път на най-малкото съпротивление|пътя на най-малкото съпротивление]]. Когато това се случи, водата внезапно се разлива в ниската [[Севернокитайска равнина]], понякога проправяйки си ново русло и наводнявайки всички земеделски земи, селища или градове по пътя си. Традиционният китайски отговор на изграждане на все по-високи и по-високи [[дига|диги]] по бреговете понякога също допринася за големината на наводненията  когато придошлата вода пробие дигите, тя вече не може да се оттече обратно в коритото на реката, както би направила след нормално наводнение, тъй като коритото вече е издигнато по-високо от околните райони. Тези промени довеждат до постоянната промяна на устието на реката, до разстояние от 480 km, понякога достигайки океана на север от полуостров [[Шандун]], понякога на юг от него.<ref name="Gascoigne">Gascoigne, Bamber and Gascoigne, Christina (2003) ''The Dynasties of China'', Perseus Books Group, ISBN 0786712198</ref>
 
Друг исторически източник за опустошителните наводнения е струпването на ледени прегради по течението във [[Вътрешна Монголия]], с последвалото внезапно освобождаване на големите количества задържана вода. През 20 век е имало 11 големи наводнения поради тази причина, всяко от които причинява огромни загуби на човешки живот и имущество. В днешно време за разчупване на ледените прегради преди да са станали опасни, се използват експлозиви, хвърляни от самолети.<ref>[http://www.strategypage.com/htmw/htpeace/articles/20110329.aspx The Ice Bombers Move Against Mongolia]. strategypage.com (29 March 2011)</ref>
Исторически документи от [[период Чунцю|периода Чунцю]]<ref name="Gernet p59?">Gernet, Jacques. ''Le monde chinois'', p. 59. Map „4. Major states of the Chunqiu period (Spring and Autumn)“. {{икона|fr}}<br/> English version: {{citation|last=Gernet|first=Jacques|year=1996|url=http://books.google.com/books?id=jqb7L-pKCV8C|title=A History of Chinese Civilization|edition=Second edition|publisher=Cambridge, England: Cambridge University Press|isbn=0-521-49781-7}}</ref> и епохата на династия [[Цин (3 век пр.н.е.)|Цин]]<ref>"[http://homepages.stmartin.edu/fac_staff/rlangill/HIS%20217%20maps/Qin%20dynasty%20map.JPG Qin Dynasty Map]".</ref> показват, че Жълтата река по това време протича значително по на север от сегашнот си русло. Тези писмени сведения показват, че след като реката премине край [[Луоян]], тя протича по границата между провинциите [[Шанси]] и [[Хънан]] провинции, след което продължава по протежение на границата между [[Хъбей]] и Шандун преди да се влее в [[Бохайски залив|Бохайския залив]] близо до съвременния град [[Тиендзин]]. Друг ръкав на устието следва настоящия път на реката при вливането и&#768;.<ref name="Treg"/>
 
Реката остави тези пътища през 602 г. пр.н.е.<ref name="Gernet p59?"/> и се измества изцяло на юг от [[полуостров Шандун]].<ref name="Treg"/> Саботажи на диги, канали и резервоари и целенасоченото наводняване на противниковите земи стават стандартни военни тактики по време на [[Периода на воюващите държави]].<ref name="Floods">Allaby, Michael & Garrat, Richard. ''Facts on File Dangerous Weather Series: [http://books.google.com/books?id=QTKbcWwJ90MC&pg=PA142 Floods]'', p. 142. Infobase Pub., 2003. ISBN 0-8160-5282-4. Accessed 15 October 2011.</ref> Голямото наводнение от 11 г. съвпада с падането на краткотрайната династия [[Син (династия)|Син]], а това от 70 г. връща реката северно от Шандун – към мястото, където е настоящия и&#768; път.<ref name="Treg"/>
 
=== Средновековие ===
През 16 век реката причинява много нови наводнения, като например тези през 1526, 1534, 1558 и 1587 г. Всяко от тях променя долното течение на реката.<ref name="eunuch"/>
 
Наводнението от 1642 г. е с изкуствен произход, като е причинено от опита на [[мин]]ския управител на Кайфън да използва реката за унищожаване на селския бунт на [[Ли Жичен]], чиито войски обсаждат града от шест месеца.<ref>Lorge, Peter Allan. ''[http://books.google.co.uk/books?id=SE2Gw8rjuXQC&pg=PA147 War, Politics and Society in Early Modern China, 900–1795900 – 1795]'', p. 147. Routledge, 2005. ISBN 978-0-415-31691-0.</ref> Управителят заповядва на хората си да пробият дигите в опит да наводнят бунтовниците, но вместо това унищожава града си: за наводнението и последвалите глад и чума се смята че са погубили 300 000 души от предишното градско население от 378 000 жители.<ref>Xu Xin.<!--This order--> ''[http://books.google.com.hk/books?id=GAAWkYBNu5sC&pg=PA47 The Jews of Kaifeng, China: History, Culture, and Religion]'', p. 47. Ktav Publishing Inc, 2003. ISBN 978-0-88125-791-5.</ref> Проспериращият град е изоставен чак до възстановяването му при император [[Канси]] от династията [[Цин (17-20 век)|Цин]].
 
=== Ново време ===
Наводнението от 1931 г. причинява смъртта на от 1 до 4 млн. души<ref name="internationalrivers.org"/> и е природното бедствие с най-много жертви в историята (отново без да включва жертвите на глада и епидемиите).
 
На 9 юни 1938 г., по време на [[Втора китайско-японска война|Втората китайско-японска война]], [[Гуоминдан|националистическите]] войски на [[Чан Кайшъ]] пробиват дигите в близост до село Хуаюанкоу в Хънан. Целта на операцията е да спре настъпващите японските войски като следва стратегията на „използване на вода вместо войници“. Наводнението от 1938 г. покрива район от 54 000 km², като отнема живота на между 500 и 900 хиляди китайци и на неизвестен брой японски войници. Наводнението възпрепятства японската армия да превземе [[Джънджоу]] на южния бряг на Хуанхъ, но не ги успява да ги спре да овладеят [[Ухан]], който по това време е временно седалище на китайското правителство.<ref>Lary, Diana. „The Waters Covered the Earth: China's War-Induced Natural Disaster“. Op. cit. in Selden, Mark & So, Alvin Y., eds. ''War and State Terrorism: The United States, Japan, and the Asia-Pacific in the Long Twentieth Century'', pp. 143–170143 – 170. Rowman & Littlefield, 2004 ISBN 0742523918.</ref>
 
== В културата ==