Разлика между версии на „Художествено произведение“

м
препратки; форматиране: 2x 6lokavica, 2+ параметъра, 3 интервала, нов ред, тире (ползвайки Advisor)
м (препратки; форматиране: 2x 6lokavica, 2+ параметъра, 3 интервала, нов ред, тире (ползвайки Advisor))
'''ХудожественoХудожествено произведениeпроизведение''' (понякога наричано и '''художествено произведение на изкуството''') е [[повест]]вователно или [[информация|информативно]] [[произведение на изкуството]], което описва, частично или изцяло, обекти или събития, които не са [[Реалност|действителни]], а [[Въображение|въображаеми]], измислени от [[автор]]а.<ref>[http://www.fabula.org/atelier.php?La_fiction%2C_d%26eacute%3Bfinition%28s%29 Atelier de théorie littéraire : La fiction, définition(s)], Fabula</ref> Такива са произведенията на [[художествена литература|художествената литература]], както и голяма част от тези на [[театър]]а и [[Кинематография|киното]]. Художествените произведения се различават от [[Документално произведение|документалните]], като [[Биография|биографиите]] или [[История|историческите текстове]], които се занимават с реални (или поне приемани за реални) събития, описания и наблюдения.
 
== Художествена литература ==
{{основна|Художествена литература}}
Художествената литература е дял на [[литература]]та, вид [[изкуство]], чиято основна тема са въображаеми, измислени обекти и събития и чието единствено средство са думите и конструкциите на [[Език (лингвистика)|език]]а. Сред най-разпространените жанрове на художествената литература са [[поезия]]та и [[проза]]та - – [[роман]]ите, [[приказка|приказките]], [[разказ]]ите. Художествената литература се различава от научнопопулярната и научната литература с някои често използвани литературни похвати. Например, [[олицетворение]]то приписва човешки качества на [[животни]], [[растения]] и [[предмет]]и. Други характерни похвати са [[метафора]]та и [[хипербола]]та.
 
=== Проза ===
Поезията е форма на литературно изкуство, литературно произведение, което има ритмична структура, непроизтичаща от естествения ритъм на езика. Стихотворенията имат естетична и емоционална функция, а в някои отношения и стимулират интелектуални качества в допълнение към чисто познавателното му съдържание. Поезията може да бъде писана самостоятелно, като отделни [[стихотворение|стихотворения]], или в съчетание с други изкуства, както в [[поетична драма|поетичната драма]], [[Песен|песните]] или [[поезия в проза|поезията в проза]].
 
В поезията често се използват форми и конвенции за придаване на различно значение на думите или за да се предизвика емоционална реакция. Средства като [[асонанс]], [[алитерация]], [[ономатопея]] и [[ритъм]] служат за постигане на [[музика]]лен или [[Заклинание|заклинателен]] ефект. Използването на [[Двусмислица|двусмислици]], [[символизъм]], [[ирония]] и други елементи на поетичния стил често оставят поезията отворена за различни интерпретации. По сходен начин [[метафора]]та, [[сравнение]]то и [[метонимия]]та<ref>{{cite book | last = Strachan | first = John R | coauthors = Richard G. Terry | year = 2000 | title = Poetry | publisher = Edinburgh University Press | location = | pages = 119 | isbn = | lang = en | ref = harv}}</ref> създават връзки между иначе различни образи. Сходства във формата на отделните стихове се създават чрез римата и ритъма.
 
== Елементи ==
 
==== Завръзка ====
[[Завръзка]]та е много важна част от [[композицияКомпозиция (литература)|композицията]]та на [[сюжет]]а в едно епическо или драматическо литературно произведение, с която се поставя началото на действието. Завръзката е повратният [[момент]], когато определено събитие, действие или решение за действие дава тласък на по-нататъшното развитие и усложняване на [[конфликт]]аконфликта. Така породилата се сюжетна верига от противоречия и противодействия между част от героите води до достигане на кулминацията на творбата и логическата развръзка.
 
В класическата [[драма]] като завръзка се определя моментът, в който след силна вътрешна [[борба]] главният герой прави избор, взема решение и предприема стъпки към осъществяването му. По-мащабните епически творби могат да съдържат различни преплитащи се сюжетни линии, поради което могат да съдържат няколко завръзки.
 
==== Кулминация ====
[[Кулминация (драматургия)|Кулминацията]]та е връхната точка на напрежението в едно сюжетно литературно произведение, най-силният момент в конфликта, в който антагонистичните персонажи влизат в [[сблъсък]] един с друг и една от страните, нанасяйки решителен удар, предопределя развръзката в произведението.
 
Кулминацията е логическа последица от развитието на характерите на героите, но понякога не е лесно предвидима, макар и предчувствана. Тя зависи от всичко, направено до този момент.
 
Различните [[жанр]]ове имат различни особености на кулминацията. В драматичните произведения и кратките епически форми действието обикновено е съсредоточено около един конфликт, от който произтича една кулминация. В по-мащабните епически произведения, в които са разгърнати повече на брой сюжетни линии, може да има няколко кулминации, но една от тях винаги се явява водеща и изпъква пред останалите.
 
=== Персонажи ===
 
 
==== Протагонист ====
[[Протагонист]]ът това е главният герой, централната и основна фигура в художественото произведение. В художествената литература историята на протагониста може да бъде разказана от перспективата на друг герой. Това може да бъде разказвач, който представя участта на редица протагонисти.
 
Когато сюжетът съдържа второстепенни линии, същите могат да описват различни от утвърдените в главния сюжет протагонисти. понякога не е лесно да бъдат идентифицирани.
 
==== Антагонист ====